Произрводството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Обрезувано е по жалба на С. Ф. М. Ш., гражданин на И., против Заповед № З - 3293/22.10.2015 г., на Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", с която на основание чл. 42, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), му е наложена принудителна административна мярка "експулсиране" и е наложена забрана за влизане в Р. Б за срок от 5 (пет) години. В жалбата са изложени доводи, че заповедта е незаконосъобразна, като постановена в нарушение на материалноправни разпоредби и процесуалните правила. Иска се отмяната й.

Ответникът - Председателя на Държавна агенция "Национална сигурност", чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваната заповед Председателят на ДАНС на основание чл. 42, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 1 и чл. 44, ал. 1 от ЗЧРБ (ЗАКОН ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ), е наложил на С. Ф. М. Ш., гражданин на И., принудителна административна мярка "експулсиране" и забрана за влизане в Р. Б за срок от 5 години.

Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че с действията си чужденецът може да постави в опасност сигурността на българската държава.

Преценявайки законосъобразността на оспорената заповед съдът намира, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма, като при издаването му са спазени административнопроизводствените правила и...