Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на И.Р, чрез процесуален представител, срещу решение № 2389/16.11.2018 г. по адм. д. № 2526/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Излагат се съображения, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдът неправилно прилага разпоредбата на чл. 5 от Наредба № РД 02-20-6 от 24 април 2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Сочи, че като купувач по договор за наследство следва да се снабди с Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки и последващи справки по партида на възходящите на продавача по договора за продажба на наследство. Иска отмяна на решението и постановяване на друго, с което община П. да се задължи да издаде исканото удостоверение. Претендира разноски.

Ответникът – кметът на район „Източен“ – община П., не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на И.Р против мълчалив отказ на кмета на район „Източен“ - община П. да издаде Удостоверение за съпруг/а и родствени връзки по подаденото заявление № 9400-1362(1) от 26.06.2018 г.

Съдът е установил, че общината е била сезирана с искане от страна на И.Р да му бъде издадено удостоверение за съпруг/а и родствени връзки на Н.К, на неговите родители С.К и Н.К, както и на техните родители. В молбата е посочено, че Ружинов е купувач по предварителен договор за покупко-продажба на наследство на Н.К, като с решение на Окръжен съд - Пловдив сделката е обявена за...