Производството е по чл. 7, ал. 7 вр. чл. 22, ал. 3 от ЗАдв (ЗАКОН ЗА АДВОКАТУРАТА) /ЗА/.

Образувано е по жалба с вх. № 2172/11.09.2020 г., подадена от В. П. Т. срещу решение на Висшия адвокатски съвет от 10.07.2020 г., с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1366/17.06.2020 г. срещу решение на Софийски адвокатски съвет от 02.06.2020 г., обективирано в протокол № 17/2020 г., с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 вр. чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА е отписана от регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия, считано от 26.05.2020 г.

Поддържа се, че решението на адвокатския съвет е взето при пълно противоречие със ЗА. Според разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 3, адвокатът се отписва от адвокатската колегия при лишаване от право да упражнява адвокатска професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и т. 5 ЗА. Това лишаване от права е временна мярка, с налагането на която адвокатът не губи това си качество, а само възможността временно да упражнява адвокатската професия. Следователно, по аналогия с разпоредбата на чл. 23 от ЗА, временното преустановяване на адвокатската професия следва само се отразява в съответните регистри на адвокатската колегия, но адвокатът продължава да бъде член на тази колегия. В подкрепа на това становище е и задължението на адвоката, при временно преустановяване на адвокатската професия, каквото е и лишаването от право да упражнява адвокатската професия, да заплаща членски внос към Софийския адвокатски съвет и ВАС. Според жалбоподателя изложеното налага извод, че решението за отписване от регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия на основание чл. 22 ЗА е незаконосъобразно. На следващо място се твърди, че решението е взето и в противоречие с практиката на ВКС, съгласно която временното лишаване от право да се упражнява адвокатската професия, не означава лишаване от качеството адвокат, като се позовава на решение № 61 от 18.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4178/2018 г. на III г. о. Останалите доводи за незаконосъобразност са свързани с редовността на проведеното на 02.06.2020 г. заседание на Софийския адвокатски съвет и допуснати процесуални нарушения – решението е взето без да са събрани доказателства и да е изслушан адвоката.

От В. А. С е постъпило становище, в което се поддържа, че жалбата е неоснователна, тъй като решението на ВАС е правилно и законосъобразно - осъществен е фактическия състав на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА за отписване на адвоката от регистъра на адвокатите на съответната колегия. Иска се жалбата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от легитимирано да обжалва лице, поради което се явява процесуално допустима.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като обсъди наведените в жалбата доводи, изразеното становище на насрещната страна и доказателствата по делото намира, че жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С атакуваното решение Висшият адвокатски съвет е приел, че жалбата на адвокат В. П. Т. срещу решението на Софийски адвокатски съвет за отписването й на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 вр. чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА от регистъра на адвокатите на САС, считано от 26.05.2020 г. – датата на обнародване на решение по д. д. № 143/2019 г., с което е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява адвокатско професия“ за срок от 30 месеца, е неоснователна. Прието е, че изложените в нея оплаквания и доводи за недопустимост и незаконосъобразност на решението на САС са неоснователни, тъй като решението за отписване е взето на 02.06.2020 г., т. е. след обнародване в ДВ на решението на Висшия дисциплинарен съд за налагане на дисциплинарното наказание и след като е налице фактическият състав на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА съответната адвокатска колегия няма право да преценява законосъобразността на наказанието, а е длъжна да го приложи, изпълнявайки дисциплинарното решение чрез отписване на адвоката от адвокатския регистър.

По делото се установява, че с решение от 13.04.2020 г. по д. д. № 4/2020 г. по описа на Висшия дисциплинарен съд, на адвокат В. Т. са наложени дисциплинарни наказания по чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА - „лишаване от право да упражнява адвокатско професия“ за общ срок от 30 месеца. Решението е обнародвано в ДВ, бр. 48/26.05.2020 г. на основание чл. 144, ал. 2 ЗА, след което на 02.06.2020 г. с решение на Софийския адвокатския съвет на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 вр. чл. 133, ал. 1, т. 4 ЗА, адвокат В. Т. е отписана от регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия, считано от 26.05.2020 г.

Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА адвокатът се отписва от адвокатската колегия при лишаване от право да упражнява адвокатската професия по чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5 ЗА. В конкретния случай са налице всички предпоставки на посочената разпоредба за отписване на жалбоподателката от регистъра на адвокатите на САК. На първо място следва да се отбележи, че в чл. 22 и чл. 23 ЗА са уредени различни фактически състави, при които адвокатът няма право, съответно възможност да упражнява адвокатската професия, като в чл. 22 ЗА са регламентирани изрично случаите, в който адвокатът се отписва /завинаги или временно/ от съответната адвокатска колегия, а в чл. 23 ЗА са уредени неизчерпателно случаите, при които обективни причини налагат временно преустановяване на упражняването на адвокатската професия, което обстоятелство само се вписва в регистрите на адвокатската колегия. Ето защо, доводите на жалбоподателката, че в конкретния случай не е следвало да бъде отписвана от регистъра на адвокатите на САК, а по аналогия на чл. 23 от ЗА, временното й лишаване от право да упражнява адвокатско професия, е следвало да бъде вписано в съответните регистри, не намира опора в закона. Единните адвокатски регистри са създадени за осигуряване на максимална прозрачност в дейността на адвокатурата. В този смисъл отписването е предназначено да информира третите лица за наложеното наказание и да предотврати възможността от мнимо представителство по делата, поради което се явява в обществен интерес. Решението за отписване погасява правото да упражнява адвокатската професия / арг. от обратното от чл. 3, ал. 1 и ал. 2 ЗА/, като този факт следва да е лесно установим от всяко лице, което ползва или има намерение да ползва адвокатски услуги, а това се постига именно при справка за вписаните обстоятелства по личната партида на адвоката от регистъра на съответната адвокатска колегия, който е общодостъпен. Временното лишаване от правото да се упражнява адвокатската професия не означава, че лицето престава да бъде адвокат, т. е. лицето не е загубило качеството си на адвокат, доколкото наказанието е срочно и наказаният е лишен само за определен период от време от правото да упражнява професията, което право се възстановява след изтичане на срока. Ето защо, в срока на наказанието, последният следва да изпълнява задълженията, които не са свързани с правото да упражнява адвокатската професия, а с качеството му на адвокат, като например тези по чл. 45, чл. 47 и чл. 49 ЗА - да пази тайната на своя клиент без ограничения във времето; да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник, в продължение на 5 години от приключването им, да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с изпълнението на възложената му работа; да заплаща ежемесечно дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет, в който смисъл е и трайната съдебна практика на ВКС – решение № 357/30.01.2014 г. по гр. д. № 4861/2013 г. на III г. о., решение № 21/12.02.2019 г. по гр. д. № 4035/2019 г. на III г. о., решение № 85/2.06.2017 г. по гр. д. № 5059/2016 г. на III г. о., включително и цитираното в жалбата решение № 61/18.04.2019 г. по гр. д. № 4178/2018 г. на III г. о.

Неоснователни са и доводите, свързани с редовността на проведеното от САК на 02.06.2020 г. заседание и нарушения на процедурата преди вземане на решението за отписване. Решението е взето при редовно проведено заседание с необходимия кворум и мнозинство съгласно чл. 88, ал. 3 ЗА. Само при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5, решението за отписване се взема след изслушване на адвоката, т. е. в останалите случаи на отписване по реда на чл. 22 ЗА, такова изслушване не се изисква – чл. 22, ал. 2 ЗА.

С оглед изложеното, настоящият състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС приема, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно, тъй като е бил осъществен фактическия състав на чл. 22, ал. 1, т. 3 ЗА – влязло в сила решение на дисциплинарния съд за лишаване от право да се упражнява адвокатската професия, което е обнародвано съгласно чл. 144, ал. 2 ЗА. При наличието на тези предпоставки, съответната адвокатска колегия и Висшия адвокатски съвет нямат право да преценяват законосъобразността на наказанието, а са длъжни да го приложат, изпълнявайки дисциплинарното решение посредством отписване на адвоката от адвокатския регистър.

По тези съображения, жалбата срещу решението на Висшия адвокатски съвет от 10.07.2020 г. се явява неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 2172/11.09.2020 г., подадена от В. П. Т., ЕГН [ЕГН] с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] срещу решение на Висшия адвокатски съвет от 10.07.2020 г., с което е оставена без уважение жалбата й с вх. № 1366/17.06.2020 г. срещу решение на Софийски адвокатски съвет от 02.06.2020 г., обективирано в протокол № 17/2020 г., с което на основание чл. 22, ал. 1, т. 3 вр. чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА, адвокат В. П. Т. се отписва от регистъра на адвокатите на Софийска адвокатска колегия, считано от 26.05.2020 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: