Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. В. от [населено място], срещу решение № 741/11.02.2015 г. по адм. д. № 8873/2014 г. по описа на Административен съд - София град / АССГ/, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу заповед рег. № з- 15369/26.08.2014 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ - МВР за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение.

По подробно развити в жалбата оплаквания се твърди, че атакуваното решение е нищожно, недопустимо, необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. По - конкретно жалбоподателят твърди, че съда не е мотивирал правните си изводи, а е възпроизвел съдържанието на писмени доказателства; също така не са обсъдени доводите и възраженията на В., ведно с представените от него доказателства; не е отчетен факта, че в дисциплинарното производство не е осигурена възможност за защита. Иска присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по делото - директорът на СДВР - МВР, чрез процесуален представител юрк.. Б оспорва жалбата като неоснователна.

Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал, ал. 1 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С посоченото решение Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на Л. Ц. В. срещу заповед № з- 15369/26.08.2014 г. на директора на СДВР, с която поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" е прекратено служебното му правоотношение за длъжност командир на отделение в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителна полиция" към 03...