Производството е по чл. 274, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на синдиците на „Корпоративна търговска банка” АД – в несъстоятелност А. Н. Д. и К. Х. М. срещу определение № 2008 от 28.10.2020г. по т. д. № 717/2020г. на Софийски апелативен съд, 5 състав, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК.

Частните жалбоподатели поддържат, че обжалваното определение е неправилно. Твърдят, че по искането за обявяване на противоконституционност на §8 от ЗИД на ЗБН от 2018г. не се атакува самата норма на чл. 59, ал. 5 ЗБН, а само придаденото обратно действие. Сочат, че евентуалният им иск по чл. 59, ал. 5 ЗБН е предявен преди приемането на §8 ЗИД на ЗБНБ /обн. ДВ бр. 22/2018г./ и с искането за обявяване на противоконститунционност на последния се атакува само датата, от която следва да намери безспорно задължително приложение, улесняващо доказването на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН. Считат, че независимо от произнасянето на КС, разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията от 28.11.2014г. ще остане действаща и поради това не е налице основанието за спиране на делото по чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК. Излагат и съображения за липса на противоконституционност на оспорената разпоредба и за липса на легитимация на ВАдвС да сезира КС. Молят обжалваното определение да бъде отменено.

Ответникът С. П. П., представляван от адв. А. Т., оспорва частната жалба. Поддържа, че с оглед предмета на предявения иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, с който се иска обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ прихващане, извършено на 24.10.2014г., т. е. преди изменението на редакцията на чл. 59, ал. 5 ЗБН, обн. ДВ бр. 98 от 28.11.2014г., на която се позовава ищецът, въпросът относно началния момент, от който се прилага тази разпоредба, е от решаващо значение за изхода на делото. Поради това счита, че не е без значение дали нормата, придаваща обратно действие на посочения текст от закона, ще бъде обявена за противоконституционна или не. Сочи, че останалите доводи в частната жалба са изцяло неотносими. Моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, че частната жалба е подадена срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК от легитимирана страна, като е спазен преклузивният срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК.

Частната жалба е неоснователна.

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на синдиците на „КТБ” АД /н/ срещу решение № 2049 от 15.11.2019г. по т. д. № 1479/2017г. на СГС, ТО, VI-6 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от „КТБ” АД /н/ първи евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН за обявяване за относително недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността извършеното от С. П. П. прихващане с изявление за прихващане вх. № 9747/24.10.2014г. на „КТБ” АД в размер на 16 000 евро, придобито от ответника чрез цесия, и по въззивна жалба на С. П. П. срещу същото решение в частта, с която по иск с правно основание чл. 59, ал. 3 ЗБН /втори евентуален иск/ е признато за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „КТБ” АД /н/ извършеното от въззивника прихващане, обективирано в изявление вх. № 9747/24.10.2014г. на „КТБ” АД на вземане в размер на 16 000 евро.

С обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че с определение от 20.10.2020г. по к. д. № 9/2020г. Конституционният съд на Р. Б е допуснал разглеждането по същество на искането на Висшия адвокатски съвет за установяване на противоконституционност на §5, ал. 1-4, §6, ал. 1-2, §7 и §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБВ /обн. ДВ, бр. 22 от 208г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, чл. 60а, ал. 1 от ЗБН /обн. ДВ бр. 22 от 2015г., доп. ДВ, бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, §16 от ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр. 61 от 2015г., в сила от 11.08.2015г./ и чл. 60б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗБН /обн. ДВ, бр. 22 от 2018г., в сила от 16.03.2018г./. Приел е, че част от тези атакувани разпоредби представляват приложим по делото закон, поради което определението за даване на ход по същество следва да бъде отменено, а производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК.

Обжалваното определение е правилно.

Решението по к. д. № 9/2020г. Конституционният съд на Р. Б е от значение за произнасянето по въззивната жалба на синдиците на „КТБ” АД /в несъстоятелност/ срещу първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях първи евентуален иск с правно основание чл. 59, ал. 5 ЗБН. По отношение приложението на тази материалноправна норма в хода на висящото исково производство е предвидено обратно действие, считано от 20.06.2014г., с §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ бр. 22 от 2018г., доп. ДВ бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, атакуван като противоконституционна норма по посоченото конституционно дело. С оглед обстоятелството, че предмет на предявения иск е прихващане, извършено на 24.10.2014г., въпросът относно началния момент, от който се прилага разпоредбата на чл. 59, ал. 5 ЗБН /обн. ДВ бр. 98 от 28.11.2014г./, е обуславявящ основателността на предвения иск и поради това допуснатото по конституционното дело до разглеждане по същество искане за установяване противоконституционност на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ бр. 22 от 2018г., доп. ДВ бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./ касае приложим по делото закон. С оглед на това изводът на въззивния съд за наличие на предвиденото в чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК основание за спиране на производството по делото е правилен.

Останалите доводи, изложени в частната жалба, касаещи допустимостта и основателността на искането за обявяване на противоконституционност на §8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ бр. 22 от 2018г., доп. ДВ бр. 33 от 2019г., в сила от 19.04.2019г./, излизат извън предмета на настоящото производство и не следва да се обсъждат.

Предвид изложеното обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, Върховен касационен съд на Р. Б, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2008 от 28.10.2020г. по т. д. № 717/2020г. на Софийски апелативен съд, 5 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: