Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК
Образувано е по касационна жалба на Р. П. В. от [населено място] срещу решение № 7288/16.06.2016 г., постановено по адм. д. № 8630/2015 г. на ВАС, трето отделение, с коeто е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № СД-05-121/25.06.2015 г на министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара М. И. А., класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд [населено място]. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска да бъде отменено решението и да бъде отменена като незаконосъобразна процесната заповед.
Ответникът, министърът на правосъдието, чрез процесуалните си представители юриск.Кожухаров, юриск. Димов и юриск. Домузчиева оспорва жалбата и твърди законосъобразност на оспорената заповед по съображения, подробно развити в писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованите страни Й. О. С., Г. Х. В. – Ц., Х. С. И. – Т., Р. Д. Д. – И. и И. А. М., редовно призовани, не се явяват и не се представляват. От Х. И. – Т. по делото е постъпила писмена защита с подробно развити в нея доводи за неоснователност на жалбата, съответно – за законосъобразност на атакувания с нея административен акт. Претендира разноски. От Г. И. А. е постъпила писмена защита, в която моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Заинтересованата страна М. И. А. в представена писмена защита по делото взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на разноски по делото.
Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220, намира жалбата процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, а по съществото й съобрази следното:
Производството пред Върховен административен съд, трето отделение е образувано по жалба на Р. П. В. от [населено място] срещу Заповед № СД-05-121/25.06.2015 г на министъра на правосъдието, с която е наредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара М. И. А., класирана на вакантно място за нотариус за съдебния район на Районен съд [населено място]. За да отхвърли жалбата на В., тричленният състав на ВАС е приел, че оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона се явява законосъобразна.
Обжалваното решение е правилно и законосъобразно.
От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № СД-05-47 от 14.04.2015 г., издадена от министъра на правосъдието, на основание чл. 12, ал. 2 ЗННД, чл. 6 от Наредба № 36, писмо рег.№92-17-98/26.03.2015 г. от председателя на Върховния касационен съд, писмо рег.№92-17-98/30.03.205 г. от Нотариалната камара и във връзка със Заповед № ЛС-И-1196 от 10.11.2014 г. на министъра на правосъдието е назначена конкурсна комисия в състав: председател – Б. И. като представител на министерство на правосъдието, определен от министъра на правосъдието и членове: проф. А. К. – хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието, Б. Д. – съдия от Върховния касационен съд, определена от неговия председател, К. К. и Л. Л. – определени от Съвета на нотариусите, и резервни членове: Т. Г. – съдия от Върховния касационен съд, определена от неговия председател, както и Д. А. и Д. И. – определени от Съвета на нотариусите.
В случая съставът на комисията е определен след отправено от министъра на правосъдието писмено искане до председателя на Върховния касационен съд и до Нотариалната камара, в съответствие с чл. 12, ал. 2 от ЗННД за определяне на техни представители за включването им в състава на конкурсната комисия. Такива са посочени в постъпили в Министерство на правосъдието писма съответно с рег. № 92-17-98 от 26.03.2015 г. и с рег. № 92-17-98 от 30.03.2015 г. Посочените в тях представители са включени като основни и резервни членове в състава на комисията.
Изводите на съда са обосновани и в съответствие с приложимия материален закон. Правилно съдът е приел, че с оглед правомощието си да определи представител на Министерство на правосъдието за председател на комисията, ответникът е посочил като такъв съдията от Върховния касационен съд Б. И.. Фактът, че това лице не е служител на Министерство на правосъдието не е пречка за участието му в комисията в посоченото качество. Законът предоставя възможност на министъра да посочи лице по своя преценка за председател на комисията като представител на Министерство на правосъдието. Нормата не съдържа изискване това лице непременно да е служител на Министерство на правосъдието. Основание за това тълкуване дава и редакцията на чл. 12, ал. 2 ЗННД /в ред., изм. - ДВ, бр. 123 от 1997 г./, съгласно която за председател на конкурсната комисия е следвало да бъде определено конкретно лице - заместник-министър на правосъдието и правната евроинтеграция, отговарящ за съдебната дейност. В относимата към спорната хипотеза редакция, действащата разпоредба не въвежда нито цитираното изискване, нито такова лицето да е служител по трудово или служебно правоотношение с Министерство на правосъдието.
Фактът, че с определянето на И. за председател на конкурсната комисия в състава й участват двама съдии от Върховния касационен съд, не обективира нарушение на посочената разпоредба. В състава на комисията И. е включен не като съдия от Върховния касационен съд, определен от неговия председател, а като "представител на Министерството на правосъдието", определен от министъра.
Предвид изложеното, настоящият състав счита, че съставът на конкурсната комисия е определен в съответствие с приложимия материален закон, както и че процесната заповед е издадена в съответствие с административнопроизводствените правила, материалния закон и неговата цел. Не се констатират нарушения на предписания от ЗННД ред за обявяване на конкурса. Същият е проведен при спазване на регламентираната в него и приложимата Наредба № 36 от 07.01.1998 г. процедура. Конкурсът е насрочен със заповед на компетентния орган - министър на правосъдието. Проведен е от конкурсна комисия, съгласно предписанието на чл. 8, 9 и 10 от Наредба № 36 от 07.01.1998 г. в съответствие с предложения в съответствие с чл. 6а от посочената наредба и утвърден от този министър Регламент за провеждане на писмен и устен изпит и изискванията за начина на класиране на участниците, за който няма спор, че е оповестен по установения ред.
При този изход на делото разноските са в тежест на касационния жалбоподателя. Такива се дължат на ответника Х. И. – Т. размер на 1000 лв. (хиляда лева), на ответника М. И. А. в размер на 500 лв. и на процесуалните представители на министъра на правосъдието - общо в размер на 300 лв. (триста лв.).
Предвид всичко изложено, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7288/16.06.2016 г., постановено по адм. д. № 8630/2015 г. на ВАС, трето отделение.
ОСЪЖДА Р. П. В., ЕГН [ЕГН] да заплати на Министерство на правосъдието сума в размер на 300, 00 (триста) лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Р. П. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на М. И. А. направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин / лв заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
ОСЪЖДА Р. П. В. от [населено място], ЕГН [ЕГН] да заплати на Х. И. – Т. направените по делото разноски в размер на 1000 /хиляда/ лв. заплатено адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Решението е окончателно.