Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационни жалби от О. Х и от Т. и Н. Акиф против решение № 61/18.04.2019 г. по адм. д. № 393/2018 г. на Административен съд – Шумен.

В касационната жалба на О. Х се оспорва решението в осъдителната част, като се излагат твърдения, че решението е неправилно поради необоснованост и се иска в тази част решението да бъде отменено. Възразява се, че премахването на процесния гараж не е извършено въз основа на отменената заповед на кмета на О. Х, а въз основа на сключен договор по ЗОП с фирма-изпълнител на дейността по събаряне на увредените сгради. Моли да бъде отменено решението и да бъдат присъдени разноски.

Касационните жалбоподатели Т. Акиф и Н. Акиф обжалват решението в отхвърлителната част, досежно размера на претърпените имуществени и неимуществени вреди. Възразяват, че съдът не е съобразил заключението на първата по делото експертиза за оценка на имуществените вреди, както и гласните доказателства за неимуществените вреди. Молят да се отмени решението в обжалваната част и претендират заплащане на разноските по делото.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са допустими, но по същество са неоснователни. Не са налице касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Доводите на О. Х за отмяна на оспореното решение като необосновани и немотивирани следва да бъдат оставени без уважение. Като е приел, че са налице законовите основания и е уважил предявените искове до установените размери, съдът е постановил обоснован и мотивиран акт, който следва да бъде потвърден.

Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими.

Административен съд – Шумен е бил сезиран с искова молба от Т. Акиф и Н. Акиф срещу...