Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Делото е образувано по касационна жалба от Държавната агенция за бежанците(ДАБ) при Министерския съвет(МС), чрез юрисконсулт Л.И срещу решение № 8088 от 17.12.2019г. по адм. д. № 9316 от 2019г. на Административен съд София – град, с което е отменено решение № 4412/29.07.2019 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта, с която на Н. Джавади е отказано предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган - Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС за ново произнасяне.
В осталата част, с която му е отказано предоставянето на статут на бежанец, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
Касаторът - Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, чрез юрисконсулт Л.И твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. На следващо място твърди, че решението не е съобразено с установените по делото факти и обстоятелства и направените заключения са неправилни. Счита, че процесният административен акт е мотивиран и законосъобразен, и изводът на АССГ относно разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ е неправилен и необоснован.
Ответникът по касация - Н. Джавади, чрез адв. М.М изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение.
Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Изразява становище, че не е отчетено обстоятелството, че Н. Джавади е непълнолетен. Счита че решението на първоинстанционния съд следва да остане в сила поради липса на касационни основания по чл. 209 от АПК.
Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
С обжалваното решение Административен съд – София град е отменил решение № 4412/29.07.2019г. на председателя на Държавна агенция за бежанците, в частта, в която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на Н. Джавади, непълнолетен [гражданство] и преписката е върната за ново произнасяне на административния орган при съобразяване с указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона, съобразно мотивите на решението.
Решението на Административен съд - София град е валидно, допустимо и правилно.
Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност и необоснованост на решението, поради противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 8 ЗУБ, която предвижда възможност за предоставяне на хуманитарен статут и по други причина от хуманитарен характер. Съгласно горецитираните разпоредби хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер или на други основания, предвидени в българското законодателство, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на ООН за бежанците. При тълкуване волята на законодателя следва да се съобразят основните положения, закрепени в глава първа от закона, като се отчете, че хуманитарен статут, наред с другите форми, предвидени в чл. 1, ал. 2 ЗУБ, представлява особена закрила, която се предоставя в изключителни случаи. Под "други причини от хуманитарен характер" по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина независимо от нейното естество, а хипотезата урежда останалите случаи, различни от изрично предвидените в чл. 9, ал. 1 ЗУБ.
По делото относно претенцията за закрила съобразно основанията по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на Н. Джавади е било установено, че същият не е напускал Иран, поради опасност от изтезание, страх за живота си, поради нечовешко или унизително отнасяне, смъртно наказание или други тежки посегателства. В конкретния случай жалбоподателят пред ДАБ и в жалбата си до съда е посочил, че причините да напусне страната са свързани с преследването, осъществявано от иранските власти спрямо майка му, заради политическите й убеждения и религия. Майка му е била осъждана от Ислямския революционен съд на област Т. за действия насочни срещу сигурността на страната и ислямската религия. От свидетелските показания на майката Н. Гиаси се установява, че тя и синът й са приели [вяра] вяра от близо 4 години, което е престъпление в Иран. Шериатското право не позволява обръщане от ислям в друга религия. Гореизложените факти се потвърждават от проведеното интервю със заявителя и от проведеното интервю на 22.02.2019г. с неговата майка Н. Гиаси. Същата е била осъждана, твърди, че е имала проблеми заради религиозната си принадлежност, твърди, че не може да се върне в Иран, тъй като официално е приела [религия] религия, а смяната на религия се наказва със смърт.
Към делото е приложен и социален доклад рег. № 50428/18.03.2019г., в който е изложена възрастта на детето - [възраст], същото посещава редовно училище като майка му полага необходиммите грижи за него. Информацията предоставена от социалния работник, е предназначена да подпомогне административния орган при вземане на решението. Правилно в тази връзка е прието от съда, че разпоредбата следва да се тълкува във връзка с прилагане принципа за "висшия интерес на детето", установен в Конвенцията на ООН за правата на детето.
Представено е становище от ДАНС с рег. №50428/11.02.2019г. с липса на възражение за предоставяне на закрила на Н. Джавади, в случай, че отговаря на условията на ЗУБ.
Приложена е справка с вх. № МД – 529/27.09.2019 г. изготвена от диркция „Международна дейност“ на ДАБ относно Ислямска република Иран. В нея се съдържат данни за нарушаване на правата на човека и допълнителна информация относно отношението на държавните органи в Иран към лица, приели [религия] религия в други държави. Съществуват потенциални рискове от последствията за определени групи лица при връщане в Иран, след като са сменили религията си в чужбина.
Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, счита, че независимо от това, с оглед политическата и обществената обстановка в страната по произход, правилно съдът е приел, че административният орган не е приложил принципа за "висшия интерес на детето", като не е обсъдил и не е извършил преценка дали в случай на връщане на непълнолетното дете в страната му по произход, последният ще е изложен на опасност от изтезания или друга форма на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание в контекста на разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, съгласно която хуманитарен статут може да бъде предоставен и по други причини от хуманитарен характер, както и поради причините, посочени в заключенията на Изпълнителния комитет на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците.
Съдът обосновано е приел, че административният орган е допуснал нарушение на административно-производствените правила, като не е взел предвид обстоятелствата, че търсещия закрила е непълнолетно дете и попада в уязвима група от лица по смисъла на § 1, т. 17 от ДР на ЗУБ, както и ситуацията свързана с майка му и обоснования страх от преследване или опасност от посегателства върху него и майка му при завръщането им в Иран.
С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от ЗУБ е отменил оспореното решение и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените в мотивите на решението указания. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган и в предвидената в закона писмена форма, но при незаконосъобразност на извода на председателя на ДАБ, че не са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд намира, за правилен изводът на първоинстанционния съд, че административният орган е игнорирал възрастта на жалбоподателя и бежанската история на непълнолетното дете с майка му, като е приел, че не са налице основания за предоставяне на закрила.
В Конвенцията на ООН за правата на детето, който е от основополагащо естество и всички публични органи следва да му отдават първостепенно значение, когато предприемат мерки, свързани с деца, а именно принципа за „висшия интерес на детето“. Този принцип е последователно закрепен в поредица директиви на ЕС относно международната закрила. В съображение 18 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. „Висшият интерес на детето“ следва да има първостепенно значение за държавите-членки при изпълнението на настоящата директива, в съответствие с Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989г. При определяне на висшия интерес на детето, държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост. В чл. 20, § 5 от Директивата отново е посочено изрично, че висшия интерес на детето е първостепенно съображение за държавите-членки при изпълнението на разпоредбите на настоящата глава относно непълнолетните лица.
Правилно първоинстанционният съд е приложил съображение 33 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013г., досежно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила, съгласно което висшия интерес на детето следва да има първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз ("Хартата") и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989г. При оценка на най - висшия интерес на детето, държавите-членки следва да вземат под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в т. ч. и неговия произход, на основание.
Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила в съображение 9 прогласява, че държавите членки следва да гарантират пълно спазване на принципа на висшия интерес на детето и на единството на семейството в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. Разпоредбата на чл. 23 от тази директива, озаглавена "Ненавършили пълнолетие" гласи, че 1. висшият интерес на детето представлява първостепенен аргумент за държавите членки при прилагането на разпоредбите на настоящата директива, които се отнасят до ненавършили пълнолетие. Държавите членки гарантират стандарт на живот, подходящ за физическото, умственото, духовното, моралното и социалното развитие на ненавършилите пълнолетие. 2. При преценяването на висшия интерес на детето държавите членки обръщат особено внимание на следните фактори: а) възможностите за събиране на членовете на семейството на едно място; б) благосъстоянието и социалното развитие на ненавършилия пълнолетие, като се обърне особено внимание на неговата лична ситуация; в) съображенията за безопасност и сигурност, особено когато съществува риск ненавършилият пълнолетие да е жертва на трафик на хора; г) мнението на ненавършилия пълнолетие в съответствие с неговата възраст и зрялост.
Въз основа на изложеното, настоящият състав на Върховния административен съд намира, че при определяне на висшия интерес на детето държавите-членки следва да обръщат особено внимание на принципа за целостта на семейството, благоденствието и социалното развитие на непълнолетното лице, на съображения, свързани със сигурността и безопасността, както и на мнението на непълнолетното лице, в зависимост от неговата възраст или степен на зрялост.
С оглед изложеното решението на Административен съд - София град следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 8088 от 17.12.2019 г. по адм. д. № 9316 от 2019 г. на Административен съд - София град. Решението не подлежи на обжалване.