Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], против Решение № 2286/23.12.2014 г., постатновено по адм. дело № 135/2014 г., по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 5213008251/19.11.2013 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при [община], потвърден с Решение № 27/13.12.2013 г., издадено от началник отдел "МДТ" при [община]. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отенителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което оспореният Акт за установяване на задължение по декларация бъде отменен. Претендира разноски.

Ответникът - Началника на отдел "Маестни данъци и такси" при [община], чрез процесуалния си представител с писмено становище оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба.

След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен сдъд Б. е отхвърлил жалбата на [фирма] срещу Акт за установяване на задължение по декларация № 5213008251/19.11.2013 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при [община], потвърден с Решение № 27/13.12.2013 г., издадено от началник отдел "МДТ" при [община]. За да постанови този резултат съдът е приел, че на 30.11.2012 г. е подадена декларация от дружеството по чл. 3, ал. 3 т. 5 от Наредба за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги в [община] (Наредбата) за освобождаване от ТБО поради неползване на имота, но към 01.01.2013 г., когато е започнала да се начислява такса битови отпадъци за 2013 година, от ОбС - Ц. е въведено и едно допълнително условие - съответният субект "да няма данъчни задължения за предходни години". Това условие не е спазено от дружеството жалбоподател, тъй като задължението за ТБО за 2012 г. е изплатено на 28.01.2013 г., поради което законосъобразно му е отказано приложението на чл. 3, ал. 3, т. 5 от Наредбата при определяне на дължимия размер на ТБО за 2013 година. Решението е неправилно.

Съдът е събрал необходимите доказателства, но е направил необосновани и неправилни правни и фактически изводи, не се е съобразил с исканията и доводите на страните, в резултат на което е приложил неправилно материалния закон. Наредба за определянето и администрирането на местни такси и цени на услуги в [община] е издадена въз основа на чл. 9 от ЗМДТ. С разпоредбата на чл. 8, ал. 5 от същия закон е дадена възможност на Общинския съвет да определя реда, по който в чл. 70 от ЗМДТ е предвидено лицата, които няма да ползват услугата през съответната година или през определен период от нея да бъдат освобождавани от заплащане на съответната такса за нея. Със закона не се делегират правомощия на Общините да установяват с Наредбата условия, при наличието на които лицата, неползващи услугите да могат да се освобождават от заплащане на таксата. Това е прерогатив от изключителна компетентност на законодателя и той го е предвидил в чл. 71 от ЗМДТ. Всяко друго действие предвидено в подзаконов нормативен акт ще бъде в нарушение на закона. В случая с чл. 3, ал. 3, т. 5 от цитираната наредба, Общинският съвет Ц. е предвидил допълнително условие, освобождаването от заплащане на таксата да става само, ако данъчно-задълженото лице няма данъчни задължения за предходната година. Заплащането на такса битови отпадъци съгласно това условие, превръща таксата не в цена на услугата, а в санкция. В случая, ако са съществували доказани задължения от неплатени публични общински задължения е следвало да бъдат събрани от оторизираният общински орган по реда на чл. 4, ал. 1 от ЗМДТ. Предвид установеното противоречие на цитираната разпоредба от Наредбата с чл. 71, т. 1 от ЗМДТ, съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, същата не следва да бъде прилагана. Цитираният текст от ЗНА предвижда, че ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт. Като е отхвърлил жалбата на касатора срещу процесния акт, съдът е приложил неправилно материалния закон, по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК и на основание чл. 221, ал. 2 от същия кодекс, решението му следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспореният Акт за установяване на задължения по декларация бъде отенен като незаконосъобразен.

При този краен извод в полза на [фирма] [населено място], следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 725.00 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ, Върховният административен съд, състав на седмо отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 2286/23.12.2014 г., постатновено по адм. дело № 135/2014 г., по описа на Административен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация № 5213008251/19.11.2013 г., издаден от орган по приходите в отдел "Местни данъци и такси" при [община], потвърден с Решение № 27/13.12.2013 г., издадено от началник отдел "МДТ" при [община].

ОСЪЖДА [община], ДА ЗАПЛАТИ в полза на [фирма] [населено място], направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на 725.00 (седемстотин двадесет и пет) лева. Решението е окончателно.