Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от А. К. Д., от [населено място], против решение № 2723/17.04.2015 г. по адм. д. № 3523/2014 г., постановено от Административен съд София-град с което е отменено решение № 103/13.03.2014 г. по преписка № 131/2013 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД).

Касаторът навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт по аргументи, изложени в касационната жалба и в съдебно заседание. Иска се неговата отмяна.

Ответниците – Агенция за социално подпомагане (АСП) и министърът на труда и социалната политика изразяват становище за неоснователност на касационната жалба.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация (КЗД), чрез процесуален представител, изразява становище за основателност на касационната жалба.

Ответникът – Министерски съвет на Р. Б, редовно призован, не изразява становище и не се представлява.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 2723/17.04.2015 г. по адм. д. № 3523/2014 г. по жалби на АСП, МС и МТСП, състав на АССГ е отменил решение № 103/13.03.2014 г. по преписка № 131/2013 г. на КЗД. С оспореното решение Трети специализиран постоянен състав на КЗД е установил:

1/ На основание чл. 65, т. 1, вр. чл. 47, т. 1 от ЗЗДискр., че неизравняването на възможностите за участие в обществения живот на семействата на роднини, при които са настанени деца при условията на чл. 27 от Закон за закрила на детото (ЗЗД), осъществено чрез действието на правни норми от националното законодателство, представлява непряка дискриминация спрямо тях по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр., поради което е налице нарушение на ал. 1 от същата...