Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

С определение №228, постановено на 08.05.2009г. от Л. окръжен съд по ч. гр. д. №242/2009г. е подтвърдено определението от 04.03.2009г.,постановено по гр. д. №459/2008г. от Л. районен съд, с което производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения иск.

Определението е обжалвано от И. С. В. и С. Ч. В. с оплаквания, че е незаконосъобразно и с искане да бъде отменено и делото бъде върнато за произнасяне по същество по предявеното искане. Поддържат, че с оглед направеното от ответницата по предявения иск признание, че заявените за възстановяване имоти са принадлежали на общите наследодатели, следва да се приеме, че предявеният по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ иск е допустим. Поддържат, че жалбата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК,тъй като с обжалваното определение съдът се е произнесъл по въпросите за предпоставките за допустимостта на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ и за действието на подаденото от един сънаследник заявление за възстановяване на собствеността в противоречие с практиката на ВКС.

Ответницата по касационна жалба Т. М. Т. не изразява становище.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 280, ал. 3 ГПК. Налице са и предпоставките за допускане на касационното обжалване, като съображенията за това са следните:

В обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по процесуален въпрос, касаещ предпоставките за допустимост на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ като е приел, че след като ищците И. С. В. и С. Ч. В. не са заявили процесните имоти за възстановяване по реда на чл. 11 ЗСПЗЗ и не е налице висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, съгласно раясненията, дадени в ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС не е налице правен интерес от предявяване на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

С изложението към частната жалба е представено решение №1199/11.07.1994г. на ІV ГО на ВС по гр. д. №1818/1993г.,в което е прието, че правилото на чл. 14, ал. 1 ППЗСПЗЗ,че подаденото заявление за възстановяване от един наследник ползува и всички останали, се прилага и в процеса по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.

Действително в т. 2 на ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС е прието, че оспорването на правото на собственост върху земеделска земя по съдебен ред е обусловено от правен интерес и такъв е налице при висящо административно производство по чл. 14, ал. 1-3 ЗСПЗЗ или възможност то да бъде образувано, както и при окончателно решение на ОПК /сега ОСЗ/ за възстановяване на собствеността върху земеделските земи в реални граници или за обезщетяване на собствениците съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ, а когато административното производство е приключило с окончателен отказ за възстановяване на собствеността или то не може да започне поради изтичане на сроковете по чл. 11 ЗСПЗЗ,предявяването на иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустимо. Така дадените указания обаче винаги следва да се съобразяват с характера на отношенията между участвуващите в производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ лица /доколко те произхождат от един общ наследодател или не се намират в родствена връзка помежду си/,както и с изразената при подаване на заявлението за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ воля, и тъй като в настоящия случай тези обстоятелства не са взети предвид, настоящият състав приема, че визираният от жалбоподателите въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС.

Разгледана по същество частната жалба е основателна, като съображенията за това са следните:

Както вече беше отбелязано, с ТР №1/1997г. на ОСГК на ВКС са дадени указания по приложението на разпоредбата на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ,а именно, че предявяването на този иск е обусловено от наличие на правен интерес, свързан с възможността след успешното му провеждане предявилото иска лице да се снабди с решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността. Ако страните по спора имат качеството наследници на общ наследодател и спорът касае принадлежността на правото на собственост към патримониума на общия наследодател, респ. на негов пряк низходящ, за да се приеме, че предявеният иск е допустим е достатъчно имотите да са заявени за възстановяване от един от наследниците на общия наследодател с твърдението, че правото на собственост е придобито по наследство именно от този общ наследодател. Няма пречка да бъде разрешен по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ спор за принадлежността на правото на собственост върху имотите към момента на образуване на ТКЗС,ако при заявяването е посочено, че прекият наследодател на заявителя е придобил имотите от общия наследодател на страните, както в настоящия случай.

Т. М. Т. е заявила процесните имоти за възстановяване като наследник на М. Т., съпруг на Р. И., дъщеря на общите наследодатели И. В. Х. и Д. И. В. В хода на производството обаче същата признава иска, като признава факта, че имотите, които е заявила за възстановяване, са принадлежали на общите наследодатели, което обстоятелство е отбелязано изрично и в сключения между нея и И. С. В. договор за доброволна делба, в който Т. М. Т. е изразила воля да подели процесните имоти именно като останали в наследство от тези общи за страните наследодатели. Тези нейни изявления категорично сочат, че процесните земеделски земи са заявени за възстановяване със съзнанието, че правото на собственост е придобито по наследство от общите наследодатели И. В. Х., починал през 1912г. и Д. И. В., починала през 1956г. и съответно заявлението за възстановяване е направено в рамките на това наследство. В подобна хипотеза може да се приеме, че подаденото заявление ползува и останалите наследници на общите наследодатели и не съществува пречка при успешно провеждане на предявения по реда на чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ иск от ОСЗ да бъде издадено решение за възстановяване на собствеността в полза на всички наследници. Изводът на съда за липса на правен интерес от предявяването на иска е формиран без да е отчетено правното значение на тези обстоятелства, поради което настоящият състав приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено и делото бъде върнато на Л. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по подадената от И. С. В. и С. Ч. В. искова молба.

Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА до касационно обжалване определение №228, постановено на 08.05.2009г. по ч. гр. д. №242/2009г. от Л. окръжен съд.

ОТМЕНЯ определение №228, постановено на 08.05.2009г. от Л. окръжен съд по ч. гр. д. №242/2009г. и подтвърденото с него определение, постановено на 04.03.2009г. от Л. районен съд, с което производството по гр. д. №459/2008г. е прекратено поради недопустимост на предявения иск и

ВРЪЩА делото на Л. районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по гр. д. №459/2008г. по подадената от И. С. В. и С. Ч. В. искова молба.

Председател:

Членове: