Министърът на правосъдието съгласно чл. 17 ЗУС е сезирал Върховния съд, ОСГК, да издаде тълкувателно решение по въпроса: по кой ред трябва да се предяви искът за установяване на трудова злополука - по чл. 159 КТ, по реда на чл. 97 ГПК или по този на чл. 436 от същия кодекс; по този иск следва ли да се конституира като страна наред с окръжния народен съвет - отдел "Финанси и пенсии" и ДОО, още и учреждението или предприятието, в което е настъпила злополуката.

Трудовата злополука следва да бъде установена с акт, съставен по реда и в сроковете предвидени в чл. 159, ал. 1, 2 и 3 КТ. В случай, че актът не бъде съставен в определен срок, пострадалият или неговите наследници съгласно чл. 159, ал. 3 КТ могат да предявят установителен иск пред съда, за да установят обстоятелствата, при които е станала злополуката, в тригодишен срок от деня на злополуката, а при професионално заболяване - от констатиране на заболяването. По своята същност трудовата злополука е факт с правно значение, тъй като съгласно чл. 13, и сл. от Закона за пенсиите тя дава право на пострадалия да получи пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионално заболяване. Установяването на факти с правно значение с иск съгласно чл. 97, ал. 3 ГПК се допуска само в случаите, изрично предвидени от закона. Както се изтъкна, чл. 159, ал. 3 КТ допуска щото установяването на факта трудова злополука да стане с установителен иск. Чрез съдебното решение в такъв случай се замества актът за трудовата злополука, който не е съставен по реда и в сроковете на чл. 159, ал. 1, 2 и 3 КТ. Решението на съда по този начин се явява предпоставка за упражняване на правата, произтичащи от установената с него злополука, които ще бъдат предмет на производството за получаване на инвалидна пенсия. Това...