В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: С. П.
ЧЛЕНОВЕ: К. М.
В. М.
като изслуша докладваното от съдия В. М. гр. д.№
911
по описа за
2011
година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 699 от 27.05.2011 постановено от Варненски окръжен съд по гр. д. № 381/2011г., с което е потвърдено решение № 30 от 05.01.2011г. на Варненски районен съд по гр. д. №3682/2009г. в частта му, с която е отхвърлен иска за делба на * с площ * кв. м. по скица, а по документ за собственост от * кв. м., в кв. * по плана на [населено място], [община], заедно с построените в него стопански постройки с площ * кв. м. предявен от Д. С. Й., М. В. Б. и К. В. З. против Г. К. Г., Н. К. Г., С. Н. Д. и Н. К. Н.. П. решение е влязло в сила в частта, с която е допусната делба на едноетажна жилищна сграда в същото дворно място между ищците и ответника Н. Н..
Касационната жалба е подадена от ищците Д. С. Й., М. В. Б. и К. В. З. чрез пълномощника им адв. П.. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване поддържат, че съдът се е произнесъл по няколко въпроса, решени в противоречие с практиката на ВКС и решавани противоречиво от съдилищата. На първо място са въпросите: допустима ли е делба на имоти при неустановена съсобственост, може ли съдът да се произнася по въпроси, по които не е бил сезиран и намира ли приложение в случая чл. 38, ал. 1 ЗС и ППВС № 2/82г., б.”д” и „е” доколкото не е установена собствеността на една от сградите в имота. Вторият въпрос е дали представеният протокол за даване на строителна линия от 1966г. съставлява декларация-съгласие на собственика по см. на чл. 56 З отм. и дали при липса на надлежно съгласие сградата не е съсобственост на наследниците по приращение.
Ответникът Н. К. в писмения си отговор излага подробни съображение за недопускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Съдът е сезиран с иск за съдебна делба на недвижим имот останал в наследство от В. Н. Й., починал 2007г. и неговия баща Н. В. Й., починал 1987г., а именно: дворно място в [населено място] с площ * кв. м. по документ за собственост, а по скица от * кв. м., съставляващо * от кв. *, заедно с жилищна сграда на * кв. м. и стопански постройки, застроени на * кв. м. Установено е, че в имота съществува и масивна двуетажна жилищна сграда с гараж, както и второстепенни постройки, изградени преди 1987г., чийто едноличен собственик претендира да е ответникът Н. К. Н..
В. съд е намерил за доказано, че наследодателят Н. В. Й. е бил собственик на къща и сайвант в [населено място] с дворно място от * кв. м. като имотът е представлявал съпружеска имуществена общност със съпругата му К. М. Й.. Дяловете на съсобствениците съдът е определил, отчитайки извършеното дарение от К. Й. в полза на В. Й. и от Г. Г., Н. Г. и С. Д. в полза на Н. К. Н..
За да отхвърли иска за делба на дворното място съдът е изтъкнал, че намира приложение разрешението на ППВС № 2/82г., б.”д” и „е”, тъй като при наличните две жилищни сгради в имота - едната съсобствена, а другата собственост на един от съделителите, то дворното място представлява обща част и не може да бъде предмет на делба съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС.
При преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съдът намира следното:
Първият, релевантен за спора, въпрос според касаторите е: допустима ли е делба на имоти при неустановена съсобственост, следва ли съдът да се произнася по въпроси, по които не е бил сезиран, намира ли приложение в случая чл. 38, ал. 1 ЗС и ППВС № 2/82г., б.”д” и „е” доколкото не е установена собствеността на една от сградите в имота. Тъй като въззивният съд е отхвърлил иска за делба, позовавайки се на ППВС № 2/82г., то от значение за изхода на спора е именно последната част на поставения въпрос - относно приложението на постановлението. Според разрешението в б.”д” от ППВС №2/82г. е недопустима делбата на съсобствен парцел, в който има две или повече самостоятелни сгради, които са изключени от съсобствеността и принадлежат на отделни собственици. Хипотезата на б.”е” пък има предвид съсобствен парцел и сграда в него, в която отделни етажи принадлежат на различни собственици. Видно е, че относима към настоящия случай е само първата хипотеза. Доколкото въззивният съд е приложил разрешението на ППВС №2/82г., б.”д” спрямо хипотеза, различна от посочената в постановлението, а именно при наличие на две сгради в имота, от които едната е съсобствена, а другата е индивидуална собственост на съделител, то е налице основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият посочен въпрос дали представеният протокол за даване на строителна линия от 1966г. съставлява декларация-съгласие на собственика по см. на чл. 56 З отм. и дали при липса на надлежно съгласие сградата не е съсобственост на наследниците по приращение не е разрешен от съда в обжалваното решение. Делба на двуетажната жилищна сграда не е поискана, съделителят Н. Н. е заявил в отговора на исковата молба, че претендира тя да е негова лична собственост и ищците не са оспорили това твърдение, напротив потвърдили са, че не искат делба на тази сграда. При това положение съдът не е разглеждал представените доказателства относно сградата. Затова касационно обжалване по този въпрос не следва да бъде допускано.
При горния извод за наличие на основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не следва да се обсъждат посочените в жалбата решения на Върховния касационен съд, още повече, че те не са представени с жалбата.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
ОПРЕДЕЛИ
:
ДОПУСКА
касационно обжалване на решение № 699 от 27.05.2011 постановено от Варненски окръжен съд по гр. д. № 381/2011г. по касационната жалба на Д. С. Й., М. В. Б. и К. В. З..
Указва
на жалбоподателите в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена държавна такса по сметка на Върховния касационен съд в размер на 50 /петдесет/лв.
При неизпълнение в срок касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва за насрочване при изпълнение на указанията, а при неизпълнение в срок - за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: