ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 711

гр. София, 06.03.2025г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. частно касационно търговско дело № 2501 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на ищците А. В. и „Е. Ф. ЕООД срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд.

Ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД оспорва жалбата.

С протоколно определение от 25.06.2024 г. първоинстанционният съд е прекратил производството. Приел е, че същото е недопустимо, доколкото са предявени отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на несъществуването на вземания на ответната банка, произтичащи от договор за банков кредит, сключен с първата от ищците, и от договор за встъпване в дълг, сключен с втория ищец, за които вземания е била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 220/2021 г. на РС - Левски. Същевременно предявените от ответника по реда на чл. 422 ГПК положителни искове за установяване на същите вземания са били разгледани по същество с решенията по т. д. № 178/2021 г. на ОС - Плевен и въззивното т. д. № 327/2022 г. на АС - В. Т. а с определение по т. д. № 1371/2023 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С тези обстоятелства съдът е обосновал извод за формирана относно процесните вземания сила на пресъдено нещо съгласно чл. 298 ГПК, оттук и извода за недопустимост на производството.

При постановяване на определението за прекратяване първоинстанционният съд е отложил изрично произнасянето си по направените от страните искания за присъждане на разноски, във връзка с което с определение от 28.06.2024 г., като е приел, че с оглед прекратяването на производството разноските следва да бъдат понесени от ищците, е осъдил последните да заплатят на ответника сумата 2440 лв. юрисконсултско възнаграждение и разходи за експертизи. С определение от 29.07.2024 г. е оставил без уважение направеното от ищците искане за изменение в частта за разноските на определението от 28.06.2024 г. на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Подадените от ищците частни жалби срещу определенията от 25.06.2024 г. и 29.07.2024 г. въззивният съд е оставил без уважение. Изложил е съображения, че правен спор, идентичен с процесния, е бил финализиран с влязъл в сила съдебен акт, което представлява процесуална пречка за продължаване на настоящото производство съгласно чл. 299, ал. 2 ГПК. По въпроса за разноските е приел, че в хипотеза на прекратяване на производството съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК право на разноски има ответникът, който, следвайки установената в чл. 422 ГПК процедура, не е дал повод за образуване на делото. Отхвърлил е като неоснователни и доводите за прекомерност на присъденото юрисконсултско възнаграждение.

Допускане на касационното обжалване се иска по въпросите:

- длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с посочена практика на ВКС;

- следва ли от член 7, параграф 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност и правна сигурност, че не се допускат разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи упражняването на защитата на потребителя като длъжник в заповедното производство единствено чрез възражение по чл. 414 ГПК, а потребителят може да се брани и чрез иск по чл. 124 ГПК; длъжен ли е националният съд да осигури тази възможност за защита, дори когато едното от двете паралелно развиващи се производства - това по възражението по чл. 414 ГПК, е приключило с влязъл в сила съдебен акт, а е висящо производството по чл. 124 ГПК - на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради противоречие с решението по дело С-321/22 на Съда на Европейския съюз;

- дала ли е повод за завеждане на делото по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК банката-ответник по иск по чл. 124 ГПК вр. чл. 414 ГПК, когато съдебната практика се промени и застъпи виждане за недопустимост на иска по чл. 124 ГПК, а банката-ответник е изложила противоречиви твърдения в съдебния процес, в смисъл, че вземането, което банката-ответник търси, е в по-нисък математически размер от вземането, което банката-ответник твърди да е погасено чрез плащане - на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Не се установяват основания за допускане на касационното обжалване.

Първият и вторият въпрос не удовлетворяват общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по ТР № 1/2009 г. да са обусловили правните изводи на въззивния съд. И двата въпроса са формулирани във връзка с поддържаната от жалбоподателите теза, че възможността за защита чрез възражение в заповедното производство не изключва правото на длъжника да се защити с установителен иск, съответно не води до недопустимост на последния. Извода за недопустимост обаче въззивният съд не е обосновал със съображения в този смисъл, а е извел от формираната с решението по предявените от кредитора искове по чл. 422 ГПК сила на пресъдено нещо с приложение на чл. 299, ал. 2 ГПК.

Във връзка с това неоснователно е съдържащото се в частната касационна жалба искане за отправяне по реда на чл. 292 ГПК на предложение за постановяване на тълкувателно решение по въпроса „Допустимо ли е предявяването на установителен иск, че вземането не съществува, в срока за възражение по чл. 414 ГПК?“, тъй като същият се явява неотносим към приетото от първата и въззивната инстанция основание за прекратяване на производството по чл. 299, ал. 2 ГПК, оттук и без значение за разглеждането на частната касационна жалба.

Не отговаря на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК и третият въпрос, доколкото при извършване на преценката дали ответникът е дал повод за завеждане на делото въззивният съд изобщо не е обсъждал въпроса какви твърдения са изложени в процеса и какви са по същество размерите на спорните вземания.

С тези мотиви съдът

ОПРЕДЕЛИ:Оставя без уважение искането на жалбоподателите А. В. и „Е. Ф. ЕООД за отправяне на основание чл. 292 ГПК на предложение за постановяване на тълкувателно решение.

Не допуска касационно обжалване на определение № 2262/16.09.2024 г. по гр. д. № 2383/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................