О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1017
София, 06.03. 2025 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ
МАРИЯ ХРИСТОВАкато разгледа докладваното от съдия А. Б. гр. дело № 2425 по описа за 2024 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от К. Т. К., приподписана от адв. А. Г., срещу въззивно решение № 31 от 06.03.2024 г., постановено от Варненския апелативен съд по въззивно гр. д. № 406/2023 г.
Касаторът излага съображения за неправилност.
Насрещната страна ЧСИ С. К. – Д. не отговаря в срока по чл. 287, ал. 2 ГПК. Отговор не е постъпил и от третото лице помагач на страната на ответника - ЗК“Л. И. АД.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
В. В. апелативен съд, като потвърдил решението на първостепенния Варненски окръжен съд, отхвърлил предявения от К. Т. К. против частен съдебен изпълнител С. К. – Д., иск по чл. 74 ЗЧСИ за заплащане на сумата 137 000 лв., представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от неполучена продажна цена на собствен на ищеца недвижим имот, причинени от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело № 20167180400232 по описа на съдебния изпълнител, изразяващо се в проведена публична продан на имота на 19.04.2019 г. след като са били налице предпоставки за прекратяване на изпълнителното производство и след отмяна на изпълнителното основание.
За да постанови този резултат въззивният съд установил, че по молба с вх.№ 14936/01.11.2012 г. на [община], въз основа на Акт за установяване на задължения по чл.107, ал.3 ДОПК № МД - АУ-046/02.04.2012 г., е образувано изп. д.№ 14259/2012 г. по описа на СИС към Районен съд - Варна срещу длъжника К. Т. К.. Вземанията на общината били за такса битови отпадъци в размер на 10 732.37 лв., за натрупана лихва за забава към 17.10.2012 г. в размер на 3 333.56 лв., както и след тази дата в размер на законната лихва, до окончателното погасяване на задължението. На 12.11.2012 г. е наложена възбрана върху самостоятелен обект на ищеца - магазин в [населено място]. Наложени са и запори по банкови сметки на длъжника (на 24.11.2014 г., на 26.11.2014 г. и на 20.03.2015 г.). На 11.09.2015 г. изпълнително дело № 20123110414259 по описа на СИС при РС - Варна е получено от ЧСИ С. К. – Д. и преобразувано под изп. д. № 20157180400484. На 04.12.2015 г. е наложена възбрана върху жилище на ищеца - апартамент в [населено място]. На 13.05.2016 г. е образувано изпълнително дело № 20167180400232 по описа на ЧСИ Д. по искане на взискателя [община] въз основа на Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД - АУ-3079-1/09.11.2015 г. срещу длъжника К. Т. К. за сумите от 1) 133.14 лева - данък върху недвижимите имоти; 2) 142.42 лева - лихва върху акт; 3) 5.26 лева - доначислена лихва към 07.04.2016 г. и лихвата от 08.04.2016 г. до окончателното погасяване на задължението; 4) 10 823.15 лева -такса битови отпадъци; 5) 1 853.45 лева - лихва по акт; 6) 451.56 лева - доначислена лихва към 07.04.2016 г. и лихвата от 08.04.2016 г. до окончателното погасяване на задължението; 7) 750 лева - данък върху превозните средства; 8) 211.24 лева - лихва по акт; 9) 31.28 лева - доначислена лихва към 07.04.2016 г. и лихвата от 08.04.2016 г. до окончателното погасяване на задължението. Това ново изпълнително дело е присъединено по искане на взискателя към изп. д. № 20157180400484 по описа на ЧСИ Д.. С писмо вх. № 890/25.01.2017 г. общината - взискател е поискала от съдебния изпълнител да бъде назначен особен представител на К. К. по изп. д. № 20157180400484. На 16.05.2017 г. и 17.06.2017 г. са наложени запори по банкови сметки на длъжника в две банки за сумата от 20 882.51 лева - дължима към 16.05.2017 г. С разпореждане от 24.08.2018 г. по изп. д. № 20157180400484 ЧСИ Д. е назначила особен представител на длъжника К. (на осн. чл. 430 вр. чл. 47, ал. 6 ГПК). На 30.01.2019 г. е извършен опис на възбранения недвижим имот (апартамента в [населено място]), а оценката е предявена на взискателя и длъжника с протокол от 08.02.2019 г. Проведена е публична продан на имота през периода от 18.03.2019 г. до 18.04.2019 г. С молба от 17.04.2019 г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителните производства с твърдения, че е заплатил всички дължими от него данъци и такси до 11.04.2019 г., с изключение на тези за такса битови отпадъци, установени с актове за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2204-1 и МД-АУ-2205-1 от 11.04.2019 г, които щял да оспори пред съд. Поискал е и отмяна на всички наложени обезпечителни мерки в изпълнителните производства. На 02.05.2019 г. ЧСИ Д. е издала постановление за възлагане, с което е възложила продадения на публична продан апартамент на „В. кредит груп“ ООД. Срещу издаденото постановление за възлагане е постановено решение № 945/26.07.2019 г. по в. гр. д.№ 1303/2019 г. по описа на Окръжен съд - Варна, влязло в сила на 26.07.2019 г. в производство по чл. 435, ал. 2 ГПК, с което жалбата срещу постановлението за възлагане е оставена без уважение. По това дело съдът достигнал до извод, че проведено принудително изпълнение в производството по изп. д. № 20167180400232 е законосъобразно. По настоящото дело въззивният съд приел, че решението в производството по чл. 435, ал. 2 ГПК формира сила на пресъдено нещо, която следва да бъде зачетена. Съдът установил, че към изп. д. № 20167180400232 са присъединени други изпълнителни дела - изп. дело № 20197180400632 по описа на ЧСИ с рег. № 718 и изп. дело № 20188930400858 по описа на ЧСИ с рег. № 893 - преобразувано под № 20197180400629 по описа на ЧСИ с рег. № 718. На 11.12.2019 г. ЧСИ е извършил въвод във владение в полза на спечелилия проданта взискател „Варна кредит груп“ ООД. С осребрената от недвижимия имот сума е извършено пълно погасяване на вземанията на взискателя и на таксите, дължими в производството по принудителното изпълнение; то е приключено на 14.01.2020 г., а наложените други обезпечителни мерки са отменени.
Въззивният съд е приел, че не е налице противоправно поведение на съдебния изпълнител, което да обуславя отговорността му за вреди; след образуване на изп. дело № 20157180400484 на ЧСИ Д. не е настъпвала перемпция - поради извършване на изпълнителни действия преди изтичане на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК; законосъобразно е осъществен изпълнителния способ, предвиден в глава четиридесет и трета на ГПК, като е наложена възбрана, извършен е опис, разгласена е публичната продан, отворени са пликовете с наддавателните предложения на лицата внесли задатък в размер и имотът е възложен на наддавача предложил най-висока цена; отбелязано е, че при разпределянето на средствата за погасяване на задълженията на длъжника е съобразен редуцирания размер на вземанията за такса битови отпадъци и данък за МПС, установени с акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ-2204-1 от 11.04.2019 г. (намален след основателна жалба на длъжника). Съдът е обсъдил, че с решение № 8 от 08.01.2022 г. по адм. д. № 2816/2020 г. /потвърдено с решение № 3661/05.04.2023 г. по к. адм. д. № 3513/2022 г. по описа на ВАС/ е отменен акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 ДОПК № МД-АУ- 046/02.04.2012 г., послужил като изпълнително основание за образуване на изп. дело № 14259/2012 г. по описа на СИС към Районен съд - Варна срещу длъжника К. Т. К., но това обстоятелство е ново - настъпило е през 2023 г., т. е. след приключване на изпълнителното производство и не може да обоснове извод за незаконосъобразност на действията на съдебния изпълнител в проведеното принудително изпълнение.
Касаторът обосновава допускане на касационно обжалване на въззивното решение с хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК.
Първият от поставените въпроси е за задължението на съда да обсъди всички въведени от ищеца фактически (твърдения ) и правни доводи, защитните му позиции, изложени, както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба, като извърши преценка на всички доказателства и доказателствени средства – твърди се противоречие на въззивното решение с т. 19 от ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, т. 2 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК, ВКС, както и практиката на Върховния касационен съд, обективирана в редица решения на ВКС, както следва: решение № 194 от 11.01.2021 г. по гр. д. №4488/2019 г. на ВКС, IV г. о., решение № 243 от 15.01.2021 г. по гр. д. №481/2020 г. на ВКС, IV г. о., решение №261 от 05.06.2015 г. по т. д. №2857/2013 г. на ВКС, I т. о. и др.
Въпросът е от значение за всяко исково производство, като относимостта му към предмета на въззивното решение следва да се прецени с оглед предмета на конкретното въззивно производство и конкретните касационни оплаквания за нарушение на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК.
В исковата молба твърденията за незаконосъобразност се свеждат до следното: първото изпълнително дело, образувано през 2012 г. не е подведомствено на държавен съдебен изпълнител, поради което предприетите по него действия са изцяло нищожни, незаконосъобразни; то е било перемирано преди да бъде прехвърлено и преобразувано през 2015 г. от ЧСИ К. – Д.; по изпълнителното дело от 2012 г. не била връчена ПДИ на ищеца К.; извършените изпълнителни действия по перемираното дело са незаконосъобразни; по изпълнително дело № 232/2016 г. по описа на ЧСИ взискателят не е поискал нито едно изпълнително действие; към 23.04.2018 г. то е прекратено по силата на закона и извършената публична продан на 19.04.2019 г. се незаконосъобразна, съответно като последица и извършените по перемирано дело действия са незаконосъобразни; липсва вписана и наложена възбрана върху жилище в [населено място], [улица]; незаконосъобразно ЧСИ е назначил особен представител, вместо районния съдия, което е в противоречие с указанията на т. 4 от ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС; извършване на публична продан въз основа на отменен изпълнителен титул.
В касационната жалба и изложението е наведено оплакване за необсъден довод на страната, че ЧСИ е допуснал нарушение, като е предприел изпълнителни действия по изпълнителното дело от 2016 г., без да са му възложени по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Този довод е част от предмета на иска и на въззивната жалба, но няма произнасяне от въззивния съд, което е в противоречие с практиката на ВКС по тълкуването на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК.
При тази констатация, касационно обжалване следва да бъде допуснато в хипотезата на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК по въпроса, уточнен от въззивната инстанция – за задължението на въззивния съд да обсъди всички фактически твърдения и доводи на страните, в рамките на предмета на въззивното производство. Следва да се посочи, че постановките в посоченото от касатора ТР №1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС не са автоматично относими при действието на ГПК от 2007 г. При преценката за относимостта на поставения въпрос към обжалваното въззивно решение, касационният състав го уточни, като съобрази приложимата разпоредба на чл. 269 ГПК и тълкуването й в ТР 2/2013 г., както и практиката на тричленните състави на ВКС по приложението й.
Вторият повдигнат въпрос в изложението е - следва ли ЧСИ да отговаря за свои незаконосъобразни действия в изпълнителното производство, за които липсва изрично възлагане - твърди се противоречие на въззивното решение с решение № 120 от 08.07.2011 г. на ВКС по т. д. №1123/2010 г., II т. о. и решение №445 от 27.07.2010 г. на ВКС по гр. д. №1219/2009 г., IV г. о. Въпросът се явява се неотносим, предвид липсата на произнасяне от въззивния съд, както това се установи и във връзка с предходния правен въпрос.
Следващият въпрос е - формира ли сила на пресъдено нещо решението по чл.437 ГПК, постановено в производство по обжалване постановлението за възлагане по чл.496 ал.1 ГПК, образувано по жалба на длъжника, с което жалбата е оставена без уважение и, ако отговорът е положителен, следва ли СПН да бъде зачетена в производството по чл.74 ал.1 ЗЧСИ по иск на длъжника за обезщетение за нанесени му вреди, причинени от незаконосъобразно проведено принудително изпълнение - твърди се противоречие на въззивното решение с т. 3 от ТР №7/2014 г. на ОСГТК на ВКС; твърди се евентуално, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Действително има изложени мотиви във въззивното решение, които са в противоречие с даденото разяснение в тълкувателния акт. Разглеждането на поставения правен въпрос обаче няма да се отрази върху крайния резултат, защото това заключение е сторено не с оглед произнасяне по надлежно въведените твърдения в исковата молба, съответно въведени в предмета на спора, чрез обжалване във въззивното производство. Следва да се посочи, че апелативният съд е сторил извод за законосъобразност на изпълнението и при изброяване на правилно извършени, според него, изпълнителни действия, които са също извън предмета на спора.
