Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Енерго-П. П“ АД, чрез пълномощника му адв. Н. Б. против решение № 260219/28.07.2020 г. по в. гр. д. № 1356/2020 г. на Варненски окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 54 от 11.03.2020 г., постановено по гр. д. № 1392/2019 г. по описа на Районен съд Девня, е уважен предявения от Г. С. С. против ответника -касатор отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 7301, 90 лв., представляваща стойност на доставена ел. енергия за периода от 29.08.2017 г. до 28.08.2018 г., за която е издадена фактура № [ЕГН]/10.09.2019 г. по партида с кл.№ [ЕГН], аб. № [ЕГН] за обект на адрес: [населено място], [улица].

Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, тъй като е постановен по гражданскоправен спор, с цена на иска над 5 000 лв..

Касаторът обжалва решението на въззивния съд като поддържа неправилност на същото, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържа се неправилност на изводите на въззивния съд, че неотменените норми на ПИКЕЕ /чл. 48-чл. 51/ не могат за запълнят изискването на чл. 83, ал. 2 ЗЕ, т. е. липсва нормативна уредба, регламентираща реда за възникване на правото на оператора да извърши едностранна корекция, респ. да фактурира допълнително начислените количества електрическа енергия, тъй като тези изводи противоречат на материалния закон – чл. 183 ЗЗД, ЗЕ и ЗИ, които са действали през процесния период. За да достигне то тези изводи, въззивният съд не е съобразил факта, че правоотношенията между страните са възникнали по силата на договор за продажба /доставка/ на ел. енергия, като поради специфичния предмет на същия, част от правата и задълженията на страните са регламентирани с разпоредби в ЗЕ, а друга част в ЗЗД – относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока / чл. 183 ЗЗД/. Поддържа се, че сумата, за която е издадена фактурата от 10.09.2019 г. представлява цена на доставена и реално потребена ел. енергия на абоната, установена при извършена метрологична проверка на СТИ, която проверка никога не е била предмет на уреждане с ПИКЕЕ, а е регламентирана в чл. 57 и чл. 58 от ЗИ (ЗАКОН ЗА ИЗМЕРВАНИЯТА), които са действащи и произтича от правото на оператора на електроразпределителната мрежа да подменя средствата за измерване /негова собственост по смисъла на чл. 120, ал. 1 ЗЕ/, както и на правото му да изисква от БИМ извършването на метрологични проверки на СТИ с установяване на тяхното техническо състояние с цел изпълнение на задълженията, които са му вменени с разпоредбите на чл. 110, ал. 1, т. 1 ЗЕ и чл. 44, т. 1 и т. 4 ЗИ. На следващо место се поддържа, че въззивният съд не е обсъдил доводите и възраженията на ответника, касаещи неправилността и необосноваността на първоинстанционното решение с материалния закон и със събраните по делото доказателства - констативен протокол от 28.08.2018 г., установяващ демонтаж на СТИ и констативен протокол на БИМ от 03.09.2019 г. за извършена метрологична експертиза съгласно чл. 57 и чл. 58 ЗИ, при която при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера, която за този тип електромер трябва да се състои от две тарифи; действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа Т3–038857, 4 kWh; съответствие на електромера на метрологичните характеристики и на изискванията за точност при измерването на ел. енергия; измерване с процесното СТИ на цялата потребена от абоната ел. енергия, но част от нея не е остойностена/фактурирана.

В изложението на касационните основания се поставят следните материалноправни въпроси: 1/ Налице ли е правно основание за корекция на сметката на потребителя при констатирано неизмерване, неточно или неправилно измерване на потребената от абоната ел. енергия след изменението на ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г. и при действието само на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ, в сила от 16.11.2013 г. и 2/ При установено софтуерно въздействие върху средството за търговско измерване, в резултат на което с него е измерена цялата доставена и потребена от абоната електрическа енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на електромера регистър, следва ли да се ангажира отговорността на купувача на електрическа енергия по реда на чл. 183 ЗЗД. Поддържа се, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на ВКС – решение № 124/18.06.2019 г. по гр. д. № 2991/2018 г. на ВКС, III г. о., решение № 21/1.03.2017 г. по гр. д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г. о. и решение № 50/ 26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г. о., в които е прието, че правоотношенията между електроснабдителните дружества и крайните потребители на ел. енергия възникват по силата на договори за продажба на ел. енергия, като поради специфичния им предмет, част от правата и задълженията на страните имат специалната регламентация в ЗЕ, гарантираща защита на потребителите от евентуални неравноправни клаузи. Последната обаче не изключва за неуредените случаи приложението на общите норми на ЗЗД досежно задължението на купувача да плати цена на продадената енергия и по-конкретно нормата на чл. 183 ЗЗД, според която когато е доставено определено количество енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. В посочената съдебна практика е прието, че дори и да липсва специална правна уредба / преди приемане на ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им с решения на ВАС, в сила от 14.07.2017 г. и съответно от 23.11.2018 г. относно разпоредбите на чл. 48–чл. 51 ПИКЕЕ/ горният извод следва от общото правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставената стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване, както и че при липса на специална регламентация на процедурата и начина за преизчисляване на ел. енергия поради грешки в отчитането й от СТИ, съдебната процедура по ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за защита на добросъвестните крайни потребители.

За да уважи предявения отрицателен установителен иск, въззивният съд е приел, че към момента на извършване на проверката на процесното СТИ – 28.08.2018 г. и извършването на корекцията, правилата на чл. 43, 44 и чл. 47 ПИКЕЕ са били отменени, поради което за доставчикът липсват разписани действащи правила, както за реда за извършване на проверките на измервателните системи, с оглед установяване на случаите на неизмерена и/или неточно измерена енергия, така и за оформяне на констатациите на същите. Прието е, че дружеството няма право да извършва едностранна корекция на задълженията на ищеца за минал период, позовавайки се единствено на приети и одобрени от него ОУ при липса на действащи към момента на проверката правила за измерване на количеството ел. енергия. По направените от въззивника доводи и възражения, касаещи неправилността и необосноваността на първоинстанционното решение с материалния закон - чл. 183 ЗЗД и със събраните по делото доказателства, въззивният съд не се е произнесъл в мотивите на решението си.

Настоящият състав на четвърто гражданско отделение приема, че поставените от касатора материалноправни въпроси са от значение за крайния изход на делото, тъй като са включени в неговия предмет и са обусловили решаващите правни изводи на въззивния съд за уважаване на предявения отрицателен установителен иск, т. е. осъществено е общото основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. Налице е и релевираното от касатора допълнително основание за допускане на касационен контрол-разрешаване на правния въпрос от въззивния съд в противоречие с дадените разрешения в посочените по-горе решения на ВКС.

За касационното обжалване, касаторът дължи държавна такса в размер на 146, 04 лв. на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТ, които се събират от съдилищата по ГПК.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о. ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 260219/28.07.2020 г., постановено по в. гр. д. № 1356/2020 г. по описа на Варненски окръжен съд.

УКАЗВА на „Енерго-П. П“ АД в едноседмичен срок от получаване на препис от определението да представи в деловодството на касационния съд доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 146, 04 лв., като в противен случай касационната жалба ще бъде върната, а производството пред касационния съд ще бъде прекратено.

Делото да се докладва на председателя на IV г. о. след представяне на доказателства за внесена държавна такса за насрочването му в открито съдебно заседание.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: