Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Д. и А. Л. Д. срещу решение №1304/03.06.2019г. по гр. д. №42/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, в частта, с която е потвърдено решение от 23.08.2018г. по гр. д.№159/2015г. на Кюстендилски окръжен съд в обжалваната от касаторите част, с която е признато на основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК за установено по отношение на Д. В. Д. и А. Л. Д. съществуването на парични вземания в полза на „ОТП Ф. Б“ ЕАД, за които на основание чл. 417 от ГПК по ч. гр. д.№3171/2011г. Кюстендилски районен съд е издал заповед №2148 от 21.10.2011г. за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за сумата от 48 797, 48 лв, от която: 42 715, 32 лева главница, 3 782, 46 лева заемни такси и 2 299, 70 лева - договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 19.10.2011г. до изплащане на вземането. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касационните жалбоподатели считат за неправилен извода на въззивния съд, че в полза на банката - кредитор е възникнало преобразуващо право да обяви кредита за предсрочно изискуем поради настъпване на предпоставките по чл. 60 ал. 2 от ЗКИ. Твърдят, че представените обратни разписки – известия за доставяне не съдържат достатъчно данни за съдържанието на пратките, съответно не могат да установят, че с тях е изпратена именно поканата – уведомление №993 от 08.04.2011г. Поддържат, че въззивният съд изобщо не е изследвал по какъв начин следва да се удостовери връчването на поканата – уведомление, за да се приеме, че е достигнала до кредитополучателите и е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касационните жалбоподатели се позовават на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. Поставя като обуславящ изхода на спора въпроса: 1/ В хипотезата на предявен иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит, с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, може ли да се приеме, че банката е обявила на длъжника предсрочната изискуемост надлежно и съобразно изискванията на т. 18 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, ако изявлението, с което банката уведомява кредитополучателите за предсрочната изискуемост на вземанията по кредита не е получено от неговите адресати, и ако може, при какви условия? Поддържа, че въпросът е решен в противоречие с разясненията в т. 18 от ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, както и с практиката на ВКС, обективирана в Решение №148 от 02.12.2016г. по т. д.№2072/2015г. на ВКС, ТК, І т. о. и Решение №25/03.05.2017г. по гр. д.№60208/2016г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.

Ответникът по касационната жалба „ОТП Ф. Б“ ЕАД, поддържа, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Също счита, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение валидно, допустимо и правилно.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между „Банка ДСК“ ЕАД и ответниците Д. В. Д. и А. Л. Д. е сключен договор за жилищен кредит от 28.06.2007г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателите кредит в размер на 42 000 лева за покупка на недвижим имот – УПИ 13-25 в кв. 5 по плана на [населено място], [община], за срок от 360 месеца, считано от усвояване на кредита, и постъпване на сумата по сметка на ответниците на датата на сключване на договора. По спорните по делото въпроси във връзка с предпоставките за обявяване предсрочната изискуемост на вземането по кредита и правния ефект на извършената от „Банка ДСК“ ЕАД цесия в полза на ищеца, въззивният съд е приел за установено от представените писмени доказателства, че банката – кредитор е изпратила покани /уведомления/ до длъжниците, връчени им редовно на 26.04.2011г. Въз основа на неоспореното заключение на приетата по делото счетоводна експертиза е установил, че към този момент кредитополучателите са били в забава на четири погасителни вноски, дължими към 28.12.2010г. Изтъкнал е, че пред първата инстанция са представени доказателства за получаване на уведомлението от ответниците, а именно обратни разписки - известия за доставяне на 26.04.2011г., надлежно оформени като връчени от длъжностното лице, в които е отбелязано съдържанието на пратката. Също така е установил, че длъжниците са известени за настъпилата цесия на 15.10.2014г. от цесионера „ОТП Ф. Б“ ЕАД, действащ като пълномощник на цедента „Банка ДСК“ ЕАД. Посочил е, че този факт се установява от отбелязването върху самата куриерска пратка на Български пощи, където изрично е отразено нейното съдържание /уведомление за цесия от 25.01.2012г./. Изложил е и съображения, че правата по цесията преминават върху цесионера със сключване на договора за цесия, като съобщаването по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не е елемент от фактическия състав, нито е условие за прехвърлителното действие на цесията.

Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.

Поставеният от касаторите правен въпрос не отговаря на общото изискване по чл. 280 ал. 1 от ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не кореспондира на фактическите констатации и основаните на тях правни изводи на въззивния съд. Съставът на САС не е изразявал становище, че предсрочната изискуемост на вземане по договор за кредит може да се счита надлежно обявена, без изявлението на банката да бъде получено от адресата. Въззивният съд е констатирал, че изпратеното до длъжниците уведомление №993 от 08.04.2011г. е получено от тях, като се е позовал на представените по делото известия за доставяне, надлежно оформени и подписани от получател, истинността на които не е била оспорена. Приемайки, че настъпването на предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит, е обусловено от връчването на уведомлението до длъжниците за обявяване на предсрочната изискуемост, въззивният съд е съобразил цитираната от касаторите практика на ВКС. Евентуалната неправилност на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, както и на формираните правни изводи на база на тълкуване на доказателствата, са основания за необоснованост на въззивния акт и подлежат на проверка съгласно чл. 281 т. 3 от ГПК, но след допускане на касационното обжалване, основано на разрешаването на значим материалноправен или процесуален въпрос.

По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основанията по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение.

При този изход на спора касаторите следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по касация юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.

Воден от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1304/03.06.2019г. по гр. д. №42/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, в обжалваната част.

ОСЪЖДА Д. В. Д., [ЕГН] и А. Л. Д., [ЕГН], двамата с адрес [населено място], обл. Кюстендил, [улица], да заплатят на „ОТП Ф. Б“ ЕАД,[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], ет. 2, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 200 лева /двеста лева/.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.