Следващият правен въпрос е – „настъпва ли перемпция, и ако настъпва, при какви условия и кога, ако изпълнително дело, образувано при държавен съдебен изпълнител по неподлежащ на изпълнение, като невлязъл в сила, административен акт, а впоследствие делото е преобразувано пред ЧСИ, към което е присъединено трето изпълнително дело по молба на същия взискател, образувано отново на основание неподлежащ на изпълнение, като невлязъл в сила, акт, по което изпълнително дело освен това ЧСИ е пристъпил към принудително изпълнение върху недвижим имот на длъжника без да е направено искане от взискателя по последното дело за провеждане на определен изпълнителен способ, както и искане за предприемане на действия по осъществяването на изпълнителен способ /възбрана, опис и оценка/„. Касаторът поддържа противоречие на въззивното решение с решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. №1747/2020 г. на ВКС, IV г. о., евентуално, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Въпросът е неясен. В себе си съдържа няколко различни условия, свързани с настъпването на перемпцията: изпълнително действие по неподлежащ на изпълнение административен акт, защото не е влязъл в сила; пристъпване към изпълнение към недвижим имот на длъжника, без направено искане от взискателя. В първата си част е и извън надлежно определения предмет на спора, а във втората - извън произнасянето на въззивния съд, така, че въпросът се явява неотносим и няма как да послужи като основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Следват въпросите - в случай, че частният съдебен изпълнител е образувал изпълнително дело в нарушение на чл.19 ал.1 ЗЧСИ (чл.426 ал.1 ГПК) въз основа на издаден, но необжалван и невлязъл в сила акт на общински орган по приходите, който е отменен/изменен впоследствие чрез издаването на нов административен акт, също невлязъл в сила, но съдебният изпълнител е предприел по него изпълнителни действия, считат ли се тези действия за правомерни; следвало ли е ЧСИ да прекрати изпълнителното дело и обезсили всички изпълнителни действия, като осъществени на липсващо годно изпълнително основание; ако общинският орган по приходите е издал нов АУЗД, с който е изменил предходно издаден невлязъл в сила АУЗД, но не го е представил по образуваното въз основа на предходния АУЗД изпълнително дело, а ЧСИ при знание за издадения нов АУЗД, също невлязъл в сила, е извършил публична продан на недвижим имот на длъжника и е редуцирал, на основание на новоиздадения акт, размера на дълга, законосъобразни ли са действията на ЧСИ по принудителното изпълнение за удовлетворяване на взискателя, насочено върху недвижимия имот на длъжника. Въпросите се поставят при твърдение, че са от значение за точното приложение на закона, както и за развитие на правото.
Въпросите не държат сметка на съображенията, изложени от въззивния съд, т. е. съдържат в себе си твърдения за факти, които съдът не е приел за установени. Съдът не е установил фактите, които се твърдят във въпросите – приел е, че има отмяна на АУЗД след публичната продан. Също така, част от въпросите се основават и на твърдения, които не са част от предмета на спора, очертан с исковата молба. В допълнение, липсват и изложени съображения за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а самото цитиране на разпоредбата не е такова, както е изрично указано и в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Последните въпроси са – следва ли съдебният изпълнител да назначи особен представител на длъжника още към момента, когато фактическият състав на процесуалната норма на чл.47 ал.6 ГПК е бил осъществен, и отразява ли се бездействието му върху законосъобразността на изпълнителните действия; следва ли да се приеме, че ЧСИ е провел законовата процедура по назначаване особен представител на длъжника в изпълнителното производство по чл.430 ГПК, при отсъствие на доказателства по делото адвокатската колегия чрез председателя на адвокатския съвет да е определила конкретно лице - адвокат за особен представител на длъжника, както и отсъствие на извършено вписване на такова лице в издаденото от ЧСИ разпореждане за назначаването на особен представител. Твърди се противоречие на въззивното решение с т. 4 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с решение № 34 от 21.04.2017 на ВКС по гр. д. №3066/2016 г. II г. о.
Въпросите са извън предмета на спора – в исковата молба не се твърдят подобни нарушения при назначаване на особен представител, нито съдът ги е обсъждал. Не е налице и допълнителната предпоставка – противоречие с посочените решения - ТР и решението на ВКС нямат общо с така поставения въпрос. В тях е обсъдено кой е компетентният орган да назначи особен представител - ЧСИ или районен съдия, която проблематика е извън поставения въпрос за момента, към който следва да се назначи особен представител. Също така, практиката, цитирана от касатора, вкл. ТР, дава тълкуване на чл. 430 ГПК преди изменението му с ДВ бр. 86/2017 г., докато действието по казуса е извършено през 2018 г., когато, съгласно действащата разпоредба, особеният представител се назначава от ЧСИ.
В заключение, касационно обжалване следва да се допусне само по уточнения по-горе въпрос по приложението на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 31 от 06.03.2024 г., постановено от Варненския апелативен съд по въззивно гр. д. № 406/2023 г.
УКАЗВА на касатора, в едноседмичен срок от съобщението, да заплати държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 2740 лв. по сметка на Върховния касационен съд, като в указания срок изпрати по пощата, или депозира в канцеларията на Върховния касационен съд, доказателства за това.
При неизпълнение в срок, касационната жалба ще бъде върната.
Ако указанието бъде точно изпълнено, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: