Върховен касационен съд, І т. о., определение по т. д. № 2244/2019 г., стр. 4/4

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№401

гр. София, 10.06.2020 г.

В. К. С, Първо търговско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: Е. Ч

Членове: Р. Б

В. Х

разгледа докладваното от съдията Христакиев т. д. № 2244 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК.

С въззивно решение Софийски апелативен съд по жалба на ответника „А.С.М.Б“ ООД и след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлил предявения по реда на чл. 422 ГПК иск на ищеца А. М. за установяване на вземане по запис на заповед.

Касационна жалба е подадена от ищеца с оплаквания за неправилност на въззивното решение и искане за отмяната му със съответните последици.

Ответникът оспорва жалбата.

При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е приел, че още с възражението по чл. 414 ГПК ответникът е обосновал оспорването на процесното вземане, позовавайки се на обстоятелството, че записът на заповед в полза на ищеца е бил издаден от самия ищец в качеството на управител на ответното дружество като издател на записа.

Това възражение съдът е квалифицирал по чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и като е намерил същото за своевременно направено съобразно т. 11а от ТР № 4/2013 на ВКС-ОСГТК, го е приел и за основателно.

Извода си за основателност на възражението съдът е обосновал със съображенията, че установената в чл. 38, ал. 1, пр. 1 ЗЗД забрана за договоряне сам със себе си се прилага и в случаите като настоящия, когато насрещна страна по породеното от сделката правоотношение в лично качество е представителят на другата страна – търговско дружество, доколкото за тези случаи не се отнасят постановките по т. 2 от ТР №...