Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на В. С. С. против заповед рег. № К- 367/12.01.2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Моли да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски.

Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и заплащане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса.

Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Жалбоподателят Стоянов е държавен служител кат. В, старши инспектор, назначен на длъжност главен юрисконсулт в дирекция „Национална система 112” – МВР.

По разпореждане на министъра на вътрешните работи рег. № К - 13529 от 16.11.2011 г. директорът на дирекция „Национална система - 112” – МВР прави проверка на работещите държавни служители, упражнили правото си на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) в подчинената му структура. При проверката установява, че жалбоподателят Стоянов след продължителна работа в МВР и няколко години служба в Министерство на отбраната (МО) е назначен отново в МВР със заповед № К-214/ 17.01.2000 г. на министъра на вътрешните работи. След назначаването във ведомството по молба на служителя е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 01.03.2000 г. (разпореждане № 5611306689). Въпреки това служебното правоотношение със служителя не е прекратено (кадрова справка).

С предложение рег. № 5197/ 27.12.2011 г. директорът на Дирекция „Национална система -112” – МВР предлага на...