Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искане от С.П, чрез процесуален представител, за отмяна на определение № 848 от 02.05.2017 г. по адм. дело № 143/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

В искането се поддържа, че е налице основанието по чл. 239, т. 3 от АПК, отмяната на заповед № СОС-27/01.06.2015 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност по храните, с влязло в сила решение № 410 от 22.02.2018 г. по адм. д. № 3546/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Сочи, че на тази заповед се основава постановеното определение, чиято отмяна се иска. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът по искането за отмяна - Българската агенция по безопасност по храните, чрез процесуален пълномощник, оспорва основателността на искането и счита, че то следва да бъде отхвърлено.

Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на искането за отмяна, както и наведените за това основания, за да се произнесе, взе предвид следното:

Искането за отмяна е депозирано от активнопроцесуално легитимирана страна, при наличие на правен интерес и в рамките на преклузивните срокове по чл. 240 от АПК, с оглед на което е допустимо и подлежи на разглеждане по същество.

С влязло в сила определение № 848 от 02.05.2017 г. по адм. д. № 143/2016 г. по описа на Административен съд – Пловдив е оставен без разглеждане искът на С.П, с правно основание чл. 121, ал. 1, т. 3, вр. чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, за обезщетение за вреди за времето, през което не е бил на служба, поради прекратяване на служебното му правоотношение със заповед № СОС-27/01.06.2015 г. на изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност по храните и производството по делото е прекратено. За да обоснове извод за прекратяване на...