Решение №4836/24.04.2020 по адм. д. №7528/2018 на ВАС

Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е подала касационна жалба срещу решение № 74 от 05.04.2018 г. по адм. дело № 546/2017 г. по описа на Административния съд – С. З в частта, в която е осъдена да заплати на Е.И сумата 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди при престоя му в Aреста – С. З за периода 26.10.2011 г. – 27.10.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено изцяло или частично с намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Решението се обжалва и от Е.И в частта, в която е отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 100 000 лева за обезщетяване на вреди от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на Дирекцията да осигурят нормални битови и санитарно-хигиенни условия в Ареста – С. З в периода 26.10.2011 г. – 27.10.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което искът да се уважи в пълен размер и се присъдят разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в осъдителната му част и правилно в частта, в която е отхвърлен предявения иск, тъй като вредите в претендирания от ищеца размер не били доказани.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Производството пред Административния съд – С. З е образувано по исковата молба на Е.И, с която срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е предявен иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 284 ЗИНЗС и чл. 285 ЗИНЗС за сумата 100 000 лева за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица да осигурят нормални битови условия в Ареста – С.З.Н са твърдения за пренаселеност в килията, в която ищецът бил настанен, за липса на естествена светлина, санитарен възел и течаща вода, за неосигуряването на престой на открито, вследствие на което той търпял неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, чувства на страх, тревожност и малоценност.

Административният съд установил, че за времето от 26.10.2011 г. до 27.10.2012 г. Е.И пребивавал в Следствения арест – С. З. В периода на задържане Илиев бил настаняван в килии № № 9, 7 и 2. Помещенията били оборудвани с шкаф, масичка и химическа тоалетна, а всички легла били с дюшек, възглавница и одеало. Съдът обявил за служебно известно, че арестните помещения се намират на петия етаж в сградата на Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи – С. З и в тях не са изградени санитарни помещения. Имало едно общо санитарно помещение с два санитарни възела, баня с четири броя душове и четири броя мивки. Топла вода се осигурявала от наличните три бойлера. Приток на естествена светлина и въздух в килиите се осигурявал от буферния коридор и отворът над вратата на килиите към арестния коридор. Престоят на открито се провеждал в специално обособено за тази цел помещение с квадратура от 33 кв. м., с достъп до пряка естествена светлина и чист въздух. От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът установил условията в следствения арест, както и негативните емоционални преживявания на ищеца.

Помещенията, в които бил настанен ищецът, били, съответно, с площ от 11, 28 кв. м., с четири легла (килия № 2), 9, 60 кв. м. с четири легла (килия № 7) и 9, 60 кв. м. с две легла (килия № 9). По време на престоя си Е.И бил настаняван в килия заедно с други задържани лица. Имало случаи, при които броят на задържаните лица надвишавал броя на леглата, но ищецът винаги разполагал с легло.

Въз основа на събраните гласни и писмени доказателства административният съд приел, че на ищеца е била осигурена изискващата се съгласно чл. 43, ал. 4 ЗИНЗС минимална жилищна площ от 4 кв. м. за период от 142 дена от общо 365 дни, през които престоял в ареста. Съдът посочил, че липсата на санитарен възел в помещенията би могло да се разглежда като причиняващо страдание и унижаващо човешкото достойнството, но трябвало да се вземе предвид и обстоятелството, че ищецът имал достъп до общото санитарно помещение три пъти на ден, а при нужда ползването на тоалетна се извършвало след сигнализиране на дежурния надзирател. Що се отнасяло до условията в банята, те отговаряли на законовите изисквания за част от престоя на ищеца, но през останалото време трябвало да се определят като лоши, тъй като душовете не работели и задържаните се къпели с кофа и канче.

Съдът счел за доказани твърденията на ищеца, че в помещенията липсвал пряк достъп до свеж въздух и естествена светлина. Помещенията нямали външни прозорци, всяко от тях разполагало с прозорец към коридора, от който влизала индиректно естествена светлина. Била е налице и постоянна осветеност от изкуствен източник на светлина. За недоказано било счетено твърдението, че ищецът е страдал от заболявания, изискващи по-голямо количество приток на свеж въздух.

По отношение оплакването на ищеца, че не му бил осигурен престой на открито съдът отбелязал, че макар арестантите да били извеждани в специално обособено за тази цел помещение с осигурен достъп до пряка светлина и приток на свеж въздух, това не отговаряло на законовите изисквания за престой на открито.

В заключение административният съд направил извод, че при изпълнение на мярката "задържане под стража" в следствения арест Е.И е пребивавал в неблагоприятни условия, които могат да се определят като нечовешки и унижаващи човешкото достойнство по смисъла на чл. 3 EКПЧОС, що се отнася до липсата на санитарни възли и годна за пиене течаща вода в спалните помещения, недостатъчна жизнена площ, липса на свеж приток на въздух и светлина. Поради лошите битови условия, допуснати от отговорните длъжностни лица, ищецът имал негативни преживявания, надхвърлящи нивото на неизбежното страдание, свързано с ограниченията на изтърпяваната мярка, което е основание за ангажиране на отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.

При определяне на размера на обезщетението административният съд взел предвид продължителността на престоя на ищеца в следствения арест (близо една година) и въздействието, което лошите битови условия оказали върху психиката му. За понесените от него неимуществени вреди съдът определил по справедливост обезщетение в размер на 5000 лева, като осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на ищеца сумата 5000 лева. В останалата част до пълния предявен размер от 100 000 лева искът бил отхвърлен като неоснователен.

Кационната инстанция намира, че административният съд е обсъдил всички доказателства и е направил съответна на установените обстоятелства преценка, че по време на престоя на ищеца в Следствения арест – С. З не е била осигурена нормална жизнена среда.

Не се оправдава оплакването на касационния жалбоподател Илиев, че съдът не е възприел вярно фактическата обстановка и е направил неточни доказателствени изводи. Някои от твърденията на ищеца не са били доказани или са били опровергани от представените от ответната страна доказателства, което е намерило отражение в размера на присъденото обезщетение, предназначено да възмезди лошите битови условия в мястото за задържане, характеризирани като израз на жестоко и унизително отношение. Не са били установени посредством медицинска експертиза последици за здравето на задържаното лице. За доказани са били счетени преживените от него негативни чувства, породени от неблагоприятната жизнена среда.

Първоинстанционният съд е направил законосъобразен извод за наличието на основанието по чл. 284, ал. 2 ЗИНЗС за ангажиране на имуществената отговорност на ответника. Съдът обаче не е преценил правилно размера на дължимото парично обезщетение и е присъдил по-висока сума от тази, която следва да възмезди действително настъпилите за ищеца вреди. Не е отчетено, че сам по себе си продължителният срок на задържането на ищеца е в състояние да предизвика у него психични проблеми, че условията в следствения арест са били съществено влошени само за половината от времето, през което Илиев е пребивавал там, както и че липсата на двор за разходки на открито не се дължи на бездействие на администрацията на ответника, тъй като местата за лишаване от свобода се откриват със заповед на министъра на правосъдието.

За обезщетяване на понесените от ищеца вреди, които произтичат от бездействието на длъжностни лица на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да подобрят битовите условия в Следствения арест – С. З като осигурят на задържаните достатъчно жилищна площ и приток на естествена светлина и свеж въздух в арестните помещения е достатъчна сумата 1000 лева, с оглед на което решението в осъдителната част следва да се отмени частично като постановено в нарушение на материалния закон за разликата над сумата 1000 лева до присъдения размер 5000 лева. Вместо него следва да се постанови друго, с което предявеният иск да се отхвърли за сумата 4000 лева.

В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски на жалбоподателя Илиев не се дължат.

По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 AПК Върховният административен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 74 от 05.04.2018 г. по адм. дело № 546/2017 г. по описа на Административния съд – С. З в частта, в която Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е осъдена да заплати на Е.И обезщетение за неимуществени вреди, причинени при престоя му в Aреста – С. З в периода 26.10.2011 г. – 27.10.2012 г., в частта за разликата над 1000 лева до присъдения размер от 5000 лева и В. Н. П.:

ОТХВЪРЛЯ предявения от E. Илиев срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за сумата 4000 лева, представляваща част от претендираното обезщетение от 100 000 лева за неимуществени вреди, причинени при престоя му в Aреста – С. З в периода 26.10.2011 г. – 27.10.2012 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 74 от 05.04.2018 г. по адм. дело № 546/2017 г. по описа на Административния съд – С. З в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.

Информация за акта
Маркиране
Зареждане ...
Зареждане...
Зареждане...