Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение от 28.07.2020г. по гр. д.№11524/2019г. на ГС София, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД.

Жалбоподателката – П. Д. Т., като управител на наследството на Д. Д. И., поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Поддържа също така, че решението е недопустимо и очевидно неправилно и моли да бъде допуснато касационно обжалване.

Ответникът В. А. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2, ГПК, приема за установено следното:

Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.

Въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение е отхвърлил предявените от П. Т., в качеството на управител на наследството на Д. Д., искове срещу В. А. С. с правно основание чл59 ЗЗД и 86 ЗЗД за осъждането й да заплати сумата от 9000 лв. /частнична претенция от 300 000 лв./ - обезщетение за владени нея без основание за периода 01.08.2010 г.-01.08.2015 г. имоти, находящи се в [населено място]– магазин с площ от 112, 80 кв. м. със съответните ид. ч. от сградата, заедно със зимнично помещение с площ 24, 20 кв. м.,, както и на дюкянско помещение с площ от 83 кв. м.,, както и иск по чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 1000 лв. /частична претенция от 54000 лв./- обезщетение за забава за периода 01.08.2010 г.-01.08.2015 г.

От приетите по делото доказателства е прието за установено, че Д. Д., починала на 03.12.2002 г., е била собственик по наследство на 2/3 ид. ч. от процесните имоти. Констатироно е, че с влязло в законна сила решение, постановено по гр. д.№ 10709/2005 г. на РС-София е прогласена нищожността на саморъчно завещание от 15.11.2002 г. на Д. Д., обявено на 03.02.2003 г., с което последната е завещало в полза на Сдружение БОК: ап./№/, находящ се в[жк], [населено място], а на И. Д. цялото останало имущество /включващо двата процесни имота/, по иска на П. Т., в качеството на управител на наследството, останало от Д. Д., срещу И. Г., Н. Н. и В. С..

Констатирон е, че с решение от 27.06.2016 г. по гр. д. № 72/2013 г. по описа н София, е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС предявен от П. Т. в качеството на управител на наследството на Д. Д. срещу В. С. за осъждане на последната да предаде владението върху двата посочени по-горе имота, тъй като не е установено твърдяното от ищеца придобивно основание. Установено е, че в мотивите на решението е прието, че ответницата В. С. е придобила собствеността върху имотите на основание – добросъвестно владение в продължение на срок по-дълъг от 5 години / от 12.05.2003 г. до предявяване на исковата молба през 2013 г./, което изключва принадлежността на същите към наследствената маса останала след смъртта на Д. Д.. Установено е, че с решение № 938/21.04.2017 г., по гр. д. № 4281/2016 г. по описа на АС София решението на СГС е потвърдено, а с определение №290/04.06.2018 г. по гр. д. №3800/2017 г. на ВКС не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по делото.

При така установените факти по делото съдът е приел, че наследниците на Д. Д. не са собственици на процесните имоти, поради което и предявения от управителя на наследството иск за заплащане на обезщетение за ползване от страна В. С. на имотите, е неоснователен. Изложени са съображения за това, че искът по чл. 108 ЗС е воден именно срещу С. като в мотивите на решението е прието, че последната е станала собственик на имота, поради което и претенциите на управителя на наследството е отхвърлен, но със сила на пресъдено нещо се ползва и установяването на липсата на правото на собственост в патримониума на ищеца.

Приети са за неоснователни доводите на управителя на наследството - жалбоподател в настоящето производство, че първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не са приети за разглеждане инцидентни установителни искове за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба на процесните имоти, обективиран в нотариален акт /№/, том /№/, рег. /№/, дело/ №//2003г., с който В. С. е придобила имотите и договор за наем на същите сключен между същата и „Линкс-2006“ ООД през 2008 г., поради липсата на съгласие / с твърдение, че подписите за купувач и респ. наемодател не са положени от В. С./, тъй като тези оспорвания е следвало да бъдат направени в производството по иска с правно основание чл. 108 ЗС.

По отношение на твърденията на ищеца, че договорът, за покупка на двата имота пред 2003 г. от ответницата, е сключен при липса на съгласие, съдът е изложил съображения и за това, че от представения нотариален акт, се установява, че същият е подписан от упълномощен представител на купувача С., а съгласно решението по т. 2 от Тълкувателно решение № 5/2014 по тълкувателно дело № 5 по описа за 2014 г., ОСГТК на ВКС договор, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, е в състояние на висяща недействителност и не поражда целените с него правни последици, като същите настъпват, ако лицето, от името на което е сключен договорът, го потвърди съгласно чл. 42, ал. 2 ЗЗД, а при липса на потвърждаване, на недействителността може да се позове само лицето, от името на което е сключен договорът или неговите универсални правоприемници.

Съдът е изложел съображения за това, че общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание за това и препятства собственикът да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственика на имота препятства възможността собственикът лично да ползва или да отдава под наем /на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи факти - ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения недвижим имот /вещ/ на ищеца произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам собствения си недвижим имот или да го отдава под наем на другиго за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване на недвижимия имот за процесния период.

Съдът е приел, че фактическият състав на предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД обхваща елементите ищецът да е собственик на имота – в конкретния случай собственик следва да е бил наследодателя респ. наследниците, на които като управител на наследството ищецът е процесуален представител, ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и размера на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти /Решение № 398 от 6.08.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1933/2013 г., IV г. о., ГК;, Решение № 55 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5712/2013 г., III г. о., ГК/. Прието е, че в доказателствена тежест на ищеца, съобразно правилата по чл. 154 ГПК, е да докаже всички изброени факти.

С оглед събраните в хода на производството доказателства, съдът е приел, че фактическият състав на чл. 59 ЗЗД не е доказан, тъй като наследниците на Д. Д. не са собственици на процесните имоти, поради което нямат право да претендират обезщетение за ползването на същите от друго лице.

В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК жалбоподателката поддържа, че врешението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: допустимо ли е да се отхвърли иск с решение без да се разглежда спора по същество или делото следва да бъде прекратено, налице ли е сила на присъдено нещо след като няма пълна идентичност по спор с правно основание чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД и представлява ли основание за отмяна на решението, ако съдът не е разгледал инцидентни установителни искове за нищожност. Поддържа, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК, както и че решението е недопустимо решение и очевидно неправилно-основание по чл. 280, ал. 2 ГПК.

Настоящият състав намира, че обжалваното решение на въззивният съд не е недопустимо, тъй като е постановено по надлежно предявен иск и по отношение на легитимирани страни.

Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по въпросите: допустимо ли е да се отхвърли иск с решение без да се разглежда спора по същество или делото следва да бъде прекратено, както и представлява ли основание за отмяна на решението, ако съдът не е разгледал инцидентни установителни искове за нищожност, тъй като същите не съставляват общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и т. 1 ТД№1/2009г. ОСГТК на ВКС. Тези въпроси не са обусловили решавашият извод на съда, че искът с правно основание чл. 59 ЗС е неоснователен, тъй като ищецът не е доказал правото си на собственост върху имотите, за които твърди че се ползуват от ответницата без правно основание. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело могат да бъдат повече от един, стига да са обусловили решаващите изводи на съда. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.

Що се касае до въпроса налице ли е сила на присъдено нещо след като няма пълна идентичност по спор с правно основание чл. 108 ЗС и по чл. 59 ЗЗД, то на същият съдът е дал разрешение в съотвествие с практиката на ВКС. В същата се приема, че за да се уважи иск за ревандикация на определена вещ или имот, в производството попо чл. 108 ЗС е необходимо да се установи по безспорен начин, че ищецът е собственик на спорната вещ /имот/, че ответникът го владее, като ищецът следва да докаже правото си на собственост и факта на владение от страна на ответника, а последният следва да докаже основанието си да упражнява фактическата власт върху вещта. Според практиката влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в РБългария – чл. 297 ГПК, като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право – чл. 298 ГПК. Приема се, че във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила - станало е необжалваемо. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент. За да отхвърли иска по чл. 59 ЗЗД съдът е приел, че с влязло в сила решение е отречено правто на собственост на ищеца, поради което ответницата не може да се обогати за негова сметка като ползува процесните имоти. Този извод на съда е в съответствие с практиката на ВКС и точното приложение на разпоредбата на чл. 59 ЗЗД, съгласно която, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването, но е необходимо лице-несобственик да ползва недвижимия имот без правно основание за това и да препятства собственика да го ползва, съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата. Ето защо решението не е и очевидно неправилно.

Соченото основание за допускане на касационно обжалване-чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК не е конкретизирано с посочване от страна на жалбоподателя с какво обжалваното решение противоречи на решение на КС или решение на СЕС, поради което не следва да бъде допуснато касационно обжалване въз основа на същото.

Предвид изложените съображения, съдътО п р е д е л и:

НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение от 28.07.2020г. по гр. д.№11524/2019г. на ГС София.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: