Производството по делото е по реда на чл. 237 и сл. от АПК.
Образувано е по искане на „Л. Г ЕУ“ ЕООД с посочен съдебен адрес в гр. П. чрез процесуалния си представител адв. И.Й за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 1833/14.08.2018 г., постановено по адм - дело № 1216/2017 г. по описа на Административен съд – гр. П.. В искането се посочва, че решението е неправилно, тъй като е постановено при липса на доказателства, които не са могли да бъдат известни на съда и страните при разглеждане на делото, поради което иска неговата отмяна. Сочи, че неправилно по отношение на дружеството е приложен чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС и са му определени допълнителни задължения по ЗДДС. Изразява несъгласие с приетото от ревизиращите органи, че стоките, транспортирани от дружеството до логистичен склад „M&K.XANTHL.O.E-LOGISTICS“ с EL 082931177 (Солун-Гърция), за които впоследствие не са представени доказателства, че са били предмет на ВОП и че за тях дружествата-получатели са начислили данъчен кредит в Гърция. Твърди се в искането за отмяна, че съгласно сключените договори собствеността и рисковете върху стоките се прехвърлят франко складовете в България, при спазване на правилата EXW на Инкотермс. Т., че е доказана основната предпоставка за признаване на вътреобщностни доставки (ВОД) съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, поради което неправилно и приходните органи и съдът са приложили чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС. Относно представените множество доказателства – формуляри 5 – общо 67 бр. за 2012 г.; 39 бр. за 2013 г. и 31 бр. за 2014 г. и обяснение на характера на процедурата за подаване на формуляр Ф5. В тази връзка дружеството твърди, че тези документи представляват нови писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни по време на разглеждането на делото пред Административен съд – гр. П. и са от съществено значение за правилното решаване на спора, тъй като доказват получаването на стоките от клиентите и декларирането на ВОП от тяхна страна и начисляване на ДДС в държавата, в която продадените от нас стоки ще се ползват. В искането се съдържат и доводи, че игнорирането на представените доказателства би довело до нарушаване на принципа на данъчен неутралитет, залегнал в Директива 2006/112/ЕО, съгласно който косвеният данък следва да се плаща в държавата-членка, където стоките се потребяват. Иска се отмяна на влязлото в сила първоинстанционно решение и връщане на делото на същия съд от друг съдебен състав, като се вземат предвид новите писмени доказателства. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа от адв. И.Й.
Ответникът по искането за отмяна директорът на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика – гр. П. при ЦУ на НАП чрез юриск. Калдъшев, го оспорва и моли същото да се отхвърли като неоснователно. Поддържа се и депозираното по делото писмено становище от юриск. Стоянова.
Върховният административен съд, Първо отделение счита, че искането е процесуално допустимо, като подадено от надлежна страна, участвала в първоинстанционното съдебно производство, в изискуемата писмена форма и посочване на основанията за отмяна, както и в законоустановения срок по чл. 240 АПК и е процесуално допустима, но по същество следва да се отхвърли.
С решението на Административен съд – гр. П., чиято отмяна се иска е отхвърлена жалбата на „Л. Г ЕУ“ЕООД срещу РА № Р-16001616000369-091-001/08.02.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 208/12.04.2017 г. на директора на дирекция „ОДОП“ – Пловдив, като съдът е потвърдил констатациите на приходните органи, че не е доказано извършването на ВОД на стоки за Гърция през ревизираните периоди 01.01.2012 г. – 31.12.2014 г. и 01.012.2015 г. – 31.01.2015 г., а е налице трансфер на стоки до логистичния склад в Гърция, за което са издавани инвойс-фактури за складиране и товаро-разтоварни работи. В тази връзка съдът е приел, че не е налице ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС, а трансфер на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС. Според съда процесните стоки са изпратени до логистичен склад в Гърция, а оттам са продавани на клиенти. Освен това въз основа на доказателствата съдът е направил извод, че няма данни за прехвърляне собствеността на стоките, а само за транспортирането им до логистичен склад. Това решение не е обжалвано и е влязло в сила и неговата отмяна се претендира с предявеното искане по чл. 239, т. 1 АПК.
Касае се за извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни актове, поради което основанията за това са лимитативно изброениl в чл. 239 АПК. В това производство не се разглеждат оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. В чл. 239, т. 1 – 6 АПК на същата разпоредба законодателят е предвидил, че съдебният акт се отменя, макар да е влязъл в сила, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. Това основание за отмяна не следва да се дължи на допуснато от съда процесуално нарушение или на бездействие на страната. Затова новите обстоятелства дефинитивно законодателят свързва с такива факти от действителността, които са от съществено значение за правилното разрешаване на възникналия правен спор, но обективно да не са могли да бъдат известни на страните, въпреки тяхната процесуална активност в съдебното производство. Разпоредбата чл. 239, т. 1 АПК разбира се няма предвид новосъздадените факти, т. е. тяхното възникване да следва приключване на делото. Законодателят е имал предвид и новооткритите или новосъздадени документи, но само относно факти, за които в съдебния процес страните са твърдели за тях, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи или друго обективно препятствие.
В процесния случай с искането за отмяна са представени доказателства – формуляри Ф5 – 67 бр. за 2012 г.; 39 бр. за 2013 г. и 31 бр. за 2014 г. и обяснение за характера и процедурата за подаване на формуляр Ф5. Твърдението на искателя е, че тези формуляри представляват нови писмени доказателства, които не са могли да му бъдат известни по време на разглеждане на делото пред първоинстанционния съд. Твърди се, че тези доказателства доказват получаването на стоките от клиентите и декларирането от тяхна страна ВОП, като и че същите са начислили ДДС при получаването на стоките.
Преценката на настоящия съдебен състав следва да бъде относно обстоятелството дали тези доказателства са такива по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК.Пстанционният съд е възприел установената фактическа обстановка за превоз на стоките от територията на България до логистичен склад „M&K.XANTHL.O.E-LOGISTICS“ с EL 082931177 (Солун-Гърция), за което са издавани инвойс-фактури за складирането и разходи за товаро-разтоварни работи, което се обхваща от хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС. Тази разпоредба има предвид вътреобщностен трансфер на стоки, което не е ВОД съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС, а е възмездна доставка с облагане на ДДС на територията на страната – чл. 17, ал. 2 ЗДДС.
С представените към искането доказателства, искателят иска да установи, че не е налице такъв трансфер на стоки по смисъла на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС, а ВОД съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС. При такъв трансфер задължението за начисляване на ДДС е на дружеството,-което изпраща стоките до логистичния склад, а именно ревизираният субект.
Представените т. нар. обобщени таблици за ВОД на стоки от гръцки съконтрахенти не може да се приеме, че представляват нови доказателства, с които страната не е могла да се снабди в хода на първоинстанционното съдебно производство, тъй като те са издавани през ревизираните данъчни периоди и жалбоподателят в съдебното производство по оспорване на ревизионния доклад, респ. на ревизионния акт е имал възможност да се снабди с тях, както и в хода на съдебното производство. Освен това от тези доказателства въобще не може да се направи връзка със стоките, които са превозвани до логистичния склад в Гърция, за да се приеме, че те представляват такива доказателства, които да са от решаващо значение за правилното разрешаване на правния спор. При преценката на тези доказателства не може да се установи връзка с предмета на спора, нито има данни за превоза на стоките извън логистичния склад, за да се приеме, че са извършени ВОД.
В хода на ревизията на данъчнозадълженото лице е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения и е изискана информация за фактурите за продажби на стоките и транспортиране до клиентите, както и за начисляването на ДДС. Представените доказателства от ревизирания субект съдът е обсъдил, че са такива, отговарящи на хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС, а не за ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Представените в настоящето извънинстанционно производство доказателства не са такива съгласно чл. 239, т. 1 АПК. Тези доказателства следва да са такива, които при преценката им вероятността е да се достигне до правен резултат, различен от постановения от първоинстанционния съд, но в процесния случай представените с искането за отмяна документи не са такива по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. По никакъв начин искателят не установява, че не е могъл по обективни причини да се снабди с тези доказателства предвид, че те са били издадени преди постановяване на съдебния акт, респ. и преди изготвянето на ревизионния акт. При поискване от ревизиращите органи ревизираният субект е представил доказателства - ЧМР-товарителници, които са обсъдени от съда, ведно и със съдебно-счетоводната експертиза, ь съдът е приел, че не може да ги обвърже с ВОД. По същия начин съдът е преценил и представените доказателства за транспорт, респ. потвърждения, в които има липсващи реквизити по чл. 45, т. 2, б. „а“ ППЗДДС. Въз основа на представените по делото доказателства първоинстганционният съд е направил извод за наличие на доставка по чл. 6, ал. 3, т. 3 ЗДДС, която се облага с ДДС на територията на страната, а не е налице хипотезата на ВОД по чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Представените в настоящето производство доказателства не са такива по чл. 239, т. 1 АПК.
Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че не е налице хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК, поради което на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 АПК искането следва да се отхвърли.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на „Л. Г ЕУ“ ЕООД с посочен съдебен адрес в гр. П. за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК на влязло в сила решение № 1833/14.08.2018 г., постановено по адм - дело № 1216/2017 г. по описа на Административен съд – гр. П.. Решението е окончателно.