О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 42

гр. София, 23.02. 2021 г.

В. К. С на Р. Б, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Т. К

ЧЛЕНОВЕ: В. Н

М. Ж

при секретаря. .........................., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т. д. № 222 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК.

Образувано е по молба на „Л. И. Г“ АД, Д.Н М., „Б. Консулт“ ЕООД, А. К. М., всички със съдебен адрес в [населено място], за отмяна на влязло в сила решение № 238 от 15.07.2019 г. по в. т.д. № 181/2019 г. на Пловдивски апелативен съд, с което e потвърдено решение № 645 от 11.12.2018 г. по т. д. № 387/2016 г. на Пловдивски окръжен съд за признаване за установено, че молителите дължат на „УниК. Б“ АД, [населено място], главница, договорни и законни лихви по договор за банков кредит овърдрафт № 7 от 08.06.2012г.

Молителите поддържат, че посоченото влязло в сила въззивно решение противоречи на решение № 371 от 05.12.2019 г. по в. т.д. № 464/2019 г. на Пловдивски апелативен съд в частта, с която след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени исковете за заплащане на договорни и законни лихви по договор за банков инвестиционен кредит № 8/20.08.2012г. Според молителите в двата съдебни акта е разрешен по различен начин правен въпрос, включен в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Това е въпросът в частта, „с която се приема, че не е налице редовно обявена предсрочна изискуемост на кредита“, тъй като в една и съща нотариална покана, получена от длъжниците на 06.10.2015г., е...