Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП ДГС „П.” против решение № 8 от 11.01.2016 г., постановено по адм. дело № 737/2015 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост отм. енителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК поради което се иска отмяната му. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответните страни:

[фирма], в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се и разноски.

[фирма] в съдебно заседание чрез процесуалния си представител изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се и разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава аргументирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК и данните по делото, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – Пазарджик е отменил Заповед № 177/02.10.2015 г. на Директора на ТП ДГС „П.”, с която е наредил

1: спиране на извършването на кариерни дейности в държавна горска територия в м. К. д., отдел 467, под отдел 1, находящ се на територията на ТП ДГС „П.” от [фирма].

2: [фирма] да предприеме действия за промяна предназначението на територията по установения за това ред, съгласно чл. 79 ЗГ

3: Считано от 05.10.2015 г. е забранен достъпа до кариерата, находяща се в землището на [населено място], общ. С. в отдел 467, под отдел 1, на територията на ТП ДГС „П.”.

За да достигне до този резултат първоинстанционният...