Производството е по чл. 208 и следващите АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В., от [населено място], община Р., чрез неговия пълномощник срещу решение № 1795/16.10.2020 г. по адм. д. № 2466/2019 г. на Административен съд - Пловдив. Счита обжалваното решение за нищожно или неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му.

Ответникът по касационната жалба - кметът на община Р., чрез своя процесуален представител намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 605/08.07.2019 г. на кмета на община Р., с която на основание чл. 225а ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ му е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „постройка на допълващо застрояване - овчарник“, находящ се ПИ с идентификатор 66651.108.15, [местност], по КК на [населено място], община Р., като изграден без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата.

За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи:

Административното производство е проведено от компетентни органи и при липса на съществени процесуални нарушения по съставянето и връчването на констативния акт и заповедта за премахване. Съгласно данните по делото, овчарникът представлява строеж, изпълнен на земеделска земя след 02.03.2006 г. Предвид установената година на изграждане, за строежа не намират приложение хипотезите за търпимост § 16, ал. 1-3 ПЗРЗУТ и § 127, ал. 1 ПРЗИДЗУТ, поради което издадената заповед не е в противоречие с материалноправните разпоредби.

Решението е...