Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 462 от 26.01.2016 г. по адм. д. № 10225/2015 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена подадената от дружеството жалба срещу заповед № 591/17.08.2015 г. на председателя на Комисията за защита на потребителите, за забрана на дружеството да прилага нелоялна заблуждаваща търговска практика, в нарушение на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4 и чл. 68е, ал. 2 предложение /чрез премълчаване търговецът прикрива съществена информация"/ от ЗЗП (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ).

Излагат се касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост.

Комисията неправилно възприела, че във връзка с дължимите месечни погасителни вноски по договор за потребителски кредит с номер C.-10595529 на клиента е „изискана сума в размер на 58.39 лв. /45, 19+12+1, 20/. Всички извършени от кредитополучателя плащания във връзка с договора му за потребителски кредит са направени чрез офис на E. ( [фирма]). Сумата в размер на 1.20 (един лев и двадесет стотинки) е дължима от кредитополучателя при заплащане на месечните му погасителни вноски в случай, че тези плащания са извършени в мрежата от офиси на E.. Вписано е в чл. 12 от договора за кредит, че разходите различни от посочената в поле "обща цена на стоките " сума и свързани с посочената в съответното поле стока (например, но не само разходи за монтаж и/или транспорт и/или доставка), разходите свързани с изпълнението на задължения по настоящия договор (например, но не само разход за банков превод и/или пощенски запис) са изцяло за сметка на кредитополучателя и тяхната стойност се определя по действащата тарифа на съответния доставчик на конкретната услуга', съобразно чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗПК.

В чл. 3 от процесния договор е посочено, че...