Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И.Т, чрез пълномощника му адв.. Б, срещу решение № 1384/05.07.2019 г., постановено по адм. дело № 2883/2018 г. от Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 365з-3880/20.09.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР-Варна /ОД на МВР/ и е осъден да заплати разноски по делото в размер на 100 лв.

Ответната страна – Областна дирекция на вътрешните работи – Варна не взема становище.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 365з-3880/20.09.2018 г. на директора на Областна дирекция на МВР-Варна, с която е прекратено служебното правоотношение на младши експерт И.Т – командир на отделение в група „Общинска полиция“ по допълнителния щат към щата на ОД на МВР – Варна, сектор „Охрана на обществения ред и териториална полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Варна на осн. чл. 43, ал. 4, чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227 ЗМВР, чл. 13, ал. 2 от Наредба № 8121з-311/17.07.2014 г. за реда за прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители в МВР и предложение рег. № 365р-39680/14.09.2018 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователна жалбата като е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентния административен орган по смисъла на чл. 227, вр. чл. 159 ЗМВР, при спазване на установената писмена форма и административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон....