Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

С решение № 398 от 29.09.2015 г., постановено по адм. д. № 468/2015 г. Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на С. Д. П. против решение № 35/14.05.2015 г. на директора на ТП на НОИ – П., с което е отхвърлена неговата жалба вх. № МП-35275/17.04.2015 г. и е потвърдено разпореждане № МП-35275/26.01.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване.

Срещу това решение е подадена касационна жалба от С. Д. П. от [населено място]. Релевирани са оплаквания за неправилност поради противоречие с материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Моли оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отменен оспорения административен акт и да му бъде отпусната пенсия от датата на подаване на заявлението.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован се явява лично.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – П., чрез старши юрисконсулт Тодорова в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Първоинстанционното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила, поради което при постановяването му не са налице касационните основания за отмяна на съдебния акт.

Върховният административен съд, в настоящият състав обсъди направените оплаквания по делото и събраните писмени доказателства, прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК и намира следното:

Касационната жалба е подадена в 14-дневния преклузивен срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.

Административното производство се е развило по подадено заявление вх. № МП-35275/16.06.2014 г. от С. П. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. При проверка на подадените от него документи, са констатирани различия между съдържанието им, данните в Регистъра на осигурените лица и Регистъра на трудовите договори, поради което началник сектор „ОП“ е изпратил писмо до осигурителя [фирма] да уточнят периодите, през които лицето е работило и да издадат нови образци по образец. [фирма] е издало ново УП – 2 № 71/28.07.2014 г. за заявителя С. П.. С разпореждане № 7/28.07.2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – П. на С. П. му е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст в минимален размер, считано от 18.06.2014 г. (датата на прекратяване на трудово правоотношение). Началник сектор „ОП“ е установил, че в УП-2 № 71/28.07.2014 г. е посочено, че възнагражденията на лицето са начислени, но не са изплатени, без да е посочено периодите, за които се отнася, поради което е указано на [фирма] да изготви нов образец, според изискванията за попълване на УП-2. Осигурителят е издал нови удостоверения УП- 2 № 78 и № 79, и двете от 03.10.2014 г. След проверка на посочените удостоверения, с разпореждане № 35275#32/12.12.2014 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ – П. е спряно на основание чл. 95, ал. 2 от КСО и чл. 11, т. 5 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) отпусната пенсия, поради наличието на нови доказателства, които са от значение за правото на отпусната пенсия и биха могли да доведат до прекратяването й, като органът се е позовал и на извършена на 09.12.2014 г. проверка при осигурителя, при която са представени нови УП-2 и предстои нова проверка при [фирма]. След извършване на новата проверка с констативен протокол от 14.01.2015 г. се установява, че за осигурителен стаж се зачитат периодите от 06.06.2002 г. до 28.02.2013 г., 01.01.2007 г. – 31.01.2007 г. и 01.04.2007 г. – 28.02.2007 г., а останалото време, през което С. е работил в [фирма], не следва да се зачита за трудов стаж, тъй като до 01.03.2009 г. осигурителният стаж е зачетен по наличните данни в Регистъра за осигурените лица и от 01.03.2009 г. до 28.02.2013 г. няма данни за положен труд по трудово правоотношение. При тази данни проверяващите лица са счели, че осигурителният стаж на С. П. е 35 години 10 месеца и 07 дни и не отговаря на условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, както и че не отговаря на условията по чл. 9а, ал. 2 от КСО, тъй като към датата на подаване на заявлението няма прекратяване на осигуряването. С разпореждане № МП-53275/26.01.2015 г. на ръководителя на „ПО“ при ТП на НОИ пенсията за осигурителен стаж и възраст е възобновена, считано от 01.12.2014 г., на основание чл. 99, ал. 1, т. 2 от КСО е отменено разпореждане № 7/28.07.2014 г. и е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на основание чл. 114, ал. 1 от КСО е посочено, че недобросъвестно получените суми следва да бъдат възстановени. В мотивите на издадения административен акт е посочено, че удостоверенията, въз основа на които е отпусната пенсията не са издавани и подписвани от управителя на дружеството.

При осигурителя [фирма] е извършена нова проверка, като от издадения констативен протокол № КВ-5-14-00021475/05.05.2015 г. се установява, че периода от 01.02.2003 г. до 31.12.2004 г. не следва да се зачита осигурителен стаж за С. П., тъй като осигурителят не е изплащал възнаграждения, като същото се отнася и за периода след 28.09.2009 г., тъй като няма данни лицето да е положил труд по трудово правоотношение.

С. П. е подал жалба срещу разпореждане № МП-53275/26.01.2015 г. на ръководителя на „ПО“, като с решение № 35/14.05.2015 г. директорът на ТП на НОИ – П. е отхвърлил жалбата и е потвърдил оспореното разпореждане. В мотивите на решението, директорът на ТП на НОИ – П. е изложил, че периодът от 31.03.2003 г. до 01.01.2007 г. не следва да се зачита за осигурителен стаж, тъй като възнагражденията на П. са начислени, но не са изплатени, като според разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО в относимата редакция (ДВ, бр. 119 от 2002 г.) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 – 4 и ал. 2 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение. По отношение на периода от 01.01.2007 г. до 28.02.2009 г. е изложил, че е зачетен като осигурителен стаж и доход, а за периода 01.03.2009 г. – 28.02.2013 г. е посочено, че сумите за възнагражденията са начислени, но не са изплатени, като е установено, че в Регистъра на трудовите договори е отбелязано, че трудовият договор на П. с [фирма] е прекратен от 15.09.2010 г., а в представените УП-2 е посочен осигурителен доход до 28.02.2013 г., но този период не може да се зачете за осигурителен стаж.

След постановяване на обжалвания пред съда административен акт, на 30.06.2015 г. С. П. е внесъл осигурителни вноски, като самоосигуряващо се лице за периода от 01.01.2009 г. до 30.12.2011 г., които са отразени в Регистъра на осигурените лица.

Административен съд – Плевен е отхвърлил жалбата на С. П., подадена против процесното решение на директора на ТП на НОИ – П. и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на пенсионното осигуряване, като се е позовал на заключението на вещото лице по назначената в първоинстанционното производство съдебно – икономическа експертиза. Изложил е подробни мотиви, и по отношение на искането на жалбоподателя, след заплащане на осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО, пенсията да му бъде отпусната от датата на подаване на заявлението – 16.06.2014 г. Така постановеното решение е правилно.

След подаване на заявлението за отпускане на пенсия от С. П. са извършени три проверки при осигурителя [фирма], за да се установи кои от периодите, в които е работил в дружеството могат да се зачетат за осигурителен стаж, за да се прецени правото му на пенсия по чл. 68, ал. 1 от КСО. Правилни са изводите на административния орган, че за периода от 31.03.2003 г. до 01.01.2007 г. не следва да се зачита за осигурителен стаж, тъй като според относимата разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 119 от 2002 г.) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1 т. 1 - 4 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия. Анализът на тези разпоредби налага извод, че в случая, в който трудовите възнаграждения не са изплатени или са изплатени под минималния месечен размер на съответния осигурителен доход, то осигурителни вноски не се дължат и това време не може да бъде зачетено за трудов стаж. В този смисъл е и нормата на чл. 70а, ал. 4 от КСО (ДВ, бр. 1/2002 г.), съгласно която при определяне на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от КСО не се включват начислени и неизплатени възнаграждения, която е приложима и при определяне на осигурителния доход при отпускане на пенсия за осигурителен стаж и доход. Затова правилно административният орган не зачел посочения по-горе период за осигурителен стаж, тъй като в резултат на извършените проверки при осигурителя се е установило, че не са изплатени възнагражденията на П..

За периода от 01.03.2009 г. до 28.02.2013 г. на С. П. също са му начислени възнаграждения, но не са му изплатени такива. В случая, макар разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) да предвижда, че времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия, то при проверката в Регистъра за осигурените лица няма подадени данни за този период за С. П., а в Регистъра на трудовите договори е отбелязано, че договорът на П. с [фирма] е прекратен на 15.09.2010 г. С оглед тези данни, не може да се направи извод, че заявителят е бил осигурено лице за периода, тъй като не е извършвал дейност по трудово правоотношение.

От назначената по делото съдебно-икономическа експертиза се установява, че осигурителният стаж на жалбоподателя, изчислен към момента на подаване на заявление с вх. № МП 35275/16.06.2014 г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст е 35 г. 10 м. и 9 дни, т. е. С. П. е навършил необходимата за отпускане на пенсия възраст от 63 г. и 08 м., но осигурителният стаж от 37 г. и 08 м. не му достига, към момента на подаване на заявлението, за да му бъде отпусната такава. По втората задача – да се изчисли осигурителният стаж на П. към момента на извършване на експертизата, вещото лице е установило, че след внасяне на осигурителните вноски за периода от 01.01.2009 г. до 30.12.2011 г., осигурителният стаж на С. П. е 38 години 10 месеца и 09 дни.

