Определение №1043/06.03.2025 по гр. д. №1770/2024 на ВКС, ГК, II г.о.

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 1043

София, 06.03.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия Е. П. гр. д. № 1770 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. П. В. и М. Г. Р., и двете представлявани от адв. К., против решение № 491 от 29.12.2023 г. по гр. д. № 705/2023 г. на Пернишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 439 от 26.04.2023г. по гр. д. № 1935/2022г. на Пернишкия районен съд, с което предявените искове от А. Д. М. и А. Т. К. по чл. 108, чл. 109 ЗС и чл. 59 ЗЗД срещу Л. П. В. и М. Г. Р. са уважени.

Касационната жалба е подадена от ответниците Л. П. В. и М. Г. Р. и е приподписана от пълномощника адв. Р. К.. Изложени са твърдения за неправилност на решението поради нарушения на съдопроизводствените правила, нарушения на материалноправни норми и несъобразяване с практиката на ВКС. Според касационните жалбоподатели съдът не се е произнесъл по въпроси от значение по делото. В касационната жалба се съдържа позоваване на разпоредбите на чл.280, ал.1,т.1 и ал.2 от ГПК като основанията за допускане на касационно обжалване. Касационните жалбоподатели са оспорили изводите на въззивния съд, че ищците по делото доказват своето право на собственост върху процесния имот - апартамент. Оспорват правото на собственост на праводателя на ищците. Поддържат, че те са собственици на спорния апартамент № *. Оспорват действията по изпълнителното производство, образувано пред ЧСИ № *, приключило с публична продан на спорния имот, възложен на ищците. Поддържат, че предприетите от ЧСИ действия по изпълнение са незаконосъобразни. Поддържат, че ЧСИ не е съобразил, че апартаментът, предмет на публична продан, не съществува във вида, в който е продаден и не представлява самостоятелен обект на право на собственост. Оспорват правото на собственост на ищците и поддържат, че исковете за собственост са недоказани и съответно искът за заплащане на обезщетение за лищаване от право на ползване на имота - неоснователен. Поддържат, че въззивният съд не е формирал своите фактически и правни изводи при възприемане и обсъждане поотделно и в съвкупност на всички допустими и относими доказателства, възраженията и доводите на страните. Молят решението на Окръжен съд - Перник да бъде отменено и предявените против тях искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Ответниците по касационната жалба А. Д. М. и А. Т. К. не изразяват становище.

Конституираното трето лице помагач М. К., правоприемник на първоначалния помагач В., не изразява становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана страна – ответници по предявен иск за защита на право на собственост и заплащане на обезщетение за лищшаване от право на ползване, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт по смисъла на чл.280, ал.3 от ГПК и е допустима.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Пернишки районен съд, с което е признато за установено на основание чл. 108 ЗС вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на М. Г. Р. и Л. П. В., че А. Д. М. и А. Т. К. са собственици на основание постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ А. В., с рег. № *, с район на действие Окръжен съд - Перник по изпълнително дело № 1707/2017г., влязло в сила на 18.06.2021г., на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с административен адрес [населено място], ул. З., [жилищен адрес] намиращ се в сграда № 1 с идентификатор **** по КККР на [населено място], в поземлен имот с идентификатор № *** по КККР на [населено място], представляващ апартамент, с площ по схема 82.97кв. м., заедно с 4,59% от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, както и прилежащото мазе № 63 със застроена площ от 8,57 кв. м. и 5,01% ид. ч. от общите части на мазетата, като е осъдил М. Г. Р. и Л. П. В. да предадат на А. Д. М. и А. Т. К. владението върху описания недвижим имот. С същото решение съдът на основание чл. 109 ЗС е осъдил М. Г. Р. и Л. П. В. да възстановят състоянието на недвижимия имот, съобразно предвиждането за него в технически проект за обект „Жилищна сграда на пет етажа“, УПИ *-*, кв. 41, кв. И., [населено място], одобрен от главния архитект на О. П. на 09.11.2007 г. и строителни книжа, като изградят премахнатите преградни стени, отворят зазиданата входна врата на апартамента, възстановят местоположението на вратите и на входното антре и премахнат металната врата от стълбищната площадка, с които преустройства пречат неоснователно на А. Д. М. и А. Т. К. да ползват собствения им недвижим имот. На основание чл. 59 от ЗЗД със същото решение съдът е осъдил М. Г. Р. и Л. П. В. да заплатят на А. Д. М. и на А. Т. К. сумата от по 2325.00лв. за всеки, представляваща обезщетение за лишаването им от ползване на собствения им недвижим имот през периода от 19.06.2021г. до 05.04.2022г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 07.04.2022 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за разликата от 10лв., като неоснователен.

Въззивният съд е възприел установената от районния съд фактическа обстановка, но е изложил и собствени констатации по фактическата обстановка. Възприел е от фактическа страна, че ищците са сключили граждански брак на 07.04.2013г. Възприел е, че с постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от ЧСИ А. В., с рег. № *, с район на действие ОС - Перник по изпълнително дело № 1707/2017г. след проведена публична продан и на основание чл. 492, ал. 3 от ГПК на ищцата А. М. е възложен процесния недвижим имот с идентификатор . Посочил е, че с влязло в сила на 18.06.2021 г. решение № 220 по в. гр. д. № 285/2021 г. на Пернишки окръжен съд е отхвърлена жалбата на ипотекарните длъжници - П. В. Р. и М. Г. Р. против посоченото постановление за възлагане. Приел е, че в протокол с изх. № 45219/12.10.2021г., съставен на 11.10.2021г. от ЧСИ А. М. е отразено, че съгласно протокол за опис от 27.09.2017г., изготвен по изпълнителното дело, в процесния имот с идентификатор ***** и съседния имот с идентификатор ***** е извършено преустройство, без строителни книжа, като е заградена част от коридора на блока, на място на входната врата на ап. * е изградена баня.

Съдът е приел за установено от фактическа страна, че от нотариален акт № 152, дело № 308/2013г. по описа на нотариус с рег. № * по регистъра на НК, с район на действие ПРС, справки от Агенция по вписвания и удостоверение изх. № 20220405135510/05.04.2022 г. на Агенцията по вписване се установява, че П. Р. се легитимира като собственик на спорния имот придобит по време на брака му с М. Г. Р. по силата на договор за покупко - продажба, сключен между П. В. Р., като купувач и Ю. Н. С. и В. Й. С.- продавачи. Приел е за установено, че от удостоверение на Агенция по вписванията, е видно, че самостоятелен имот с идентификатор ***** е предмет на договор за ипотека от 18.06.2008г., вписан на същата дата, учредена в полза на ОББ АД - клон Перник, с ипотекарни длъжници „Строй инвест 2007“ ООД, Х. В. Х. и С. С. Ц.. Установено е, че ипотеката е подновена на 08.06.2018г., за което е извършено вписване в Агенцията по вписвания. Приел е още, че купувачът по сделката - П. В. Р. е починал на 23.01.2022 г. и негови наследници по закон са Л. В. - дъщеря и М. Р. - съпруга. Установено е, че ответниците по делото се легитимират и като собственици на съседния на спорния имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****., което е видно от нотариален акт № 81, том I, рег. № 1468, дело № 77/2021г.

Приел е за установено, че през 2007г „Строй инвест-2007“ ООД е придобило право на строеж върху УПИ * - *, кв. 41, с площ от 1799 кв. м. за всички обекти в жилищната сграда съгласно одобрения проект, включително и за апартамент № * и апартамент № *. Установено е от удостоверение № 147/09.09.2011 г. , че строежът е въведен в експлоатация. От одобрен проект за строежа на сградата е прието, че жилищата - апартаменти с № * и № * са самостоятелни обекти. Същите са изградени реално и обектът е въведен в експлоатация.

Прието е за установено, че понастоящем на място на процесния ап. * и на ап. * са обединени, че коридора пред ап. * и ап. * е преграден с метална врата на нивото на стената до стълбищната клетка. В този смисъл съдът е кредитирал и събраните по делото свидетелски показания, съдът е кредитирал изслушаната неоспорена съдебно-техническа експертиза на вещото лице Р. Н.. Съгласно това заключение съдът е възприел, че ап. * и ап. * са преустроени, като е извършено зазиждане на входната врата, изграждане на баня-тоалетна на мястото на входното антре, промяна местоположение на врати, премахване на преградни стени. Възприел е извода на експерта, че преустройството е извършено без да са представени и одобрени строителни книжа, както и че е възможно възстановяването на имота във вида му съгласно одобрените проекти на сградата и отстраняване на препятствията за самостоятелен достъп до процесното жилище. Вещото лице е посочило и пазарният размер на наема за обекта в размер на 500лв. месечно или за процесния период общо 4 750лв.

При така възприетата фактическа обстановка въззивният съд е възприел изводите на районния за доказаност на предявените искове. Приел е, че ответниците не са доказали, че правото на строеж на „Строй инвест 2007“ ООД е погасено поради неупражняване и съответно, че дружеството не е носител на право на собственост на изградения апартамент, в какъвто смисъл ищците твърдяли, че са предявили иск. Съдът е приел, че настоящите ответници не могат да оспорват правото на строеж на „Стройинвест”ООД и не са легитимни да правят възражения в този смисъл, тъй като не са собственици на терена, както е възприетия извод на районния съд. Приел е, че процесният апартамент е самостоятелно жилище по смисъла на ЗУТ и е годен обект на вещни права. Посочил е, че същият е изграден по утвърден проект, въведен е в експлоатация и е заснет по КККР на [населено място]. Именно в това си състояние е посочил, че е бил предмет на прехвърлителни сделки. Приел е, че възстановяването на апартамента в началното фактическо положение, преди преустройството, е възможно и без значителни неудобства.

Въззивният съд е приел, че ищците са доказали своето право на собственост върху имота и това, че именно ответниците го владеят без правно основание. Възприел е извод, че направените възражения за процесуални нарушения при проведената публична продан са неоснователни и са били отхвърлени при обжалване с влязло в сила решение на Окръжен съд - Перник по в. гр. д. № 285/2021г. Отхвърлил е възраженията, наведени във въззивната жалба, че А. М. е адвокат, поради което е приел, че разпоредбите на чл.185, ал.1 б.“б“ ЗЗД, вр. чл.490 ГПК са неотносими.

С оглед приетото, че ищците се легитимират като собственици на процесния имот, а ответниците го владеят без правно основание съдът е направил решаващ извод за основателност на предявения иск по чл.108 ЗС. Като се е позовал на задължителните указания дадени с ТР № 4/2017г. на ВКС и събраните по делото доказателства, е посочил, че ответниците са извършили незаконосъобразно преустройство /без строително разрешение и книжа/ на процесния апартамент. По този начин действителните собственици - ищците са били лишени от достъп до собствеността си и възможността да я ползват по функционалното й предназначение - за живеене, поради което е приел за доказан иска по чл.109 ЗС . Приел е, че след като ищците са установили по несъмнен начин, че са собственици на процесния недвижим имот, а ответниците го владеят без правно основание, последните са лишили първите от възможността да ползват собственото си жилище и да реализират доходи от него чрез отдаването му под наем, поради което е уважил предявения иск по чл.59 от ЗЗД до размер посочен от съдебно техническата експертиза.

Върховният касационен съд при преценка на предпоставките за допускане на касационно обжалване счита, че такива липсват.

При извършената служебна проверка не се установи наличието на основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 от ГПК, тъй като не е налице вероятност въззивното решение да е нищожно или недопустимо.

Съгласно т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, за да бъде допуснато въззивното решение до касационно обжалване е необходимо в него съдът да се е произнесъл по конкретно формулиран правен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда, и по отношение на който е налице някоя от допълнителните предпоставки, предвидени в чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Касационно обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато при липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. С оглед съдържанието на изложението, част от касационната жалба, в него липсва ясно и точно формулиран правен въпрос по смисъла на цитираното тълкувателно решение, който да е от значение за изхода по конкретното дело и да е обусловил правните изводи на съда. Релевирани са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради твърдени процесуални нарушения и оплаквания по съществото на спора, във връзка с обсъждането на доказателствата и обосноваността на изводите на съда, които не следва да бъдат разглеждани в настоящето производство по допустимостта на касационното обжалване. Доводите, че обжалваното решение е в противоречие със задължителната съдебна практика, не могат да послужат за селекцията на касационната жалба в производството по чл. 288 ГПК.

Непосочването на правни въпроси от значение за изхода по спора, само по себе си, е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на въззивното решение, без да е необходимо да се обсъждат допълнителните основания за това.

Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая това основание се мотивира от касаторите основно с доводи, че съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и подлежат на преценка само в случай, че касационното обжалване бъде допуснато и то след преценка на фактите по делото. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика.

При постановяване на своето решение въззивният съд е изложил собствени фактически и правни изводи по спора, като обсъди събраните доказателства и релевираните възражения и доводи на страните.Обсъждайки доказателствата по делото въззивният съд е обосновал извод, че ищците са доказали правото си на собственост върху имота, придобито по твърдяния от тях начин - чрез участие на публична продан. Възприел е извод, че праводателят на ищците е бил носител на правото на собственост върху имота след реализирано право на строеж като мотивирано е отхвърлил възраженията на ответниците за това, че праводателят на ищците не е придобил прехвърленото право и съответно учредената ипотека върху имота не съществува. В същото време въззивният съд е съобразил и обстоятелството, че ответниците са придобили спорния имот след вписването на ипотеката върху него. Съдът след обсъждане на доказателствата по делото е приел, че ответниците не доказват противопоставими права на ищците. Мотивирал е и извода си, че преустройството на процесния апартамент е незаконно, че апартаментът е самостоятелен обект на права и неговото възстановяване до вида съобразно строителната документация на сградата е възможно. Изложените мотиви на въззивния съд навеждат на извод за извършена самостоятелна правораздавателна дейност, каквато трябва да е дейността на въззивната инстанция. Въззивният съд в случая действително се е позовал на чл. 272 ГПК и препратил към мотивите на първоинстанционния съд, но е изложил и подробни собствени мотиви, съчетаващи обсъждане на твърдения и възражения на страните, преценка на доказателствата, относими към спора, приложимото право и съответни на тях изводи.

На основание горното следва да бъде отказано допускане на касационен контрол.

Воден от горното Върховният касационен съд, състав на II г. о.

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 491 от 29.12.2023г. по гр. д. № 705/2023г. на Пернишкия окръжен съд по касационната жалба на Л. П. В. и М. Г. Р..

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...