Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на З.Т, В.И и Сдружение "Човеколюбие", подадена срещу решение № 9 от 14.01.2019 г., постановено по адм. дело № 972/2018 г. на Административен съд - Пазарджик (АС), с което е отхвърлена жалбата на касаторите против решение № 341 от 05.09.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). С това решение е прието за установено по отношение на ответната страна Т.П - кмет на община П., че към процесния период на 2013 г., с действия или бездействие лично от него или посредством негови подчинени служители не е поставил жалбоподателите - физически лица и сдружението в положение на по-неблагоприятно третиране в сравнение с други лица при сравнимо сходни обстоятелства в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр (ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДИСКРИМИНАЦИЯ) (ЗЗДискр.).

В касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на съдебното решение и се иска отмяната му.

Ответникът КЗД не изпраща процесуален представител в съдебното заседание, но е депозирано писмено становище за потвърждаване на издадения от нея административен акт. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. О. П - кмет на община П. не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила.

Настоящата инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното:

Видно е, че административният орган е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд, дадени в отменителното решение № 5701/13.05.2017 г. по адм. дело № 5388/2015 г., като са събрани гласни доказателства и са направени изводи за отсъствие на дискриминационно поведение от страна на кмета по признак „увреждане“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. спрямо Тодорова и Илиева.

Фактическата обстановка е правилно установена, обсъдени са релевантните факти и...