Въз основа на горните изчисления, правилно административният орган е отказал отпускането на пенсия на заявителя към датата на подаване на заявлението, тъй като осигурителният му стаж е бил недостатъчен, за да отговаря на условията по чл. 68, ал. 1 от КСО.

В тази връзка, неоснователни са възраженията на касатора, че след като е заплатил осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО, който е достатъчен за да възникне правото му на отпускане на пенсия, то същата следва да му бъде отпусната от датата на подаване на заявлението – 16.06.2014 г.

С. П. е заплатил недостигащият му осигурителен стаж на 30.06.2015 г. Съгласно чл. 9а, ал. 2 от КСО за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита и времето, за което лицата са навършили възрастта по чл. 68, ал. 1, но на които не им достигат до 5 години осигурителен стаж за придобиване право на пенсия по чл. 68, ал. 1, и са внесени осигурителни вноски, изчислени върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закон за бюджета на държавното обществено осигуряване към датата на внасянето на вноските.

Към датата, на която е подадено заявлението, на П. не му е достигал осигурителен стаж, но и към 16.06.2014 г. и към датата, на която са внесени осигурителните вноски, като самоосигуряващо се лице – 30.06.2015 г., е в сила разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 от КСО, която е със следното съдържание: „В случаите по ал. 2 недостигащият осигурителен стаж се преценява към датата на заявлението. Пенсията се отпуска от датата на заявлението, след като са внесени дължимите осигурителни вноски.“ – (изм. ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.). Според чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Ето защо е правилен изводът на първоинстанционният съд, че в процесния случай не може да бъде отпусната пенсия от датата на подаване на заявлението и след издаване на административния акт, тъй като плащането на вноските не е било факт, към момента на произнасяне на административния орган. В случая следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 9а, ал. 4 от КСО, като в този смисъл е и решение № 4679 от 03.04.2013 г. на Върховния административен съд по адм. д. № 849/2013 г., шесто отделение.

При постановяване на съдебния акт, Административен съд – Плевен, е съобразил, че със заявлението си от 16.06.2014 г. П. не е поискал отпускане на пенсия по чл. 9а, ал. 2 от КСО, нито е изразил готовност за заплащане на недостигащ осигурителен стаж, още повече, че от документите, които той е представил за наличие на осигурителен стаж, му е била отпусната исканата пенсия, макар и в минимален размер. От съдържанието на заявлението, се налага извода, че се иска отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при хипотезите на чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО. След извършване на две проверки относно осигурителния стаж, се е установило, че към 26.01.2015 г. лицето няма право на пенсия за осигурителен стаж при общите условия на чл. 68 от КСО, тъй като има 35 г. 10 м. и 7 дни, при необходим 37 г. и 08 м.

Едва след, като е обжалвал разпореждането, с което му е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и то е било потвърдено от директора на ТП на НОИ – П., П. за пръв път прави искане да закупи недостигащия му осигурителен стаж. В осигурителната му книжка е вписан заплатеният осигурителен стаж, като самоосигуряващи се лице, и тези данни са отразени в Регистъра за осигурените лица.

При така изложената фактическа обстановка не може да бъде прието, че към 16.06.2014 г. П. е подал заявление за отпускане на пенсия по чл 9а, ал. 2 от КСО., нита че е имал към този момент право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при общите условия на чл. 69, ал. 1 – 3 от КСО.

Разпоредбата на чл. 45а, ал. 4 от НПОС изрично изисква наличие на постъпило заявление за пенсиониране с искане за преценка на недостигащ осигурителен стаж по реда на чл. 9а, ал. 2 от КСО за започване на производство пред органите на НОИ на посоченото основание. Ето защо и с оглед всички факти по делото, коментирани по-горе в мотивите, към датата на подаване на заявлението - 16.06.2014 г., не може да се приеме, че е налице основание по чл. 9а, ал. 2 от КСО, поради което не може от тази да бъде отпусната пенсията по чл. 68 от КСО на С. П., а следва да се приложи чл. 9а, ал. 4 от КСО.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение, същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и процесуалните правила.

Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 398 от 29.09.2015 г., постановено по адм. д. № 468/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен.

Решението не подлежи на обжалване.