Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Екологика 2“ ЕООД, със седалище гр. С., чрез процесуален представител адвокат Е. П., срещу решение № 140/31.07.2020 г. по адм. дело № 30/2020 г. на Административен съд-Видин, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 05/311/00678/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/8798/26.03.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, в частта му, с която е установено нарушение по Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. Релевирани са доводи за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на материалния закон - основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, по които се претендира отмяната му.

Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“, не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение, намира, че касационната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред административния съд е проведено при условията на повторност по смисъла на чл. 226 АПК. Образувано е след постановяване на решение № 1049/22.01.2020 г. по адм. дело № 139/2019 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което е отменено като неправилно решение № 116/29.10.2018 г. по адм. дело № 94/2018 г. на Административен съд-Видин, за отмяна на решение № 05/311/00678/3/01/04/01, изх.№ 01-2600/7898/26.03.2018 г. за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.

При първоначалното разглеждане на делото съдът е приел като доказателства документите, част от административната преписка и е изслушал заключението по съдебно-икономическата експертиза, като е заключил, че административният акт е мотивиран, издаден е от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Посочил е, че макар дружеството да не е постигнало заложените прогнозни стойности на приходите в бизнес плана, това по никакъв начин не нарушава правото на ЕС, националното право и поетите договорни задължения, поради което е счел, че не са налице материалноправните предпоставки за налагане на финансова корекция. Срещу решението е подадена касационна жалба от изпълнителния директор на ДФЗ, по която е образувано адм. дело № 139/2019 г. на ВАС, четвърто отделение. По него, с решение № 1049/22.01.2020 г., касационната инстанция е върнала делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд-Видин, приемайки, че са налице допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на наведените от жалбоподателя доводи за неправилно определяне на вида и размера на наложената финансова корекция.

След връщане на делото за ново разглеждане, в изпълнение на дадените от ВАС указания, административният съд е обсъдил приобщените доказателства, като е приел, че атакуваният акт е издаден от компетентен орган в кръга на делегираните му правомощия, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон в частта му, с която е установено извършено нарушение по Наредба № 30/2008 г. Приел е за незаконосъобразен определеният размер на наложената финансова корекция и е отменил акта в тази му част. Посочил е, че органът се е позовал на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г., прогласена за нищожна с влязло в сила решение на ВАС, поради което на основание чл. 195, ал. 2 АПК е върнал преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за ново произнасяне относно размера на финансовата корекция. Въз основа данните по делото е установил фактическата обстановка по спора, която накратко се свежда до следното: „Екологика 2“ ЕООД е сключило договор № 05/311/00678/10.10.2014. за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/. В разработения бизнес план, дружеството е заявило изграждане на къщи за гости, като в раздел IV „Финансово-икономически статус - приходи и разходи“ от него са посочени по години, приходите и разходите от видовете услуги, които „Екологика 2“ ЕООД ще предоставя, пряко свързани с инвестицията, за която се кандидатства. С договор № 05/311/00678 са приети условията и реда за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311, като помощта представлява 70% от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи, свързани с осъществяването на подадения проект. При извършена проверка на място след плащане на 16.11.2017 г. е констатирано, че не е променено предназначението на инвестицията и същата функционира по предназначение, но не са достигнати прогнозните нива на заложените в бизнес плана постъпления. Установено е също така, че за 2016 г. в бизнес плана са заложени приходи от нощувки в размер на 290 000 лв., а са представени доказателства за реализирани общо 17 359, 64 лв., което представлява 5.99% изпълнение. За констатираните несъответствия е изпратено писмо, ведно с копие от контролен лист. С писмо изх.№ 01-2600/8798/22.12.2017 г. изпълнителният директор на ДФЗ е уведомил „Екологика 2“ ЕООД, че на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ е открито производство по налагане на финансова корекция и има право на писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция, ведно с доказателства. С писмено възражение дружеството е оспорило финансовата корекция като недоказана и необоснована, релевирайки твърдения, че неправилно административният орган приема, че не са спазени нормативните и договорни задължения. На база констатираните несъответствия и след обсъждане на възраженията и представените доказателства, органът издал решение № 05/311/00678/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция, с което на основание чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП и чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30/11.08.2008 г. и чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 и ал. 2 ЗУСЕСИФ, във вр. с неизпълнение на т. 4.12 и т. 4.18 от договора, определил финансова корекция на „Екологика 2“ ЕООД, в размер на 74 346, 32 лв., представляваща 19.01% от размера на финансовата помощ, съгласно т. 30 от Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013 г. и установеното неизпълнение на бизнес плана за 2016 г.

Въз основа събраните доказателства, в това число заключението на назначената и изслушана по делото съдебно-икономическа експертиза, административният съд е счел, че решението за определяне на финансова корекция е издадено от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия и в съответната форма, при спазване на процесуалноправните норми. Посочил е, че дружеството не е спазило одобрения проект, съответно не е изпълнило изискванията на договора. За да отхвърли жалбата в частта й срещу установеното нарушение в решението за налагане на финансова корекция, съдът е приел, че са налице условията на т. 8.1 от договора, тъй като непостигането на заложените в бизнес плана показатели и непостигане на целите на проекта е в нарушение на поетите договорни отношения и съгласно чл. 46 от Наредбата, Фондът може да поиска връщане на вече платени суми. За да отмени оспорения акт в частта му относно определения размер на финансовата корекция и да го върне на органа за ново произнасян, съдът е посочил, че Методиката е обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт, поради което и позоваването на нея лишава от основание процесното решение, в частта му, с която е определен размерът на финансовата корекция. Постановеното решение е правилно.

Позоваването в административния акт на разпоредби на ЗУСЕСИФ е неправилно, но не съставлява съществен порок, налагащ отмяната му само на това основание. Следва да се има предвид, че производството в случая е започнало по реда на ЗПЗП, във връзка с Наредба № 30/2008 г., издадена на основание § 35, ал. 3 ПЗР ЗИДЗПЗП, съгласно нейния § 2 ПЗР. По аргумент от § 4, ал. 3 ДР ЗУСЕСИФ, последният закон в случая е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по Програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон /ЗУСЕСИФ/, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП (ЗАКОН ЗА ПОДПОМАГАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ПРОИЗВОДИТЕЛИ) или в акт по неговото прилагане, а процедурата по налагане на финансова корекция по договора, по който е отпусната финансовата помощ, е уредена с горепосочената Наредба № 30/2008 г., поради което и правилно административният акт е основан на чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от същата.

Неоснователно е твърдението за липса на извършени от дружеството нарушения, изразяващи се в неизпълнение на одобрените приходи в бизнес плана. На 10.10.2014 г. между ДФЗ и „Екологика 2“ ЕООД е сключен договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“, според чл. 1.1 от който Фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова помощ, представляваща 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 05/311/00678 от 13.05.2013 г. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредба № 30/2008 г. „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, като кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение /чл. 26, ал. 1 от Наредбата/. Един от задължителните реквизити на заявлението е изготвен към него от кандидатите, бизнес план за разнообразяване на дейността, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредбата /чл. 16, ал. 2/. В Допълнителните разпоредби към Наредбата § 1, т. 6 е описано значението на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от 10-те години на изпълнение на бизнес плана, като за 2016 г. са заложени приходи в размер на 290 000 лв. Така, анализът на цитираните разпоредби и данните по делото установяват по безспорен начин наличието на бездействие от страна на дружеството, изразяващо се в неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана за 2016 г., което води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на инвестицията и до неизпълнение на целите по чл. 2 от Наредбата.

Събраните доказателства в административната преписка недвусмислено сочат на неизпълнение на поети договорни задължения от „Екологика 2“ ЕООД. Безспорно е неизпълнението на заложените приходи в бизнес плана, което е категорично установено и със заключението на съдебно-икономическата експертиза. Правоотношенията във връзка с мярка 311 са предмет на регламентация в Наредба № 30/2008 г., като в чл. 2 от нея са точно формулирани целите й - насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони и насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Неизпълнението на целите съставлява нарушение на европейските правни норми за подпомагане на такива микропредприятия. Ангажиментът за постигането им се поема с представянето на задължителен бизнес план, като доказателство за икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за един некратък период от 5, съответно 10 години и то задължително водещи до реализация на целите по чл. 2 - чл. 16, ал. 2 от Наредбата. Постоянна и непротиворечива е актуалната практика на Върховния административен съд, четвърто отделение, че неизпълнението на залегналите в бизнес плана финансови показатели съставлява и нарушение на договорно задължение. Това е задължението на бенефициера да извърши изцяло одобрената инвестиция в съответствие с одобрения бизнес план. Заложените в него финансови показатели служат за оценка на степента на изпълнение на проекта, поради което непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. В този смисъл са и решение № 2709/19.02.2020 г. по адм. дело № 9703/2018 г., решение № 3184/28.02.2020 г. по адм. дело № 7468/2018 г. и др., всички на ІV отделение на ВАС.П.А съд-Видин е приел, че е установено извършено нарушение от страна на „Екологика 2“ ЕООД, изразяващо се в неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на предприятието му.

По отношение размера на финансовата корекция, правилно Административен съд-Видин е приел, че задължение на административния оран е да уреди служебно правните последици, възникнали от обявената за нищожна Методика за определяне на санкции след плащане на проекти по ПРСР 2007-2014 г. в посочения от закона срок, тъй като определянето на размера на наложената финансова корекция, станало въз основа на нищожен акт, лишава от основание оспорения акт за налагане на финансова корекция, но само в частта, в която е определен размерът на последната, поради което правилно актът е отменен в тази му част, като незаконосъобразен и делото е върнато като преписка на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените с решението задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. В тази връзка доводът на касатора, че съдът е постановил решението си в нарушение на чл. 46, ал. 2 от Наредбата е неоснователно, доколкото вида, степента и продължителността на нарушението е относимо към определяне размера на финансовата корекция, а решението е отменено в тази му част. Поради това настоящият състав приема, че по отношение на обжалваното съдебно решение не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК и същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 140/31.07.2020 г. по адм. дело № 30/2020 г. на Административен съд-Видин. Решението е окончателно.