Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Т. М. К., К. М. М. и Р. М. Н. срещу определение №260124 от 27.11.2020 г. по ч. т.д.№712/2020 г. на АС Пловдив. С обжалваното определение е потвърдено определение №1722 от 16.09.2020 г. по т. д.№532/2020 г. на ОС Пловдив, в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявения от ищцата Ю. Т. Н. против ЗК „Лев инс“ АД иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ поради недопустимост, предвид липсата на процесуална правоспособност на ищцата.

В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следния въпрос, за който се поддържа, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото: При стартирала процедура по чл. 380 от КЗ чрез предявяване на претенция от увреденото лице към застраховател, в която е индивидуализирано искането за обезщетяване на търпени неимуществени вреди, допустим ли е иск, предявен от наследник на увредения, предявил претенцията, чиято смърт е настъпила преди депозиране на исковата молба, но не в резултат на увреждането.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното:

Частната касационна жалба е подадена от легитимирани лица /наследниците на ищцата, спрямо която производството по делото е прекратено/ в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение съставът на АС Пловдив е посочил, че ищцата Ю. Н. е починала на 13.08.2020 г., т. е. преди подаване на исковата молба, осъществено на 18.08.2020 г. В този смисъл е достигнал до извод, че към момента на предявяване на иска ищцата е била с изгубена вече процесуална правоспособност, поради и което производството е недопустимо, предвид липсата на абсолютна процесуална предпоставка. Изложил е съображения, че писмената претенция пред застрахователя е предпоставка за прекия иск на увреденото лице, но релевантният момент, от който възниква процесуално правоотношение, е предявяването на иска, а към този момент, ищцата вече е била починала.

Настоящият състав намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

С оглед изложените в обжалваното определение мотиви, поставеният от частните касатори въпрос не е обусловил решаващата воля на въззивния съд, респективно не се установява наличие на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Допустимостта на предявен от наследниците на увреденото лице /подало писмена претенция към застрахователя, в която е индивидуализирало искането си за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди/ иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени от увредения неимуществени вреди, не е обсъждана в обжалваното определение, т. к. такъв иск в случая не е бил предявен - както бе посочено, искът по чл. 432, ал. 1 от КЗ е предявен от името на ищцата, а допустимостта му е отречена, поради загубването на процесуална правоспособност на ищцата преди подаване на исковата молба. В този смисъл решаващият извод на въззивния съд е свързан с дадения отрицателен отговор на въпроса допустимо ли е исково производство в хипотеза, при която ищецът е починал преди предявяване на исковата молба, подадена от пълномощник. Освен обаче, че такъв въпрос не е формулиран от касатора, възприетото от въззивния съд становище е изцяло в съответствие с практиката на ВКС, вкл. и с дадените в т. 2 от ТР №1/2017 г. по т. д.№1/2017 г. на ОСГТК на ВКС разяснения /важащи в пълна сила и за ищеца като главна страна в процеса/. Съобразно последните смъртта прекратява съществуването на физическото лице като правен субект и слага край на неговата правоспособност. Когато правоспособността по материалното право не е налице, заедно с това отпада и процесуалната правоспособност. Страни по делото могат да бъдат само процесуално правоспособни лица и това е условие за допустимостта на гражданския процес като производство. Починалото физическо лице не е правен субект, няма правоспособност и не може да бъде субект и на процесуални правоотношения като страна. В този случай се касае до липса на първоначална процесуална легитимация на главна страна в процеса и това обуславя невъзможност процесът да продължи по реда на чл. 227 ГПК в лицето на правоприемниците, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, при наличието на вече учредено с нея валидно процесуално правоотношение. След като процесуално правоотношение не е възниквало, то не може и да бъде „продължено” при условията на чл. 227 ГПК.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №260124 от 27.11.2020 г. по ч. т.д.№712/2020 г. на АС Пловдив.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.