Министърът на правосъдието на основание чл. 17 ЗУС е сезирал Върховния съд, Общо събрание на гражданската колегия, да издаде тълкувателно решение по въпроса: възможно ли е да се иска намаляване на неустойката, след като тя е била изплатена частично или изцяло.

Доброволното изпълнение на задълженията по един договор изразява по мълчалив начин призванието на действителността на този договор. То съдържа и мълчалив отказ от възраженията, които страната би могла да противопостави на един иск за изпълнение на същия договор. Съгласно чл. 35, ал. 2 ЗЗД договорът се потвърждава и в случаите, когато страната, която има право да иска унищожаването му, го изпълни доброволно или отчасти, като знае основанието за унищожаването му, освен в случая, когато договорът е унищожаем поради крайна нужда.

Доброволното изплащане на цялата неустойка при знанието, че се изплаща една дължима неустойка поради действително неизпълнение на задълженията по договора, съдържа също така признанието за дължимостта на тази неустойка и изразява отказ от искане за намаляването й съгласно чл. 92, ал. 3 ЗЗД. Частичното изплащане на неустойката обаче може да се счита само като признаване на задължението за заплащане на неустойка по този договор, а не и като отказ от правото да се иска намаляването й. В най-добрия случай частичното доброволно изплащане на неустойката може да се счита като отказ от възражението по чл. 92, ал. 3 ЗЗД само за изплатения размер. Затова доброволното изплащане на част от неустойката не е пречка да се иска намаляването й до изплатения размер. Ако обаче доброволното изплащане на неустойката изцяло или частично е резултат на пороци на волята, които са основание за унищожаване на правните сделки, то не е пречка да се иска намаляването й.