О П Р Е Д Е Л Е Н И Е№ 1002гр. София, 04.03.2025 годинаВ И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова
ЧЛЕНОВЕ: Емилия Донкова
Елизабет Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова гр. д. № 1971 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1807/08.04.2024 г. на П. Й. С., представляван от адв. М., срещу решение № 39 от 26.02.2024 г., постановено по гр. д. № 10/2024 г. на Разградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 709/24.11.2023 г. на Разградския районен съд, постановено по гр. д. 1490/2023 г., с което е уважен предявеният иск по чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лева. В отхвърлителната си част за сумата над 12 000лв до 15 000 лв решението на Разградски районен съд е влязло в сила като необжалвано.
Касационният жалбоподателят счита, че въззивното решение е недопустимо, по същество- неправилно и моли да бъде отменено, като посочва, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и очевидна неправилност по чл. 280 ал. 2 ГПК. Жалбоподателят моли решението на Окръжен съд - Разград да бъде допуснато до касация, ведно с последиците от това. Моли да му бъдат присъдени направените пред трите съдебни инстанции разноски по делото.
В приложеното към касационната жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване са поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси, като жалбоподателят поддържа, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, тъй като те...