Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Р., представляван от процесуалният му представител адв.. А –Стоева, против решение № 44 от 11.08.2015 г., постановено по адм. дело № 74/2015 г. по описа на Административен съд Разград, с което са отменени като незаконосъобразни точки 2, 5, 6, 10, 16, 24 и 30 от решение № 501 по протокол № 35 от 27.12.2013 г. на Общински съвет Р..

Касационният жалбоподател по подробно изложени в жалбата доводи оспорва решението, като неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.Иска се да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество. Претендират се направените разноски за двете съдебни инстанции.

Ответните страни - Е. В., Р. С., Г. Д., К. Б., И. В., М. Б., С. П., Р. Б., чрез процесуалният си представител адв.. Б, в писменото си становище излагат доводи, че касационната жалба е неоснователна, а постановеното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски.

Ответните страни [фирма], Д. Х., М. Д., [фирма], М. Х., С. К., и Р. М., чрез процесуалният им представител адв.. М в писмения им отговор излагат становище, че постановеното решение е правилно и законосъорбазно и следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба да се отхвърли като неоснователна.

Ответникът – [фирма]- не ангажира становище по жалбата.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна.

С обжалваното решение Административен съд –Разград е приел, че при приемане на процесното решение на ОС-Разград не е спазена разпоредбата на чл. 7, ал. 1, във вр. с чл. 6, ал. 1, б"а" от ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Нарушени са прогласените в чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ принципи, които следва да бъдат спазвани от общинския съвет при определяне размера на таксите: възстановяване на пълните разходи на общината по предоставяне на услугата; създаване на условия за разширяване на предлаганите услуги и повишаване на тяхното качество и постигане на по-голяма справедливост при определяне и заплащане на местните такси. Съгласно §1, т. 15 от ДР на ЗМДТ, пълните разходи включват всички разходи на общината по предоставяне на услугата, включително съответните разходи: за работни заплати и осигуровки на персонала; материални, режийни, консултантски; за управление и контрол; по събиране на таксите и други, имащи отношение към формирането на размера на таксата, определени конкретно от общинския съвет. Решението е правилно.

Според разпоредбата на чл. 66 от ЗМДТ разходите, които се включват при определяне на размера на таксата са осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци - контейнери, кофи и други; събиране, включително разделно на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за третирането им; проучване, проектиране, изграждане, поддържане, експлоатация, закриване и мониторинг на депата за битови отпадъци или други инсталации или съоръжения за обезвреждане, рециклиране и оползотворяване на битови отпадъци, включително отчисленията по чл. 60 и 64 от ЗУО (ЗАКОН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ОТПАДЪЦИТЕ); почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковите и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване.

Правилно е приел първоинстанционният съд, че че в случая приходите от такса битови отпадъци, изчислени съгласно предвидените ставки на таксата за тази услуга не съответстват на разходите по приложените към решението план-сметки. Поради това не е налице икономическа обоснованост на увеличението на размера на таксата за битови отпадъци за 2014 г. по т. 2, 5, 6, 10 и 16 от решението, засягащи собствениците на жилищни имоти на територията на посочените по-горе населени места от [община].

Правилен е и изводът, че липсата на финансова обосновка за приемане на оспорените норми лишава съда от възможност да провери дали е спазена разпоредбата на чл. 7, ал. 1 ЗМДТ, съгласно която местните такси се определят въз основа на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата.

Настоящата инстанция намира, че съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ тези разходи са основа за определяне на размера на таксата при спазване на принципите по чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ. Това изискване е свързано със законодателния подход при определяне на размера на таксата, изразен в чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ определяне в годишен размер и с решение на ОС въз основа на одобрения план-сметка. Извършването на услугите е стопанско – икономическа дейност, разходите по които зависят от други дейности с променлива цена и поради това с ежегодното определение на текста се гарантира адекватност между приходи и разходи в изпълнение на изискването на чл. 7, ал. 1 от ЗМДТ. С обсъждането на изпълнението на посоченото условие съдът е определил правилно спорния предмет по делото. Съгласно чл. 7 местните такси, вкл. и за битови отпадъци, се определя въз основа на необходимите материално технически и административни разходи за предоставяне на услугата. По силата на чл. 8, ал. 1 от ЗМДТ при формиране на размера им се съобразяват принципите за възстановяване на пълните разходи на общината във връзка с услугата, създават се условия за разширяване на обхвата и повишаване на качеството и постигане на по-голяма ефективност при определяне и плащане на местните такси. В конкретния казус предложението за промяна е обосновано с реално събраните суми за ТБО, а не всички дължими за предходната година, поради което прогнозните приходи биха съответствали на разходите по план-сметките при преценка на събираемостта, а не общо дължимите суми.

В тази връзка, правилно съдът е направил извод, че неправилно определяне на необходимите разходи по услугата нарушава изискването на закона. Това обуславя и нарушение на чл. 8, ал. 1, т. 3 от ЗМДТ, изискващ да се постигне по-голяма справедливост при определяне на таксата, която в случая не се постига.

По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд Разград съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски в полза на ответниците не следва да бъдат присъждани, тъй като не са представени доказателства за действително направени такива.

Воден от изложеното, Върховният административен съд, Седмо отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 44 от 11.08.2015 г., постановено по адм. дело № 74/2015 г. по описа на Административен съд Разград Решението е окончателно.