Производството е по реда на чл. 251 от ГПК (Г. П. К.) (ГПК), във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) – [населено място] при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП) с искане за тълкуване на влязло в сила решение № 7473 от 22.06.2015 г., постановено по адм. дело № 7187/2014 г. по описа на Върховния административен съд.

[фирма], [населено място] не взема становище по молбата за тълкуване.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира молбата за тълкуване на решението за допустима като подадена от надлежна страна по влязъл в сила съдебен акт, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения:

Предмет на спора пред Върховния административен съд е било решение № 990 от 15.04.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 1871 по описа за 2012 г., в частта, с която по жалба на [фирма], [населено място], е отменен ревизионен акт (РА) № 161105044/30.01.12 г. и РА № 1208587 от 09.03.12 г. за поправка на ревизионен акт издадени от С. Д. П. на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП – [населено място], офис П., потвърдени с решение № 557 от 18.05.2012 г. на директора на Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението“ (ОУИ), понастоящем с ново наименование „ОДОП“ – [населено място], в частта относно непризнат данъчен кредит в размер на 32 966.31 лв., ведно с прилежащите лихви, по фактури с издатели [фирма], [фирма], [фирма] и [фирма], както и в съответната част за разноските.

С решението, чието тълкуване се иска, съдът е отменил решение № 990 от 15.04.2014 г. на Пловдивски административен съд по адм. дело № 1871 по описа за 2012 г. в обжалваната част, като е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на...