Производството е по чл. 274 ал. 3 от ГПК.

Образувано е по подадена частна жалба от ищеца С. Е. Н., чрез адв. Д. Б. срещу определение от 21.12.2009 г. по ч. гр. дело № 9614/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба на С. Е. Н. против определение от 9.02.2009 г. по гр. дело № 19263/2008 г. на Софийски районен съд, с което е спряно производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. дело № 18666/2005 г. и на гр. дело № 2540/2005 г. на Софийски районен съд с влезли в сила решения. Жалбоподателят поддържа основания за неправилност на обжалваното определение - нарушение на материалния и процесуален закон. Иска отмяната му и връщане на делото на СРС за произнасяне по предявения иск, предмет на разглеждане на гр. дело № 19263/2008 г. на СРС.

В изложението към частната жалба жалбоподателят се позовава на противоконституционността в частта на чл. 90а ЗН, постановено в решението на КС на РБ № 4/27.11.96 г. по конст. дело № 32/95 г., произтичаща от притовирочеието му с чл. 17, ал. 1 от Конституцията, сочи, че наследодателят на жалбоподателя не е правоимащ по силата на чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като при откриване на наследството по ЗСПЗЗ имота не е бил част от земите, внесени от него в ТКЗС, че придобитото възстановено право на собственост по силата на чл. 18з, ал. 3 върху имота се явява новооткрито наследство и завещателното разпореждане, приложено в кориците на делото няма действие за този имот. С оглед на това според жалбоподателя решението по гр. дело № 1666/95 г. на СРС не е от значение за правилното решаване на настоящия спор.

Ответницата по частната жалба П. С. П. е изразила становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване на определението на СГС и за неоснователност на частната жалба по същество.

Ответникът по жалбата [фирма] гр. С. не е изразил становище по частната жалба.

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на жалбоподателя и извърши проверка на обжалваното определение приема за установено следното:

Касационната частна жалба е подадена от процесуално легитимирана страна в преклузивния срок, предвиден в чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима.

Определението на Софийски градски съд не следва да се допусне до касационно обжалване по следните съображения:

Жалбоподателят-ищец С. Н. е предявил иск за съдебна делба на недвижимия имот ливада с площ от 2600 кв. м., шеста категория, находяща се в землището на С.-С., м.”С.”, имот № * по кад. лист * по кад. план от 1950 г. срещу П. С. П. и [фирма] със седалище и адрес на управление в [населено място]. Искането в исковата молба е за допускане до съдебна делба на описания имот между ищеца-жалбоподател и търговското дружество-ответник по частната жалба.

В исковата молба са изложени твърдения за материалната легитимация на жалбоподателя, основана на възстановено право на собственост по реда на ЗСПЗЗ върху процесния имот в полза на наследници на С. Н. в стари реални граници. Изложени са твърдения, че ответницата по иска П. П. ползвала нищожно завещание, с твърдения, че изхожда от С. Н., че се снабдила с нотариален акт за изключителна собственост върху имота, който продала на [фирма]. Жалбоподателят твърди, че продажбата не е породила вещно правно действие и същият е собственик на 1/2 ид. част от процесния имот. В хода на първоинстанционното производство ответницата по частната жалба П. П. оспорила иска с възражението, че е наследник на С. Н. на основание саморъчно завещание

Въззивният съд е установил, че е образувано гр. дело № 1666/05 г. по описа на Софийски районен съд по предявен иск от жалбоподателя против П. П. и [фирма] за съдебна делба на поземлени имоти, находящи се в землището на [населено място]. Прието е, че по посоченото дело производството е висящо по предявен от П. П. инцидентен установителен иск за признаване за установено, че има право да наследи С. Н. на основание саморъчно завещание от 1966 г., като единствен негов универсален правоприемник.

Прието е, че между страните е налице висящ спор по гр. дело № 2540/2005 г. по описа на Софийски районен съд относно правото на запазена част на жалбоподателя С. Н. по предявен иск от него с пр. осн. чл. 30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане на С. Н. и възстановяване на запазената част от наследството.

Съдът е приел, че споровете по посочените дела са преюдициални по отношение на правилното решаване на спора по настоящото дело. Според съда преюдициалността произтича от обстоятелството, че предмет на посочените граждански дела са права на страните по настоящото дело относно процесния имот, предмет на делбата. При тези съображения съдът е приел, че производството по делото следва да се спре до постановяване на влезли в сила решение по посочените граждански дела на СРС.

Съдът намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, тъй като в изложението към частната жалба жалбоподателят не е формулирал правен въпрос, който въззивният съд е разрешил при наличие на предпоставките, визирани в чл. 280, л. 1, т. 1, 2 и т. 3-та ГПК. Съобразно даденото тълкуване в т. 1-ва от ТР № 1/2010 г. по т. гр. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно определение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Жалбоподателят е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното определение. ВКС не е длъжен да го изведе от изложението към касационната частна жалба, но може да го уточни и конкретизира. В настоящият случай жалбоподателят не е формулирал ясно и точно правен въпрос, който е от значение за изхода на делото, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда. Такъв въпрос не може да се доуточни и конкретизира от изложението, нито от обстоятелствената част на частната жалба. Само на това основание не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение без да се обсъжда наличието на предпоставките, визирани в чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и/или 3 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Не допуска

касационно обжалване на определение от 21.12.2009 г. по ч. гр. дело № 9614/2009 г. на Софийски градски съд по касационна частна жалба вх. № 3269/19.01.2010 г., подадена от С. Е. Н., [населено място], Зона. , [жилищен адрес] чрез адв.Д. Б..

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: