Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК – Ю. централен район, чрез пълномощника му юрисконсулт П. И срещу решение № 538 от 12 март 2016 год., постановено по адм. дело № 3165/2015 год., по описа на Административен съд Пловдив. С обжалваното решение е обявена за нищожна заповед № ДК – 02 - ЮЦР-19 от 10 септември 2015 год. на началника на РДНСК – ЮЦР за премахване на незаконен строеж, представляващ „подпорна стена с навес“ в поземлени имоти с кадастрални идентификатори № 28.110 и № 28.113 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] връх, местност „Ч. махала“, [община], област П. – с извършител В. П. Ч., като управител и собственик на [фирма] с ЕИК[ЕИК].

В касационната жалба се излагат оплаквания за нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – по арг. на чл. 209, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на атакуваното решение, като вместо него съдът да се произнесе по същество на спора и отхвърли жалбата на В. П. Ч..

Ответникът – В. П. Ч. в депозирания от нея отговор на касационната жалба, изразява становище за неоснователност на последната. Счита решението на административния съд за постановено в съответствие с материалния закон, поради което прави искане касационната жалба да бъде оставена без уважение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

П. Аивен съд П. В П. Ч. е оспорила заповед № ДК – 02 – ЮЦР - 19 от 10 септември 2015 год. на началника на РДНСК - Ю. централен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж – представляващ „подпорна стена с навес“ в поземлени имоти с кадастрални идентификатори № 28.110 и № 28.113 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] връх, местност „Ч. махала“, [община], област П. – с извършител В. П. Ч., като управител и собственик на [фирма] с ЕИК[ЕИК]. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е постановена от материално некомпетентен административен орган и в пряко противоречие с материалния закон и я е обявил за нищожна. За да достигне до този правен резултат, инстанцията по същество е приела, че не са налице предпоставките по чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „м“ от ЗУТ, тъй като разпореденият за премахване обект не е сграда, а същият представлява строеж по смисъла на параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ и по-точно е посочил, че при тълкуване на чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните поземлени имоти е „основно“ и допълващо“ и че по своята същност процесният строеж представлява „временен строеж“ по смисъла на чл. 54, ал. 1 от ЗУТ, изграден за нуждите на православния храм, който след приключването му следва да бъде премахнат и който съгласно чл. 137, ал. 1, т. 6 от ЗУТ е шеста категория. Разгледал е при условията на евентуалност и хипотезата на чл. 41, ал. 1 от ЗУТ – „допълващо застрояване“ и с оглед дадената от законодателя квалификация на строежа в чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ - пета категория. Приел е, че и в двата случая, съгласно чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ началникът на РДНСК - Ю. централен район не е компетентен да издаде заповедта за премахване. Решението е правилно.

Административен съд Пловдив правилно е очертал предмета на спора, по който и се е произнесъл в съответствие с материалния закон. Сведеният пред него спорен момент се свежда въобще до компетентността на административния орган, издал заповедта за премахване на незаконен строеж – представляващ „подпорна стена с навес“, във връзка с определянето категорията на строежа, в частност сградата. Настоящият съдебен състав споделя изцяло изложените от съда тази насока мотиви, описани по-горе, поради което не следва да ги преповтаря, а да изложи коригиращи допълващи мотиви по отношение на доводите при определяне категорията на строежа като част от охранителната зона на недвижима археологическа културна ценност „Тракийско скално светилище „Б.“ и дали е извън границите на урбанизирана територия. Пред настоящата съдебна инстанция основният спор по делото се концентрира върху определяне категорията на разпоредения за премахване строеж. В тази насока са изложени оплаквания, че същият следва да бъде квалифициран като първа категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „м“ от ЗУТ.

Нормата на чл. 137, ал. 1 от ЗУТ (изм. – ДВ, бр. 43 от 2002 год., бр. 65 от 2003 год.) приема, че в зависимост от характеристиките, значимостта, сложността и рисковете при експлоатация строежите се категоризират, както следва : т. 1 – първа категория, б. „м“ (нова – ДВ, бр. 65 от 2004 год., доп., бр. 54 от 2011 год.) недвижими културни ценности с категория „световно значение“ и „национално значение“, както и сгради в границите и охранителните зони на археологическите резервати извън урбанизирани територии. При тълкуване на тази разпоредба следва да се вземе предвид чл. 50, ал. 1 от ЗКН (ЗАКОН ЗА КУЛТУРНОТО НАСЛЕДСТВО), в която е дадено легално определение на недвижимите културни ценности, според тяхната културна и научна стойност и обществена значимост. В чл. 137, ал. 1, т. 1, б.”м” от ЗУТ са посочени две характеристики на категории строеж, които са дефинирани в т. 1 и т. 2 от чл. 50, ал. 1 от ЗКН. Определено е, че под „световно значение“ се има предвид вписаните в списъка на световното наследство, а за „национално значение“ – археологическите резервати, както и други културни ценности с изключителна стойност за културата и историята на страната. В чл. 50, ал. 3 от ЗКН е посочено, че статутът на археологическите резервати по ал. 1, т. 2 от същата разпоредба се определя с този закон, като те са посочени в списък съгласно приложението. В процесното приложение имотът на ответницата не е сред изброените. Следователно за поземлен имот с кадастрален идентификатори № 28.110, в който е изградена „подпорна стена с навес“, не са налице данни да е включен нито в Списъка на световното наследство, нито да е недвижима културна ценност от национално значение, поради което първата хипотеза на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „м“ от ЗУТ е неприложима към настоящия казус. П. разглеждане на втората алтернативна хипотеза от същата се установява, че законодателят е въвел наличието на три предпоставки за категоризирането на строеж : 1. да се касае за сграда; 2. последната да попада в границите на охранителните зони на археологическите резервати и 3. да не попада в границите на урбанизираните територии. Следва да се отбележи, че действието на техния ефект се осъществява в отношение на кумулация (едновременност), защото при изброяването им трите предпоставки не са отделени една от друга с препинателен знак, за да се изброят отделни видове характеристики, а се намират след поставената запетая, преди въвеждане на подчинено изречение за сравнение чрез използването на съюза „както“. За това и преценката от настъпването на кумулативния им ефект следва да бъде извършена при разглеждането на трите предпоставки в тяхната съвкупност и съотносимост, за да се достигне до извода за квалификацията на даден строеж като такъв от първа категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „м“, предложение второ от ЗУТ.

По отношение на предпоставката, касаеща границите на урбанизираните територии:

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗУТ според основното им предназначение, определено с концепциите и схемите за пространствено развитие и общите устройствени планове, териториите на страната са: урбанизирани територии (населени места и селищни образувания), земеделски територии, горски територии, защитени територии, нарушени територии за възстановяване, територии, заети от води и водни обекти и територии на транспорта. От разпоредбата се налага извода, че по смисъла на ЗУТ урбанизирани територии са тези, включени в границите на населените места и селищните образувания. Териториите се урбанизират чрез устройствени планове. Те се разработват за териториите на : община, като обхващат всички населени места в общината и техните землища; част от община и обхващат група съседни землища с техните населени места; населено място - град, заедно с неговото землище; територията - предмет на общия устройствен план, може да не съвпада със землището на града; селищно образувание с национално значение съгласно ЗАТУРБ. С чл. 106 от ЗУТ е разписано, че с общия устройствен план на общината или на част от него се определят общата структура на територията, предмет на плана, и преобладаващото предназначение на съставните и структурните части - местоположението и границите на териториите за населени места и селищни образувания; земеделските територии; горските територии; териториите за природозащита; териториите за културно-историческа защита; нарушените територии за възстановяване и териториите със специално, с друго или със смесено предназначение, с други думи се определят границите на урбанизираната територия. Въз основа на ОУП се изготвят подробни устройствени планове – чл. 108 от ЗУТ като с тях се конкретизират устройството и застрояването на териториите на населените места и землищата им, както и на селищните образувания. Предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране.

Със заповед № А-64 от 19 януари 2005 год. на кмета на [община] е одобрен ПУП – ПРЗ за имота на В. П. Ч. (променено е предназначението на имота от земеделска земя за изграждане на обект), а впоследстивие е издадено и разрешение за строеж от главния архитект на общината за изграждане на Източно православен храм „Светия кръст“ в УПИ 70737.000.110, местност „Ч. планина“, по плана на [населено място] връх, с площ от 4 451 кв. м., като понастоящем процесният поземлен имот е с поземлен идентификатор № 28.110. Следователно от изложените по-горе правни норми и относимите към настоящия казус факти, се установява, че имотът, собственост на ответника по касация попада в „урегулирана територия“, територия, в която поземлените имоти са урегулирани с подробен устройствен план и с влизане в сила на ПУП-ПРЗ (по арг. на чл. 9, ал. 2 от ЗУТ) е определено фактическото ползване на собствения й поземлен имот.

По отношение на предпоставката, касаеща попадането в границите на охранителните зони на археологическите резервати:

От доказателствата по делото по несъмнен начин се установява, че имотът с ЕКАТТЕ 70737, с кадастрален номер 28.110, собственост на В. П. Ч., е включен в границите на територията и охранителната зона на археологическа културна ценнност „Тракийско скално светилище „Б.“. Представена е заповед на министъра на културата № РД9Р-0002 от 19 октомври 2010 год. Границите на охранителната зона са определени с Приложение № 2 (л. 88 от делото на административния съд), неразделна част от заповед на министъра на културата № РД9Р-0002 от 19 октомври 2010 год. е предоставен статут от „национално значение“ на археологическа недвижима културна ценност „Тракийско скално светилище „Б.“ (л. 86 от първоинстанционното дело). Неразделна част от тази заповед е и скица на светилището с обозначени в нея граници на недвижимата археологическа културна ценност и на охранителните й зони (л. 111- вж. пак там), като процесните имоти попадат в тези граници.

След съобразяване на по-горе изложеното, настоящият съдебен състав достигна до извода, че нареденото премахване на „подпорна стена и навес“ в поземлен имот с кадастрален идентификатор № 28.110, находящ се в [населено място] връх местност „Ч. махала“, [община], област П. попада в охранителната зона на недвижимата културна ценност. Следователно тази предпоставка от предложение второ от хипотезиса на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „м“ от ЗУТ е налице, но както бе посочено по-горе, освен тази предпоставка трябва и другите две, посочени в нормата да са налице, а това не се установи. Процесният имот попада в урбанизирана територия и обектът, предмет на заповедта за премахване не представлява „сграда“, а същият е строеж по смисъла на параграф 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, както първоинстанционният съд правилно е изложил мотиви в тази насока. В обобщение безспорно се налага, че е изпълнена само една от трите кумулативни предпоставки на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „м“, предложение второ от ЗУТ и това не може да доведе до квалифицирането на строежа като такъв от първа категория, по смисъла на посочената разпоредба от ЗУТ. Предвид посоченото се налага допълващият извод, който е извел първоинстанционният съд за нищожност на заповедта на началника на РДНСК – ЮЦР, тъй като строежът в изграден в имот с кадастрален идентификатор № 28.110 не е първа категория, а също и не може да бъде квалифициран като втора и трета, за да разполага с материалноправна компетентност издателя на акта да издава заповеди от категорията на процесната.

Тук е мястото да се отбележи, че с обжалваната, пред Административен съд Пловдив, заповед е наредено премахването на строежа, представляващ : „подпорна стена с навес“, освен в имот с кадастрален идентификатор № 28.110, също и в съседния му с № 28.113, представляващ полски път, собственост на [община], Област П.. По отношение на него също не може да се приложи разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 1, б. „м“ от ЗУТ, по съображенията, изложени за имота на ответника по касация.

Настоящата касационна инстанция споделя изводите на административния съд, с добавяне на гореизложените коригиращи мотиви, че процесната заповед е издадена от материално некомпетентен орган, поради което правилно е обявен а за нищожна, съобразно нормата на чл. 146, т. 1 осе остави в сила.

От страните в настоящия спор не е претендирано присъждане на разноски за настоящото касационно производство, поради което съдът не следва да се произнася в тази насока.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на второ отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 538 от 12 март 2016 год., постановено по адм. дело № 3165/2015 год., по описа на Административен съд Пловдив. РЕШЕНИЕТО е окончателно.