Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.
Образувано е по касационна жалба, подадена от К.К, чрез адв. В.Н, срещу Решение № 165 от 04.06.2018 г., постановено по адм. д. № 378 по описа на Административен съд – С. З (АССЗ) за 2017 г. С обжалваното съдебно решение е отхвърлен искът на Костадинов срещу Държавен фонд „Земеделие“ - Разплащателна агенция, гр. С. (ДФЗ, Фонда/ът) за сумата от 13830, 05 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие неизвършено плащане на оторизирани суми по мярка 214 за кампания 2015 г., с начална дата на увреждането 01.04.2016 г., заедно със законната лихва от датата на увреждането до плащането. Наред с това, Костадинов е осъден да заплати на ДФЗ сума в размер на 620, 00 лв. за сторените по делото разноски.
В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касационният жалбоподател поддържа становище, че съдът не е съобразил всички доказателства по делото, които са от съществено значение за неговия изход. Заключенията на експертизите и показанията на разпитания свидетел налагат обратни на възприетите от съда изводи. Твърди се, че не е налице уведомително писмо за оторизирани суми за плащане или за наложени санкции за кампания 2015 г. Обръща се внимание, че приложените пет броя карти с очертани парцели (сателитни снимки) предоставени от ДФЗ, клон гр. С. З - „лозя винени“ от 29.04.2015 г. потвърждават, че парцелите се обработват и са налични трайните насаждения. Разяснява се, че целият комплект документи за участие в схеми и мерки по директни плащания на площ са подадени и приети от органа в срок и без забележки. През първите три години (2012 г., 2013 г. и 2014 г.) всички плащания от ДФЗ са извършени в рамките на съответната текуща календарна година. Сочи се, че за 2015 г. не е постъпило плащане до 31.12.2015 г., както и не е получено уведомление за оторизация или за отказ от плащане на сумата. След извършване на справка на място в ДФЗ се установява, че има калкулирана сума от 13830, 05 лв., но същата е блокирана поради несъответствие в документите относно въведения от контролиращия орган „Лакон“ ООД код на културата „трайни насаждения“. Вместо „лозя винени“ е вписан код за „орехи“. По така изложените съображения се иска отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявения иск. Иска се присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от адв.. Н, който от негово име поддържа предявената касационна жалба, а по същество моли нейното уважаване. Представя писмени бележки, списък на разноските и доказателства за извършването им.
Ответникът – ДФЗ не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по касационното оспорване. В съдебното заседание пред настоящия съдебен състав не се явява и не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба на Костадинов.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Производството пред АССЗ е образувано по иска на Костадинов срещу ДФЗ за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 13830, 00 лв., като следствие на незаконосъобразно бездействие от страна на Фонда, изразяващо се в неизвършено плащане на „оторизираните суми по мярка 214 – Агробиология по направление Биологично растениевъдство за кампания 2015 г.“, с начална дата на увреждането 01.04.2016 г., заедно със законната лихва от датата на увреждането до плащането. Размерът на обезщетението за претърпени имуществени вреди се съизмерва с размера на сумите за подпомагане по мярка 214 за стопанската 2015 г. в размер на 13830, 05 лв.
От фактическа страна първоинстанционният съд приел за установено, че на 29.04.2015 г. Костадинов, като регистриран земеделски производител, подал Заявление за подпомагане с УИН 24/28051/88862 по мярка 214 - Агробиология по направление Биологично растениевъдство. На 11.04.2016 г. подал до ДФЗ жалба поради това, че до този момент не е получил никакви пари във връзка с подаденото заявление, въпреки че плащанията по мярка 214 са извършени. С писмо от 18.04.2016 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ Костадинов бил уведомен, че процесът по извършването на задължителните проверки по заявлението му не е приключил и ще му бъде изпратено уведомително писмо за оторизираните суми за плащане и/или за наложени санкции за кампания 2015 г. На 27.09.2016 г. Костадинов изпратил ново писмо до ДФЗ, в което посочил, че са изминали шест месеца от отговора по подадената от него жалба, като помолил да бъде информиран за хода на административните проверки на документите по подаденото от него заявление за подпомагане.
В хода на първоинстанционното производство са допуснати и назначени съдебно-техническа и аграрно-икономическа експертизи, чиито заключения не са оспорени от страните и са приети от съда като компетентни и безпристрастно изготвени. От заключението на вещото лице К.Й, изготвил първата експертиза и уточненията, направени от него в съдебно заседание, се установява, че „Лакон“ ООД въвежда информацията в ИСАК. В случая въведената информация за 2015 г. относно Костадинов е с объркан код на отглежданата култура - вместо „винени сортове“ са посочени „орехи“. Културата, заявена от Костадинов по отношение на декларираните имоти за 2015 г. е „винени лозя“ с код на 2110001, а установената и въведена в системата от „Лакон“ ООД култура е „орехи“, с код 223010.
Идентично било и заключението на вещото лице С.И, изготвила аграрно-икономическата експертиза за допуснатата техническа грешка от контролиращото лице „Лакон“ ООД. Прието е, че за периода 2012 г. – 2016 г. Костадинов е заявявал едни и същи пет парцела в с. Д. и с. Х. с обща площ 9, 7 ха. За 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2016 г. в Системата за въвеждане да данни от външни институции са въведени като данни „лозя винени“ с код 211000, а за 2015 г. са въведени данни за „орехи“ с код 223010.
От показанията на разпитания по делото свидетел Ю.М било установено, че през март 2016 г. е разбрал от Костадинов за вероятно допусната техническа грешка в информацията, която е подадена от „Лакон“ ООД към ДФЗ. Поради това от дружеството е изпратено писмо до тогавашния министър за коригиране на тази техническа грешка, но е получен отговор, че искането не е направено в установения срок. Свидетелят заявил, че е възможно да бъде допусната техническа грешка, поради големия обем информация и посочил, че са допускани такива грешки и по други заявления.
Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, по което спор няма и като съобразил Определение № 13940 от 16.11.2017 г., постановено по адм. д. № 11232 по описа на Върховния административен съд за 2017 г., първоинстанционният съд приел, че е сезиран с допустим иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица при и по повод изпълнение на административна дейност, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ в хипотезата на чл. 204, ал. 4 АПК. По същество обаче направил извод за неговата неоснователност, доколкото приел, че не е налице твърдяното бездействие на административен орган за действие, чието извършване да следва по силата на нормативен акт. Изложил аргументи, че бездействието не следва да е за действие част от процедура по издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, доколкото в този случай проверката (вкл. за нарушаването на процесуални правила) се осъществява в производството по оспорване на акта по чл. 145 и сл. АПК.
Според съда изясняването на въпроса относно задължението на длъжностните лица да извършат плащания на оторизирани суми по мярка 214 – Агробиология по направление Биологично растениевъдство за кампания 2015 г. се извършва в производство по издаване на индивидуален административен акт. Направил извод, че от страна на ДФЗ не е формирано бездействие като фактическо такова, доколкото оторизирането на суми за финансово подпомагане е нормативно регламентирана дейност с конкретно определени процедури, които започват с подаване на заявления, извършването на проверки и завършват с издаването на индивидуален административен акт. Доколкото последният подлежи на контрол за законосъобразност, само отмяната му е предпоставка за ангажиране на отговорност по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Бездействието, според съда, е липса на фактическа изява на действие, което следва да се извърши по силата на нормативен акт и ДФЗ не може да формира такова като фактическо във връзка с правомощията си по оторизиране на суми за финансово подпомагане. По тези мотиви съдът приел липсата на съставомерно бездействие, което да е причина за липса на плащане по заявлението от 2015 г. Въз основа на това намерил недоказана първата от предпоставките за уважаване на иска, поради което направил извод, че не може да бъде реализирана отговорността на ДФЗ на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Последното счел за достатъчно, за да бъде отхвърлен предявеният от него иск. Като последица на това, съдът отхвърлил и акцесорния иск за присъждане на лихви. Предвид изхода на спора настоящият касационен жалбоподател бил осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 620, 00 лв. Решението е валидно, допустимо и правилно.
Изводите на първоинстанционния са в съответствие с въведеното с исковата молба искане за съдебна защита и при съобразяване с нейната обстоятелствена част и петитум. Съдът правилно е издирил приложимия материален закон и въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка е направил изводи, които са обосновани на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключенията на приетите по делото съдебни експертизи. Неоснователно се твърди от касационния жалбоподател, че съдът не е съобразил всички доказателства по делото, които са от съществено значение за неговия изход. Неоснователно се поддържа и становище, че заключенията на експертизите и показанията на разпитания свидетел налагат обратни на възприетите от съда изводи. Решаващият извод на съда за отхвърляне на иска предвид липсата на твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие не е основан нито на тези заключения, нито на казаното от свидетеля. Приетото от съда е в съответствие с материалния закон и се споделя от настоящия състав.
Правилно и обосновано на съдържанието на исковата молба, с която е сезиран и уточненията към нея, първоинстанционният съд е взел предвид, че единственото фактическо основание, във връзка с което се претендира обезщетението за имуществени вреди е твърдяното незаконосъобразно бездействие, изразяващо се в неизвършено от ДФЗ плащане на суми по мярка 214 за кампания 2015 г. При направения от съда обоснован извод за липсата на една от кумулативните предпоставки, които са необходими за ангажиране отговорността на ДФЗ по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразно фактическо бездействие, на което се позовава Костадинов в исковата молба, правилно искът за обезщетение е бил отхвърлен като неоснователен.
Процедурата по оторизиране на плащането на годишната финансова помощ завършва с административен акт, подлежащ на съдебен контрол. В случая дали плащане се следва и в какъв размер е преценка на административния орган, като за извършено такова е длъжен да уведоми кандидата за подпомагане с уведомление, което финализира процедурата по подаденото заявление за подпомагане и съставлява индивидуален административен акт. По делото се установява, че такъв краен акт по заявлението за 2015 г. не е издаден. Самото забавяне не може да бъде квалифицирано като фактическо бездействие по смисъла на АПК, при наличието на което може да се ангажира отговорността на държавата. Неиздаването на административен акт в предвидените от закона срокове не е фактическо бездействие на органа. Наред с това, въпреки изявлението в отговора на исковата молба и в хода по същество пред първоинстанционния съд от страна на процесуалния представител на ДФЗ, че не е постановен окончателен административен акт по заявлението на Костадинов за 2015 г., обратното не е установено и доказано по делото, вкл. че сумата е оторизирана. В този смисъл, неустановено е твърдението от касационната жалба, че „… има калкулирана сума от 13830, 05 лв., но същата е блокирана поради несъответствие в документите относно въведения от контролиращия орган „Лакон“ ООД код на културата.“ Видно е и от заключението на съдебната аграрно-икономическа експертиза, че по счетоводни данни ДФЗ няма неразплатени искани суми към Костадинов (стр. 18 от заключението). Пак в това заключение е посочено, че „…за мярка АЕП по сметката на К.К на 16.12.2015 г. има намаление 13830, 05 лв.“ Посочено е също така, че съгласно указанието в използваната справка в колона „Намаления“ са отчетени резултатите от проверките, при които са установени всички недопустими за подпомагане площи в съответното заявление, както и това, че в случай на извършена последваща оторизация и доплащане по съответната схема/мярка, „…цифрите в тази колона са с отрицателен знак, тоест на кандидата е преведена допълнителна сума“. В случая за „оторизирана сума“ на Костадинов по тази мярка в посочената справка е отразено „0, 00“.
Във фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се включват следните елементи: административен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината, отменени по съответния ред или съответно приети за незаконосъобразни; причинена неимуществена или имуществена вреда и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по този ред. В случая е безпредметно обсъждането дали с оглед забавата при разглеждане на заявлението е налице мълчалив отказ на подаденото искане в административното производство, защото такова твърдение не е изложено в исковата молба и не се твърди отмяна на такъв. Посочените от Костадинов като незаконосъобразни бездействия на административен орган не са с фактически, а с правен характер. Етапите от административното производство по одобряване, намаляване или изплащане на оторизираните суми по мярка 214 за кампания 2015 г. и съответните действия на администрацията са част от административното правоотношение, което се финализира с издаването на административен акт. Установяване на материалноправните основания за отпускане на исканата финансова помощ, съответно моментът на предоставянето и е дължимо в предвиденото от закона административно производство и не може да бъде сторено в настоящето съдебно производство. Липсата на първата предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, представлява достатъчно основание за отхвърляне на иска, както правилно това е преценено и от първоинстанционния съд.
Предвид изложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице релевираните касационни оплаквания, които да обосноват извод за неговата отмяна.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 165 от 04.06.2018 г., постановено по адм. д. № 378 по описа на Административен съд – С. З за 2017 г. Решението не подлежи на обжалване.