Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу решение № 122 от 12.01.2016 г. по адм. д. № 204/2015 г. на Административен съд Габрово, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба против Акт за установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № АУ 000452/26.05.2015г., издаден от младши експерт в Дирекция „Местни данъци и такси, бюджет и финанси” /ДМДТБФ/ при [община], изменен с Решение № 01/2015-АУ452 от 17.09.2015 г. Директор на ДМДТБФ на при [община] / за 2012 г. и 2014 г./.

Счита, че решението е неправилно, немотивирано и несъобразено със събраните доказателства по делото.

Неправилно съдът приел, че административният орган е определил размера на задълженията на дружеството-жалбоподател в съответствие с материалноправните разпоредби и с приложимата към всеки период данъчна основа. В акта не са изложени фактически основания, поради които [община] приема, че размерът на таксата за битови отпадъци не може да бъде определена по реда на чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ.

Съдът не взел предвид, че е налице противоречие между подзаконов нормативен акт (чл. 16, ал. 3 от Наредба за определяне на местните такси и цени на услуги на територията на [община]) и закона (чл. 67, ал. 1 вр. чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ)), следвало е да приложи закона, а не противоречащия му подзаконов нормативен акт.

В чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ е посочено, че когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, която не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена, а в случая такса битови отпадъци е определена върху данъчната оценка на недвижимия имот

Сочи, че към настоящия момент размерът на таксата битови отпадъци в [община] се определя на база количеството битови отпадъци (т. е. по начина, посочен в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ), счита, че с това общинският съвет е признал, че дотогава неправилно я определял пропорционално върху определена от него основа. Неправилно съдът приел, че отмяната на чл. 16, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] с влязло в сила Решение от 08.06.2012 г. на Административен съд - Габрово по адм. д. №276/2011 г. е неотносима към настоящия спор и към обжалвания АУЗД № АУ 000452/26.05.2015 г. Разпоредбата на наредбата е отменена на основание чл. 146, т. 2 и 4 във връзка с чл. 196 от АПК - неспазване на установената форма и противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 195 от АПК при оспорване на подзаконов нормативен акт, същият се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. Счита, че следва да се вземе предвид, че съгласно чл. 196, АПК вр. с чл. 177, ал. 2, АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни

Административният съд приел, че с решението от 08.06.2012 г. Административен съд - Габрово е отменил редакцията на чл. 16, ал. 3 от наредбата, валидна към дата 17.11.2011 г., а не последвалата я промяна от 29.12.2011г., но не обсъдил, че се касае за едни и същи, идентични текстове на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], въпреки че са различни „редакции".

Неправилно съдът приел, че обжалвания акт съдържа всички изискуеми по ДОПК реквизит, и са изложени подробни мотивирани фактически и правни основания за издаването му. Претендира разноски по делото.

Ответната страна е представила писмено становище. Претендира разноски.

Прокурорът дава заключение за частична основателност на жалбата.

Излага становище, че Наредбата е влязла в сила и сега не може да се правят възражения защо таксата се определя по реда на ал. 2, а не по реда на ал. 1 на чл. 67 ЗМДТ. Мотиви за това са изложени при приемането на Наредбата. ТБО за 2013 г. е правилно определена, съгласно ал. 3 на чл. 16 от Наредбата от 20.12.2012 г. и в съответствие с ал. 3 на чл. 66 ЗМДТ, размерът на ТБО да се определя до края на предходната година. С влязло в сила решение на съда от 30.06.2012 г. е отменена ал. 3 на чл. 16 от Наредбата, в сила от 01.01.2012 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконов нормативен акт се смята отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. До 30.06.2012 г. ал. 3 на чл. 16 от Наредба за определяна на ТБО за 2012 г. е част от действащото право и по този ред следва да се определя размерът на ТБО. Правилно, с оглед чл. 68 от специалния ЗМДТ, Общинският съвет не е приложил общата разпоредба на чл. 195, ал. 2 АПК за приемане в 3-месечен срок на нов текст. При това положение за втората половина на 2012 г. ТБО следва да се определя съгласно чл. 66, ал. 3 от ЗМДТ, а това е размерът за 2011 г.

Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

За да отхвърли подадената жалба, съдът е посочил, че не е спорно, че [община] е предоставила услугите, за които са начислени таксите, както и че имотите на дружеството жалбоподател се намират в границите на организираното сметосъбиране, сметопочистване и сметоизвозване. От допуснатата съдебносчетоводна експертиза е установено, че изчисления относно размера на начислените задължения са правилни.

За неоснователни са приети доводите на жалбоподателя относно несъобразяването на административния орган при определяне на ТБО за 2012г., с отмяната на чл. 16, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] /Наредбата/ по силата на Решение № 58 от 08.06.2012г. по АД 276/2011г. по описа на Административен съд – Габрово.

Посочил, че с решение № 58 от 08.06.2012 г. на АС-Габрово, постановено по адм. д. № 276 от 2011 г., тричленният състав на съда отменил чл. 16, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община] в редакцията към 17.11.2011 г., когато е подадена жалбата до съда против разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от наредбата, изложил мотиви и е взел предвид тази редакция на текста и е отменил нея, а не последвалата я промяна от 29.12.2011 г., когато текстът на чл. 16, ал. 3 от същата наредба отново е бил изменен.

За 2012 г. е влязло в сила изменение на чл. 16, ал. 3 от Наредбата, прието с Решение №14 от 29.12.2011г. на ОбС Д., според което "За юридическите лица и едноличните търговци такса за "обезвреждане на отпадъците в депо" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" се определя на база по - високата от отчетната стойност и данъчната оценка на активите. Таксата за "сметосъбиране и сметоизвозване' се определя на база по - високата от отчетната стойност и данъчната оценка на активите или броя съдове за смет, за които фирмите подават декларация с в служба "Местни данъци и такси" Д. до 30-ти ноември на предходната година, съгласно Приложение № 1". На това изменение съответства и Решение №15 от 29.12.2011г. на ОбС Д. за определяне в промили на размера на таксата "Битови отпадъци" през 2012 г., което също предвижда изчисляване на промилите на база по - високата от двете основи.

Съгласно чл. 67, ал. 1 и 2 от ЗМДТ размерът на таксата се определя в левове според количеството на битовите отпадъци. Когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1, размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Текстът на закона е в този вид от 01.01.2004 г. до 01.01.2015 г. Тази основа е определена с Решение №15 от 29.12.2011г. на ОбС Д., важащо за календарната 2012 г., което като общ административен акт, вече не противоречи на законовата уредба. За 2012 г. ТБО следва да се изчисли на база по - високата от отчетната стойност на обектите и данъчната им оценка, каквато се явява именно последната и на която база административния орган при издаване на обжалвания административен акт е изчислил именно дължимите суми за ТБО от страна на дружеството.

За календартната 2013 г. на 20.12.2012 г. ОбС Д. е взел Решение №220, обективирано в Протокол №29 от същата дата за приемане нова редакция на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от същата Наредба, съгласно която "За юридическите лица и едноличните търговци такса за "обезвреждане на отпадъци в депо" и "поддържане чистотата на териториите за обществено ползване" се определя на база по - високата от отчетната стойност и данъчната оценка на активите. Таксата за "Сметосъбиране и сметоизвозване" се определя на база по - високата от отчетната стойност и данъчната оценка на активите или брой съдове за смет, за които фирмите подават декларация в служба "Местни данъци и такси" Д. до 30 ноември на предходната година, съгл. Приложение № 4". С този текст не се променя начина на изчисляване ТБО за 2012 г., а и подобна промяна би била недопустима до края на финансовата година на основание забраната, въведена с чл. 68 от ЗМДТ. Приетите изменения на Наредбата с Решения №219 и №220 от 20.12.2012г., не са били ocпорени по предвидения от закона ред и същите са били в сила. Решението е правилно като правен резултат.

Както с изменението на чл. 16, ал. 3 от Наредбата, прието с Решение №14 от 29.12.2011г. на ОбС Д., действащо за 2012 г. така и с Решение №220 от 20.12.2012 г. ОбС Д., обективирано в Протокол №29 от същата дата за приемане нова редакция на разпоредбата на чл. 16, ал. 3 от същата Наредба, действащо за календартната 2013 г. е приета алтернативна възможност таксата за "сметосъбиране и сметоизвозване' се определя на база по - високата от отчетната стойност и данъчната оценка на активите или броя съдове за смет, за които фирмите подават декларация с в служба "Местни данъци и такси" Д. до 30-ти ноември на предходната година.

Следователно жалбоподателят е имал нормативна възможност да подаде декларация и да определи броя на съдовете за смет, въз основа на които да се изчисли таксата сметосъбиране и сметоизвозване, а не пропорционално въз основа на данъчната оценка на имота. Няма данни по делото жалбоподателят да се е възползвал от тази възможност и да е поискал определяне на таксата сметосъбиране и сметоизвозване въз основа на броя на използваните съдове за смет. За 2012 г. декларацията е могло да се подаде и след посочения срок - 30-ти ноември на предходната година, тъй като решението на общинския съвет е от 29.12.2011 г.

Няма данни по делото може ли да се установят използваните съдове смет за съответната година и на тази основа да се преизчисли такса сметосъбиране и сметоизвозване. Само такса сметосъбиране и сметоизвозване може да се изчисли на базата на количеството битови отпадъци, таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за поддържане на депо се изчислява пропрорционално върху основа определена от общинския съвет, поради което доводите на жалбоподателя за възможността да се определи таксата според количеството битови отпадъци може да имат значение за таксата за сметосъбиране и сметоизвозване, но не и за такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване и за поддържане на депо.

При това положение правилно е прието от административния съд, че дължимите суми такса битови отпадъци са определени в съответствие с решение на общинския съвет № 15/29.11.2011 г. и 221/20.12.2012 г.

С решение № 58 от 08.06.2012 г. на АС-Габрово, постановено по адм. д. № 276 от 2011 г., тричленният състав на съда отменил чл. 16, ал. 3 от Наредба за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на [община], приета с Решение № 42 от 28.01.2008 година и изменена и допълнена с Решение № 544 от 27.01.2011 г., в сила от 01.01.2011 г. и доп. в чл. 8, ал. 1 с Решение № 562 от 22.02.2011, в сила от 22.02.2011 г. на Общински съвет – Д., както е посочено в мотивите на решението. Прието е по това решение, че от събраните по делото доказателства, не може да се направи извод поради какви причини общинският съвет Д., е приел размера на таксата да се определя по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ, както и в какво се състои невъзможността същата да се определя по реда на ал. 1, пред липсата на мотиви в тази насока.

Жалбоподателят не е установил, че при приемане на изменението от 29.12.2011 г., когато текстът на чл. 16, ал. 3 от същата наредба отново е бил изменен, също са липсвали мотиви относно невъзможността да се определи таксата битови отпадъци според количеството битови отпадъци, освен това изменението на чл. 16, ал. 3 от наредбата от 29.12.2011 г. е и извършено преди постановяване на решение № 58 от 08.06.2012 г. по адм. д. № 276 от 2011 г. на АС-Габрово, поради което не може да бъде нищожно поради противоречие с постановеното по - късно съдебно решение, с което не може да се изисква да бъде съобразено. Фактически основания за невъзможността да се определи такса битови отпадъци според количеството отпадъци следва да са изложени при приемането на наредбата на общинския съвет, с която се определя начина на определяне на таксата битови отпадъци на територията на общината, а не следва да се изисква във всеки акт за установяване на задължения по декларация да се обосновава извода, че такса битови отпадъци за сметосъбиране и сметоизвозване не може да се определи според количеството битови отпадъци, неоснователни са възраженията на касационния жалбоподател в тази насока.

Не се установява директно противоречие на чл. 16, ал. 3 от Наредбата на общинския съвет, в редакцията от 29.12.2011 г., с чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като чл. 67, ал. 2 ЗМДТ дава възможност таксата битови отпадъци да се определи в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет, когато не може да се установи количеството на битовите отпадъци по ал. 1 и с наредбата е приета една от предвидените законови възможности.

Неоснователно се твърди, че такса битови отпадъци, пропорционално върху основа, определена от общинския съвет е определена в нарушение на чл. 67, ал. 2 ЗМДТ, който предвижда, че основата не може да бъде данъчната оценка на недвижимите имоти, тяхната балансова стойност или пазарната им цена. Тази забрана е предвидена с измение на ЗМДТ, в сила от 2016 г., което не касае процесния период. Както е посочил съдът съобразена е редакцията на закона действаща до края на 2015 г.

Обжалваният пред съда АУЗД не е издаден в противоречие със съдебно решение, което да е установило липса на задължения за заплащане на ТБО, поради което не е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК, както се твърди в жалбата.

Освен с касационната жалба, в производството пред административния съд също са представени доказателства за последващото изменение на чл. 16, ал. 3 от наредбата / изм. с решение 393/20.12.2013 г./, съгласно която за нежилищните имоти таксата по т. 1-3 на ал. 1 се определя на база заявени съдове и честота на сметосъбиране или на база по - високата от отчетната стойност и данъчната оценка на имотите като промил. Последващото изменение на наредбата не е доказателство, че приложимия към процесния АУЗД текст на наредбата е бил незакосъобразен, както твърди жалбоподателя, още повече, че както в приложимия текст на чл. 16, ал. 3 от наредбата / изменен с решение от 29.12.2011 г./, така и в последващия текст на чл. 16, ал. 3 от наредбата /изменен с решение 393/20.12.2013 г./ е предвидена алтернативна възможност за задължените лица таксата за сметосъбиране и сметоизвозване да се определи на база броя съдове за смет, за които се подава декларация, през 2013 г. е посочено - на база заявени съдове и честота на сметосъбиране/.

Няма основание за отмяна на АУЗД за 2013 г., след влизане в сила на № 58 от 08.06.2012 г. по адм. д. № 276 от 2011 г. на АС-Габрово, тъй като таксата за 2013 г. е определена въз основа на чл. 16, ал. 3 от с Наредбата, изменен с решение №220/20.12.2012 г. на ОбС Д., която не е била предмет на посоченото дело.

Неоснователи са доводите, че в оспорения пред съда акт не са посочени фактическите и правните основания за издаването му. Актът съдържа подробна таблица за изчисления на задълеженията за конкретните имоти и за посочените периоди.

Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 122 от 12.01.2016 г. по адм. д. № 204/2015 г. на Административен съд Габрово.

О. [] [населено място] да запрати на [община] разноски по делото в размер на 400 лв. адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.