О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1037

София, 06.03.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 2121 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Й. М. и Г. И. А. чрез пълномощника им адвокат С. И. против решение № 27 от 6.02.2024 г., постановено по гр. д. № 686 по описа за 2023 г. на Софийски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 112 от 13.06.2023 г. по гр. д. № 913/2021 г. на Районен съд - Сливница за отхвърляне на предявените от Н. Й. М. и Г. И. А. против С. М. Б. искове с правно основание чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, б. „в“ ЗН за обявяване нищожност на саморъчно завещание от 10.08.2014 г. на Д. М. С. в полза на С. М. Б. (касационният съдебен състав констатира, че в първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка, като датата на завещанието е посочена 4.10.2021 г., вместо 10.08.2014 г.).

С. М. Б. е подала чрез пълномощника си адвокат М. Й. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

Окръжният съд е констатирал, че във въззивната жалба на ищците са направени следните доводи: завещанието на наследодателят им е неясно и съдът не го е изтълкувал правилно; имотът не е индивидуализиран ясно, а това прави разпореждането нищожно; неизяснено е дали завещанието няма характер на завет, поради наличие на друго имущество в патримониума на наследодателя, а съдът необосновано е приел, че същото е универсално; при липса на индивидуализация на имота не може да се установи дали съществува реално към момента на смъртта на завещателя; завещателят е мотивирал волеизявлението си с „грижите, полагани за майка и лично за мен“, като граматическото тълкуване предполага бъдещи грижи, а това е тежест, която влече нищожност на завещанието, тъй като не е налице едностранен безвъзмезден акт, а свидетелите също установяват, че завещанието е направено с оглед бъдещи грижи.

Приел е за установено, че ищците и ответницата за законни наследници на Д. М. С., починал на 19.08.2021 г. Със саморъчно завещание от 10.08.2014 г. Д. М. С. е завещал на ответницата собствената си 1/2 ид. ч. от парцел в [населено място], [улица]; собствената му къща на същия адрес, по конкретно: „етаж втори със всичкото обзавеждане“,1/2 ид. ч. от тавана на къщата, 1/2 ид. ч. от постройката в двора; гараж стабилен. стъклена оранжерия в двора; дял от имот до банята Б.; „делът ми“ от общият селскостопански имот в [населено място]; „паричната наличност в с банки“. Направил е извод, че очевидно става дума за универсално завещание и ищците не са представили доказателства, наследодателят да е притежавал и друго имущество. Посочил е и че дори да се приеме, че завещателното разпореждане има характер на завет, не е необходимо индивидуализиране на имота със сигнификатура, идентификационен номер по КККР и пр.

Направил е извод, че в текста „Завещавам на племенницата ми С. М. Б. заради грижите полагани за майка и лично за мен“ няма никакъв намек за поставяне на условие относно бъдещи грижи, доколкото изявлението визира минал период, включително и приживе на майката на завещателя. Свидетелите на ответницата установяват, че същата повече от десетилетие преди съставянето на завещанието полагала редовно грижи за вуйчо си и баба си.

Автентичността на завещателното разпореждане е установена от изслушаната по делото съдебно-почеркова експертиза въз основа на сравнителни образци от периода 1994 г. – 2014 г.

По тези съображения въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на предявените искове.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК заявяват, че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като поставят следните въпроси:

1) нищожно ли е на основание чл. 42, б. „в“ завещание, което е направено както заради вече положени грижи за завещателя, така и с оглед бъдещи грижи, които ще бъдат полагани за него до края на живота му и може ли в този случай при тълкуване волята на завещателя, да се приеме, че единственият мотив за съставяне на завещанието противоречи на закона, тъй като нарушава принципа на безвъзмездност на завещателното разпореждане;

2) дори при съдържащото се в текста на завещанието изброяване на конкретно имущество, достатъчно ли е това да се приеме, че същото съставлява завет. При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане, когато е посочено само едно имущество, при тълкуване волята на завещателя следва ли да се има предвид и дали наследството се изчерпва само с предмета на завещанието. При наличие на спор относно характера на завещателното разпореждане при условие, че съдът приема, че е налице универсално завещание, следва ли съдът да изследва и установи цялата наследствена маса на наследодателя.

Въпросите не могат да обосноват допускане на касационно обжалване.

Първият въпрос е несъответен на изводите на съда, който е приел, че мотивът за съставяне на завещанието са вече положени грижи за завещателя и неговата майка. Същевременно по този въпрос вече е постановено Тълкувателно решение № 2 от 21.01.2025 г. по т. д. № 2/2023 г., ОСГК на ВКС, с което е разяснено, че в хипотезата, която предоставя поставения въпрос, завещателното разпореждане не е нищожно на основание чл. 42, б. „в“ ЗН.

И трите подвъпроса, поставени във втория въпрос са изцяло неотносими към изхода на настоящия спор за нищожност на завещателното разпореждане на посочените в исковата молба основания, по които е формиран петитум и по които се е произнесъл съдът – нарушение на формата на саморъчното завещание, тъй като не е написано и подписано от завещателя и наличието на възмезден мотив, който обуславя нищожност поради противоречие с безвъзмездния характер на завещанието. За основанията за нищожност на завещание по чл. 42, б. „б“ вр. чл. 25, ал. 1 ЗН и чл. 42, б. „в“ ЗН е без правно значение дали завещателното разпореждане е универсално или частно (иск по чл. 19, ал. 1 ЗН или по чл. 30 ЗН не е. са предявявани). Съображенията съда относно индивидуализацията на разпореденото имущество са изложени с оглед доводът на ищците в тази насока във въззивната им жалба, макар този довод да е бил неотносим към предявените искове и съответно съдът да не е дължал обсъждането му.

Въпрос по отношение извода на съда, че е спазена формата по чл. 25, ал. 1 ЗН не е поставен.

С оглед изхода на настоящото производство Н. Й. М. и Г. И. А. следва да възстановят на С. М. Б. направените по повод касационната жалба разноски в размер на 2000 лв., представляващо заплатено възнаграждение на адвокат М. Й..

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решение № 27 от 6.02.2024 г., постановено по гр. д. № 686 по описа за 2023 г. на Софийски окръжен съд.

ОСЪЖДА Н. Й. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Г. И. А., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], двамата със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2, кантора 4, адвокат С. И. да заплатят на С. М. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк], [жилищен адрес] съдебен адрес: [населено място],[жк], [улица], ет. 3, ап. 9, адвокат М. Й. разноски по повод касационната жалба в размер на 2000.00 лв.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: