Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл).

Образувано е по жалба на М. Г. Д. - Х. против заповед № РД 14-605/16.09.2015 г. на министъра на културата. Жалбоподателката навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта поради противоречието й с материалноправните разпоредби на ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл.). Моли за отмяната й и претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – министърът на културата, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Жалбата е подадена в срок, при условията на чл. 140, ал. 1 от АПК и е допустима.

За да се произнесе по съществото на жалбата Върховният административен съд, състав на пето отделение, прие за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателката до прекратяване на служебното й правоотношение заема длъжността „държавен експерт” в отдел „Международни дейности”, дирекция „Международни и регионални дейности" в Министерство на културата. За периода 22.08.2011 г. – 01.10.2015 г. същата е командирована в Постоянното представителство на Р. Б към Европейския съюз в Б.. С обжалваната заповед министърът на културата прекратява служебното правоотношение на М. Г. Д. - Х. на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. – поради съкращаване на длъжността. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено – утвърдено длъжностно разписание. Видно от приложените по делото длъжностно и поименно длъжностно разписание в сила от 10.08.2015 г. и в сила от 16.09.2015 г. е, че не е налице промяна нито в общата численост на дирекцията, нито в числеността на двата отдела, но бройките, предвидени за длъжността, заемана от жалбоподателката са намалени от 3 на 2, като в отдел „Международни дейности” е създадена нова длъжност „главен специалист”. От приложените по делото доказателства се установява, че длъжностите „държавен експерт” и „главен специалист” са с напълно различни функции и съответно с различни длъжностни нива.

С оглед на така установеното Върховният административен съд, състав на пето отделение направи следните изводи:

Заповедта е издадена от компетентния административен орган и в предписаната от закона форма, като съдържа необходимите реквизити съгласно изискването на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл.

Оспорената заповед е постановена и в съответствие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че за длъжността „държавен експерт” са намалени бройките, предвидени да я изпълняват. Фактът, че щатният брой на дирекцията и на нейните отдели не е променен не обосновава извод за липса на реално съкращаване, тъй като е разкрита нова длъжност с различна нормативна позиция, като са различни и правомощията, присъщи на двете длъжности и изискванията за заемането им. В рамките на предоставената му оперативна самостоятелност органът по назначаването разполага с възможността да извършва структурни промени, водещи до закриване на едни длъжности и разкриване на други длъжности, като тези действия не подлежат на съдебен контрол. Свободна преценка е възможна и по въпроса коя от няколкото длъжности да бъде премахната (като система от функции, задачи и задължения) при реално съкращаване на длъжности, свързано с намаляване на бройки длъжности от щатното разписание или тяхна трансформация в рамките на общата численост, нормативно установена от съответния Устройствен правилник.

Доводите на жалбоподателката, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 81в, ал. 4 и 5 ЗДСл. в редакцията му към датата на издаване на оспорената заповед, са неоснователни. Закрилата в цитираните норми е относима за работещите в институциите на Европейския съюз, каквото Постоянното представителство на Р. Б към Европейския съюз не е. Последното е дипломатическо представителство на страната, в което участва екип от всички министерства с цел представяне и защита на българските позиции пред институциите на Европейския съюз.

Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, тъй като след прекратяване на служебното правоотношение на М. Г. Д. – Х. е обявен конкурс за длъжността „главен експерт” в отдел „Международни дейности”. Конкурсът е обявен през месец май 2016 г., а обжалваната заповед е издадена на 16.09.2015 г., към който момент съгласно правилото на чл. 142, ал. 1 АПК се преценява законосъобразността на административния акт. Освен това по делото е установено, че към момента на прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателката тази длъжност е била заета (поименно щатно разписание от 16.09.2015 г.), като последващото й овакантяване не може да обоснове незаконосъобразност на обжалваната заповед.

От изложеното следва, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните разпоредби. При постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Следователно административният акт е законосъобразен и подадената срещу него жалба следва да се отхвърли.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение, РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Г. Д. - Х. против заповед РД 14-605/16.09.2015 г. на министъра на културата.

Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.