Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Б. Ж. като пълномощник на С. Ж. Ж. срещу въззивно определение № 260002 от 7. 08.2020 г. по в. ч.гр. д.№ 307/2020 г. на Варненския апелативен съд. С него е потвърдено определение № 1866 от 25.06.2020 г. по гр. д. № 1384/2020 г. на Окръжен съд - Варна, с което е прекратено производството по делото на основание чл. 130 ГПК - поради недопустимост на предявения иск.

В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че изводът на въззивния съд за липса на правен интерес от предявения отрицателен установителен иск за собственост е в противоречие с разясненията, дадени в ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС. На следващо място счита за незаконосъобразен извода, че в случая постановеното решение по допускане на делбата формира сила на пресъдено нещо по въпроса за собствеността, тъй като това решение не съдържало никакви съображения, с които се отричат правата на жалбоподателя в съсобствеността, и при липса на диспозитив, с който същият се изключва от делбата, не може да се приеме, че общият смисъл на решението бил да се отрекат неговите права. Ако делбата е нищожна, както се твърди в исковата молба, решението по допускане на делбата изобщо не би могло да формира сила на пресъдено нещо по какъвто и да е въпрос. Въззивният съд не е обсъдил и доводите за нищожност на делбата и на постановеното решение по допускането й, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Иска се въззивното определение да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1/ Съставлява ли упражняваното владение върху даден недвижим имот обстоятелство, от което да произтича правен интерес за владелеца да оспори чрез отрицателен установителен иск правото на собственост на трети лица, които не владеят имота, и така да продължи необезпокоявано владението си върху имота. 2/ Може ли дадено съдебно решение по спор за собственост или по допускане на съдебна делба да формира сила на пресъдено нещо срещу лице, което е участвало в делото, ако нито в диспозитива на решението, нито в мотивите се съдържат съждения или изводи за отричане или за признаване на неговите права върху имота. 3/ Може ли участник в производството по делбата да се позове на нищожност на делбата поради това, че в нея не са участвали всички лица с легитимация в собствеността, както и дължи ли съдът да се съобрази и произнесе по това твърдение. По първия въпрос се твърди противоречие на обжалваното определение с ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, по втория - с т. 18 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, а по третия - с решение № 60 от 17.07.2017 г. по гр. д. № 3431/2016 г. на ВКС, І г. о.

В отговор на частната касационна жалба ответникът по касация П. П. С. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на касационно обжалване.

В същия смисъл е и отговора на частната касационна жалба, подаден от държавата, представлява от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез Н. И. - ст. експерт в дирекция АКРРДС при Областна администрация - Варна.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбоподателят в настоящото производство С. Ж. Ж. е предявил против държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и против П. П. С. отрицателен установителен иск за собственост върху жилище, находящо се в сградата в етажна собственост в [населено място], [улица], построена в УПИ. ... в кв.. ... по плана на [населено място], което жилище представлява апартамент № 3/ мезонет/ на трети и четвърти етаж, целият със застроена площ 228 кв. м.

За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че в отношенията между страните спорът за собствеността на процесното жилище е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по в. гр. д. № 2365/2012 г. на Варненския окръжен съд и повторното му пререшаване е недопустимо. Съдът е посочил, че с решение от 16.12.2005 г. по гр. д. № 980/2001 г. Варненският районен съд е допуснал делба на процесния апартамент /мезонет/ № 3 между няколко лица /5 физически лица/, като жалбоподателят и още 11 от съделителите са били изключени от делбата на този имот. По въззивна жалба на трима съделители, в това число и С. Ж. Ж., с решение по гр. д. № 833/2007 г. на Варненския окръжен съд първоинстанционното решение в частта, с която е допусната делба на апартамент / мезонет/ № 3 е отменено и искът за делба е отхвърлен. В тази част въззивното решение е било обжалвано с касационни жалби от П. П. С., З. П. В. и В. А. Ш.. С решение № 413 от 25.07.2012 г. по гр. д. № 1076/2010 г. на ВКС, І г. о., въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът за делба на апартамент / мезонет/ № 3 е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При повторното разглеждане на делото въззивният съд е постановил решение № 1367 от 07.07.2015 г. по гр. д. № 2365/2012 г., с което е отменил решението на Варненския районен съд от 16.12.2005 г. по гр. д. № 980/2001 г. в частта относно съделителите, между които е допуснато извършване на съдебна делба на апартамент № 3 /мезонет/, и вместо него е постановил друго, с което е допуснал делба на посочения имот между П. П. С. при права 50.96% ид. части и държавата с права 49.04% ид. части. В диспозитива на решението е посочено, че съдът „оставя в сила решението на Варненския районен съд в останалата необжалвана част”.

Първите два от поставените от жалбоподателя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правни въпроси са обусловили преценката на въззивния съд относно допустимостта на предявения иск, но не се установява да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което не осъществяват изискването на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за достъп до касация.

Правният интерес е положителна процесуална предпоставка за допустимост на търсената с иска защита. В ТР № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден отговор на въпроса кога е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права. Посочени са няколко хипотези, при които такъв интерес би бил налице: когато ищецът заявява самостоятелно право, което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие правата, ако отрече правата на ответника. Но надлежното упражняване на правото на иск е обусловено не само от наличието на положителните процесуални предпоставки, а и от липсата на процесуални пречки за разглеждане на предявения иск. Такава отрицателна процесуална предпоставка е влязлото в сила решение, с което вече е разрешен спорът между страните относно съществуването или несъществуването на същото материално право. Влязлото в сила решение по чл. 341 ГПК, с което се допуска делба, формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху делбения имот, лицата, участващи в съсобствеността и размера на правата им.

В случая с влязло в сила решение решение № 1367 от 07.07.2015 г. по гр. д. № 2365/2012 г. на Варненския окръжен съд е допусната съдебна делба на процесния апартамент № 3 /мезонет/ между ответниците по настоящото дело П. П. С. при права 50.96% ид. части и държавата с права 49.04% ид. части. Жалбоподателят е бил страна по това дело. Допускането на делба на имота между други лица по същество означава, че със сила на пресъдено нещо е отречено правото на собственост на жалбоподателя върху процесния имот и качеството му на съсобственик, т. е. в отношенията между него и ответниците въпросът за принадлежността на правото на собственост е разрешен и това съставлява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка за пререшаване на същия спор в последващ процес. Вярно е, че диспозитивът на въззивното решение е непрецизен - посочено е, че съдът „потвърждава първоинстанционното решение в необжалваната му част”, но независимо дали се касае за очевидна фактическа грешка /ако волята на съда е била да потвърди решението в останалата му обжалваната му част/ или до порок, обуславящ недопустимост на решението в тази му част/ първоинстанционното решение, което не е било обжалвано, е влязло в сила и въззивният съд не може да упражнява контрол върху него/, това по никакъв начин не рефлектира върху волята на съда да допусне делба на имота само между посочените лица и при посочените квоти. В тази насока волята на съда е ясно и недвусмислено отразена в диспозитива на решението. Само поради това, че липсва изричен диспозитив за изключване на някои от страните от участие в делбата, не може да се поддържа, че тяхното право на собственост не е било предмет на делото и постановено решение, с което делбата е допусната между други участници, не формира по отношение и на тях сила на пресъдено нещо по този въпрос.

Предмет на отрицателния установителен иск за собственост е правото на собственост на ответника, което ищецът отрича. След като със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните е било установено, че ответникът е собственик на вещта, последващ отрицателен установителен, насочен към отричане на неговото съдебно установено право, е недопустим, тъй като това означава пререшаване на вече разрешения спор. В същия смисъл се е произнесъл и въззивният съд. Неговото становище не е в противоречие, а съответства на трайно установената съдебна практика по въпроса за обективните и субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, с което се допуска извършване на съдебна делба. Определението не влиза в противоречие с разясненията, дадени в т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС, според които мотивите не се ползват със сила на пресъдено нещо, тъй като съдържат констатации относно преюдициални правоотношения, които не са обхванати от спорния предмет. Въпросите за наличието на съсобственост, участниците в нея и техните права са част от предмета на делото за допускане на съдебна делба и се обхващат от диспозитива на решението по чл. 341 ГПК, с което се допуска нейното извършване.

Третият въпрос не е обуславящ извода на делото, поради което не осъществява общото изискване за допускане на касационно обжалване на въззивното определение. Видно от исковата молба, в нея са наведени формално твърдения за нищожност на решението по допускане на съдебна делба, без да се изложат конкретни обстоятелства, обуславящи този порок, както и за нищожност на делбата поради нарушение на чл. 75, ал. 2 ЗН, без да се посочи кои от съсобствениците на имота не са били конституирани като страни и не са взели участие в делото - според жалбоподателя ”делбата е нищожна, защото в нея не са взели участие легитимирани собственици на жилището, които и да са те”. Тези въпроси не са обсъждани от въззивния съд и по конкретното нямат значение за допустимостта на предявения отрицателен установителен иск, предвид обстоятелството от една страна, че жалбоподателят смесва понятията „нищожност на съдебното решение” и „нищожност на делбата на основание чл. 75, ал. 2 ЗН”, а от друга – предвид трайно установената съдебна практика, която безпротиворечиво приема, че участието на несобственик в делбата не води до нейната нищожност на основание чл. 75, ал. 2 ЗН.

По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 260002 от 7. 08.2020 г. по в. ч.гр. д.№ 307/2020 г. на Варненския апелативен съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: