О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 64

гр. София, 22.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. второ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3791 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 263128/6.07.2021 г., подадена от О. А., чрез адвокат П. Г., срещу решение № 260119 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 106/2021 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е потвърдено решение № 126 от 16.08.2019 г., допълнено с решение № 260027 от 27.10.2020 г. по гр. д. № 718/2017 г. на Pайонен съд - Балчик, с което е отхвърлен искът на О. А. срещу О. А. за установяване правото на собственост на ищеца върху придобития по време на гражданския брак между страните недвижим имот - магазин № 10, находящ се в [населено място], ЖТРК на [улица], имот с идентификатор ***** по КККР на [населено място], поради пълна трансформация на лично имущество, и е допусната делба на същия имот между О. А. и О. А. при квоти от по 1/2 ид. ч. за всеки.

Въззивният съд е съобразил, че производството по делото е за делба на недвижим имот във фазата на допускането й, като в предмета на въззивното производство, очертан с въззивните жалби, е произнасянето на районния съд по иск на О. А. за установяване, че той е собственик на придобития по време на брака му с ответницата магазин № 10 (описан по-горе), поради пълна трансформация на лично имущество - влагане на средства с извънсемеен произход, и за делбата на същия имот между бившите вече съпрузи О. А. и О. А.. Съгласно твърденията на О. А. магазинът бил закупен от него с договор от 18.02.2013 г. с лични негови средства – дарение от А. Б., оформено от външна страна като безлихвен заем за 10 г., от м. януари 2013 г., поради което представлява лична на ищеца собственост.

От своя страна, О. А. твърди, че закупуването на магазина било в резултат на съвместен принос по време на брака, поради което отрича да е налице пълна трансформация на лични средства и прави искане за допускане на делбата му при равни квоти.

Въззивният съд е посочил, че става дума за спор относно имуществени права (вещното право на собственост) по отношение на придобит по време на брака между страните, граждани на Украйна, имот, находящ се в Р. Б. т. е. относно вещни права, произтичащи от брачни правоотношения между чужди граждани, като същият е в компетентността на българския съд по силата на чл. 12 КМЧП, разпореждащ, че делата по чл. 109 ГПК относно намиращи се в Р. Б. недвижими вещи са изключително подведомствени на българските съдилища.

Приел е за безспорно установено по делото, че процесният магазин е придобит на възмездно основание с договор за покупко-продажба, сключен на 18.02.2013 г. с нот. акт № 51, т. ІV, рег. № 1095, д. № 88/2013 г. на нотариус с рег. № * на НК, на името на О. А., по време на брака между страните, украински граждани, сключен в Украйна на 27.10.2005 г. и прекратен с развод на 15.11.2016 г. Съгласно нотариалния акт покупната цена е в размер на 13 000 лв., като същата е била платена по банков път към момента на сключване на сделката.

Визирал е, че съгласно чл. 79, ал. 3, във вр. с ал. 1 КМЧП (приложима към частноправните отношения с международен елемент при липса на уредба, установена в международен договор, в друг международен акт в сила за Р. Б. или в друг закон - чл. 3, ал. 1 КМЧП), имуществените отношения между съпрузите се уреждат от правото, приложимо към техните лични отношения, т. е. от тяхното общо отечествено право, в случая украинското, съдържанието на чиито норми е установено с представеното от О. А. извлечение от СК на Украйна - Глава 8 „Право на обща съвместна собственост на съпрузите“ (в превод на български език), и служебно от съда. При законовия режим на общност (доколкото не се твърди наличието на брачен договор или друго споразумение), съгласно чл. 60 СК на Украйна, в сила от 2004 г., имуществото, придобито от съпрузите по време на брака, принадлежи на съпруга и съпругата въз основа на правото на обща съвместна собственост, независимо от факта, че единият от тях не е имал по основателна причина (образование, домакинство, грижа за децата, болест и др.) самостоятелни доходи. Счита се, че всяка вещ, придобита по време на брака, с изключение на вещите за индивидуална употреба, е предмет на съвместна собственост на съпрузите (чл. 60, ал. 2). В чл. 61 са посочени и имуществата, обект на правото на обща съвместна собственост - всяко имущество, което не е изключено от гражданското обръщение, вкл. заплатите, пенсиите, стипендиите и други доходи, получени от единия от съпрузите, вкл. получените по силата на сключен от единия съпруг договор в интерес на семейството пари, друго имущество, възнаграждения, печалби, вкл. вещи за упражняване на занаят. Нормата на чл. 62 урежда хипотезите, при които правото на обща съвместна собственост може да възникне и върху собственост, принадлежаща на единия съпруг. Съобразно нормата на чл. 64 съпрузите могат да сключват помежду си всички споразумения, които не са забранени от закона, както по отношение на имущество, което е тяхна лична собственост, така и по отношение на имуществото, което е обект на правото на съвместна собственост на съпрузите. С разпоредбата на чл. 69 е признато правото на съпрузите на разделение на имуществото, което е предмет на правото на съвместна собственост, независимо от прекратяването на брака. Според чл. 70 дяловете са равни, освен ако не е определено друго със споразумение между тях или брачен договор. Отклонение от принципа за равенство на дяловете се допуска при обстоятелства от съществено значение, особено ако някой не се е грижил за материалната издръжка на семейството, избягва да участва в издръжката на детето/децата, скрил е, унищожил или повредил обща собственост, похарчил я е в ущърб на интересите на семейството (чл. 70, ал. 2). С решение на съда делът в имуществото на единия съпруг може да бъде увеличен, ако децата, вкл. пълнолетен син или дъщеря с увреждане, живеят при него, при условие, че размерът на издръжката, която получава, е недостатъчен, за да осигури тяхното физическо и духовно развитие и лечение. Уреден е редът и начинът на разделяне на имуществото, което е предмет на правото на съвместна собственост на съпрузите (чл. 71). СК на Украйна регламентира и какво се случва, ако има купено по време на брака имущество (имот с пари, които са лично имущество), както и кое имущество е лично - чл. 57 и сл. от СК на Украйна. Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 СК на Украйна съвместният принос в придобиването, който води до възникване на съвместна собственост, е изключен при влагането на лични средства - лична частна собственост на съпруга/та е имущество, придобито по време на брака за сметка на лични средства. Така украинският закон приема, че щом новата вещ е придобита с лични средства, т. е. с изцяло личен принос на единия съпруг, тя е лично имущество на този съпруг. Придобитото през време на брака е с характера на вложените в придобиването средства.

Окръжен съд – Добрич е посочил, че в случая, според твърденията на ищеца А., при покупката на магазина на 18.02.2013 г. били вложени негови лични средства, получени по силата на заемно правоотношение между него и А. А. Б., в размер на 20 000 евро. Приел е, че поради презумпцията на чл. 60 СК на Украйна за съвместен принос, следва да се установи предадени ли са такива средства на ищеца от третото лице Б., фактическото и правното основание за това, придало ли е то на средствата статут на лично имущество, както и че именно заетите средства са били вложени за покупката на магазина.

Съгласно въззивното решение, по данни от представеното извлечение от банкова сметка № *** (в евро) в У. Б. АД на 30.01.2013 г., по сметката е постъпила сумата от 19 975 евро с наредител А. Б.. Извлечението не сочи основанието за превода. Представена е разписка от 10.01.2013 г., подписана от ищеца А., съдържаща изявления относно вземане в заем от А. Б. на сумата от 20 000 евро за срок от 10 години, която следва да му бъде преведена по текущата му сметка в „У. Б. АД № ***. Съдът е изложил, че дори да се приеме, въз основа на тези документи, че е налице заемно правоотношение между ищеца и трето лице, липсва установяване, че именно получените в заем средства са били вложени в покупката на магазина. Извлечението от друга сметка (в лева) № *** в „У. Б. АД сочи на датата на сключване на вътрешнобанков превод по сметка на сумата от 11 000 лв. Други доказателства не са ангажирани. Освен това, дори ищецът да бе представил категорични и убедителни доказателства в подкрепа на твърдението си, че магазинът е бил платен именно със заемните средства, съгласно разпоредбата на чл. 61, т. 3 СК на Украйна преобразуване на лично имущество не настъпва, когато средствата са получени от договор, сключен в интерес на семейството, тъй като такъв договор, съгласно чл. 65, ал. 4 СК на Украйна обвързва и другия съпруг. Следователно, средствата, получени по договор за заем от единия съпруг, не са лични, тъй като съпрузите отговарят за връщането им солидарно, щом като са използвани в интерес на семейството (за нещо, което е полезно за семейството, служи за задоволяване на негови нужди или за повишава благосъстоянието му), без значение времето и начина на връщане на заема.

Предвид така изложеното, въззивният съд е приел, че в случая презумпцията за съвместен принос не е била оборена по делото. Страните са придобили процесния недвижим имот в режим на съвместна собственост. С прекратяване на брака съвместната собственост се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове на страните - чл. 70 СК на Украйна, поради което магазинът следва да бъде допуснат до делба между страните при равни права. Визирал е, че правната уредба на Украйна допуска отклонение от принципа на равенство в дяловете единствено по съгласие на страните (чл. 70, ал. 1) или по искане на някоя от тях при обстоятелства от съществено значение (чл. 70, ал. 2) или поради упражняването на родителските права или грижи за нетрудоспособен пълнолетен син/дъщеря (чл. 70, ал. 3), каквито в случая не са претендират.

Жалбоподателят счита решението на въззивния съд за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК О. А. се позовава на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса: Какво е задължението на съда в процеса за установяване съдържанието на чуждото право във връзка с приложимия към спорното правоотношение материален закон.

Жалбоподателят се позовава на противоречие с приетото в решение № 233/22.01.2013 г. по т. д. № 914/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., като твърди, че в конкретния случай, макар да е процедирал по предвидените в КМЧП начини за установяване на текстовото съдържание на приложимото чуждо право, то след като е установил наличие на правна терминология, чужда за българското право – „договор, сключен в интерес на семейството“, въззивният съд не е използвал способите, предвидени в Договора за правна помощ по граждански дела между Р. Б. и Украйна и Европейската конвенция за обмен на правна информация между държави, за установяване виждането на украинския съд относно смисъла и съдържанието на този термин, като в резултат е нарушен стандартът на чл. 44, ал. 1 КМЧП.

От ответницата е постъпил отговор, в който са изложени съображения за липса на основание за допускане на касационно обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Въз основа на така изложеното, настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Съображенията му за това са следните:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос (материалноправен или процесуалноправен), който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение (чл. 280, ал. 2 ГПК). Съгласно дадените в Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В случая поставеният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК процесуалноправен въпрос не може да обуслови допускане на касационно обжалване, тъй като има отношение само към изложените от въззивния съд допълнителни съображения за неоснователност на установителния иск за собственост. По отношение на основния и решаващ извод в атакуваното решение, че по делото не се установява, че именно получените в заем от третото лице А. Б. средства са били вложени в покупката на магазина-предмет на делото, от жалбоподателя не са визирани никакви основания за допускане на касационно обжалване.

Следва да се отбележи и че в изложението липсва каквато и да е аргументация, че Окръжен съд – Добрич е тълкувал превратно – в противоречие със съдебната практика в Украйна – понятието „договор, сключен в интерес на семейството“.

Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира и че обжалваното пред него решение не е вероятно нищожно или недопустимо. Същото не е и очевидно неправилно, тъй като не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано.

Ответницата по касационната жалба има право на направените пред ВКС разноски, но по делото липсват доказателства за направени такива.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 260119 от 21.05.2021 г. по гр. д. № 106/2021 г. на Окръжен съд – Добрич.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: