Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

С частна жалба вх. № 72815 от 20.8.2020 г. Р. Ж. Б. обжалва разпореждане № 102 от 6.8.2020 г. по т. д. 1292/18 г, с което са върнати частните му жалби вх. № 19121/23.10.2019 г. и вх. № 443/10 г.

Сочи, че с тези частни жалби се иска достъп до системата за правна помощ и освобождаване от предварително заплащане на държавна такса на физическото лице. В постановеното и обжалвано разпореждане, САС не бил изследвал и посочил всяка една от жалбите каква е, за какво точно е предявена, какъв точно е правният интерес от всяка една от тях. Заключението, че липсва правен интерес било бланкетно. Нямало как да отпадне правният му интерес. Счита, че правото на достъп до съд е важен елемент до достъпа до правосъдие, като се вземе предвид, че съдилищата осигуряват защита срещу незаконни практики и отстояват принципите на правовата държава. Правата следвало да са фактически и действителни, а не теоретични и илюзорни според практиката на ЕКПЧОС Моли да се отмени разпореждането.

Върховният касационен съд на Р България, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната жалба е в срок. Съобщение с препис от разпореждането е връчен на частния жалбоподател на 13.8.2020 г. Частната жалба е подадена на 20.08.2020 г. Следователно е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

С обжалваното разпореждане, Апелативен съд София е приел, че производството относно искането за възстановяване на срока за изпълнение указанията на съда за представяне на съответните доказателства на препис във връзка с молба вх. № 12 308/20.6.2019 г. за възстановяване на срок за подаване на касационна жалба срещу постановеното въззивно решение, които указания са дадени от 28.6.20219 г., е приключило с определение № 288 от 24.7.2020 г. по ч. т. 1125/20 г. на ВКС. С това определение е потвърдено определението на САС за оставяне без уважение искането на жалбоподателя Р. Б.. От този факт, въззивният съд е приел, че подадените след определението на САС от 12.11.2019 г. искания и частни жалби са при липса на правен интерес.

Настоящият съдебен състав констатира, че отразеното в определението на Апелативен съд – София отговаря на данните по делото. След връщане на касационната жалба на Р. Б. вх. № 10117/21.5.2019 г. с разпореждане на съда от 07.06.2019 г., е подадена молба от Б. за възстановяване на срока на основание чл. 64 от ГПК вх. № 12 308/20.6.2019 г. С разпореждане от 07.8.2019 г. е върната тази молба. С молба вх. № 15 864 от 20.8.2019 г. е поискал отмяна на основание чл. 253 от ГПК на разпореждането за връщане на молбата за възстановяване на срока. Искането е оставено без уважение и е посочено, че актът подлежи на обжалване с разпореждане от 04.10.2019 г.

С молба за възстановяване на срока 15 865 от 20.8.2019 г. Р. Б. е поискал възстановяване на срока съобразно молба вх. № 12308/20.6.2019 г., т. е. за възстановяване на срока за отстраняване нередовности на така посочената молба. Молбата му е оставена без уважнеие с определение 3737/12.11.2019 г. Това определение е обжалвано пред Върховния касационен съд и е потвърдено с определение 288 от 24.7.2020 г. по ч. гр. д. 1125/20 г. на ВКС, 2 ТО.

На същата дата 20.8.2019 г. с молба 15 863 е поискал предоставяне на правна помощ. С определение 3235 от 4.10.2019 г. е оставено без разглеждане искането му за предоставяне на правна помощ поради това, че с предходно определение съдът се е произнесъл и същото е потвърдено с определене на ВКС, както и не са посочени нови обстоятелства. Определение 3235/4.10.2019 г. е съобщено на Б. на 17.10.2019 г. На 23.10.2019 г. е постъпила частна жалба 19 121 от 23.10.2019 г. срещу това определение. С молба 12.11.2019 г. вх. № 20421 Р. Б. е поискал освобождаване от държавна такса, евентуално продължаване на срока за внасяне на държавна такса. С определение 4227 /20.12.2019 г. съдът е оставил без уважение искането за освобождаване от държавна такса. Като е поискал отново освобождаване от държавна такса и е подал частна жалба вх. № 443/10.01.2020 г. срещу определение 4227/20.12.2019 г. Именно тази частна жалба, както и частната жалба вх. № 19 121/23.10.2019 г. са предмет на процесното разпореждане.

Предвид приключване на производството по искането за възстановяване на срока на основание чл. 64 от ГПК с молба вх. № 15865/20.8.2019 г. за възстановяване на срока за възстановяване на срока за касационно обжалване, формулирано, поради пропускането му и постановяване на разпореждане от 07.8.2019 г. Подадената молба за правна помощ от Р. Б. за това производство, оставено без разглеждане и искането за освобождаване от държавни такси по частните жалби срещу тези актове, действително са подадени при липса на правен интерес. Производството, образувано по искане за възстановяване на срока е приключило и извършваните в рамките на това производство искания, са вече без правен интерес. Те не могат да променят настъпилите последици от неуважаване на искането за възстановяване на срока. Постановеното определение № 288 от 24.7.2020 г. по ч. т.д. 1125/20 г. на ВКС срещу определение № 3737 от 12.11.2019 г. на САС е окончателен акт.

По отношение на оплакванията за нарушаване процесуалните права и неосъществяване на правото на защита от страна на частния жалбоподател, настоящият съдебен състав намира, че на частния жалбоподател е дадена възможност да се защити по пътя на възстановяване на срока. Исканията му са преценени и обстойно е отговорено в определението на Върховния касационен съд.

Поради изложените съображения ще следва да се потвърди разпореждането на въззивния съд.

Останалите производства, образувани по искания на търговските дружества, не са включени в предмета на процесното разпореждане.

По изложените съо бражения Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 102 от 06.08.2020 г. по т. д. 1292/18 г. на Апелативен съд – София.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: