Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.

С решение № 8054 от 20.12.2018 г. по в. гр. д. № 2255/2018 г. Софийският градски съд, ГО, ІV-ти А въззивен състав, потвърдил решение от 11.07.2017 г. по гр. д. № 44556/2015 г. на Софийския районен съд, 74-ти състав, с което е допусната делба на УПИ. ... от кв.. ... по плана на [населено място], с площ от 826 кв. м., съставляващ ПИ. ... по КККР на [населено място], заедно с изградените в имота сгради, представляващи: 1/. самостоятелен обект в сграда с идентификатор. ..., с предназначение жилище, с площ от 110 кв. м.; 2/. самостоятелен обект в сграда с идентификатор. ...; 3/. сграда с идентификатор. ..., с площ от 9 кв. м.; 4/. сграда с идентификатор. ... със застроена площ от 65 кв. м. и предназначение еднофамилна жилищна сграда и 5/. сграда с идентификатор. ..., с площ от 40 кв. м., между съделители и при квоти: В. Б. А. - 33/72 ид. ч., Е. Б. В.-Д. - 33/72 ид. ч., Ц. А. В. - 2/72 ид. ч., С. Т. П. - 2/72 ид. ч. и Н. Т. В. - 2/72 ид. ч.

Касационна жалба вх. № 24495 от 21.02.2019 г., в срока по чл. 283 ГПК, е постъпила от ответниците Ц. А. В., С. Т. П. и Н. Т. В. чрез адв. В. Г., с която се иска обезсилване на въззивното решение като недопустимо, евентуално отмяната му като неправилно.

От В. Б. А. и Е. Б. В.-Д. - ищци по иска за делба, чрез адв. К. М., е постъпил писмен отговор, чрез който се оспорва наличието на наведените от касаторите основания за допускане на касационното обжалване. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., по допускане на касационното обжалване намира следното:

Данните по делото сочат и това е прието за установено, че с нотариален акт №. ... г. С. В. Т. и К. С. Д. закупили празно дворно място, съставляващо парцел. ... от кв.. ... по плана на [населено място], сега [населено място], идентичен с УПИ. ... от кв.. ...

С нотариален акт №. ... г. С. Т. е признат за собственик на придадени по регулация към парцел. ... от кв..... части от съседни имоти.

По делото не е спорно, а се и установява от представените протокол за строителна линия от 21.04.1955 г. и позволителен билет № 533/11.12.1973 г., издадени на името на С. Т., че дворното място е застроено с жилищна постройка от 76 кв. м. и пристройка от 36 кв. м.

С. Т. е починал на 07.09.1985 г. и е оставил за наследници по закон И. С. Т. - съпруга, починала на 06.02.2004 г., и деца Б. С. В. - баща на ищците, и Т. С. В., починал на 23.01.1989 г. и оставил за наследници по закон ответниците по делото Ц. А. В. - съпруга и деца Н. Т. В. и С. Т. П..

Ищците са предявили иск за делба на дворното място и следните постройки: два самостоятелни обекта, намиращи се в сграда с идентификатор. ..., съответно с идентификатори. ... и. ..., съставляващи жилища, първото от които е с площ от 110 кв. м.; сграда с идентификатор. ... със застроена площ от 9 кв. м.; сграда с идентификатор. ... със застроена площ от 65 кв. м. и предназначение еднофамилна жилищна сграда и сграда с идентификатор. ... с площ от 40 кв. м.

Ищците твърдят, че са собственици на 11/12 ид. ч. от делбените имоти, а ответниците - на 1/12 ид. ч., при които квоти са поискали делбата да бъде допусната. Претендираните права извеждат от наследствено правоприемство от С. Т. и следните разпоредителни сделки: с нотариален акт №. ... г. К. С. Д. и И. Г. Д. дарили на Б. С. В. 1/2 ид. ч. от дворното място, 1/2 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда от 74 кв. м., построена върху две избени помещения и 1/2 ид. ч. от пристройка от 36 кв. м., състояща се от стая, кухня, дрешник, антре и баня-тоалетна; с нотариален акт №. ... г. И. С. Т. прехвърлила на Б. С. В. срещу задължение за гледане и издръжка своите 4/12 ид. ч. от дворното място, 4/12 ид. ч. от едноетажна жилищна сграда от 74 кв. м., построена върху две избени помещения и 4/12 ид. ч. от пристройка от 36 кв. м.; с нотариален акт № 182/11.11.2010 г. Б. С. В. и Е. С. В. дарили на ищците своите 11/12 ид. ч. от ПИ №. ... от кв.. ... - УПИ. ..., заедно с едноетажна жилищна сграда със застроена площ общо от 110 кв. м., състояща се от жилище с площ от 74 кв. м. от две стаи, хол, кухня, антре и тераса, построена върху две избени помещения с площ 32 кв. м. и пристройка със застроена площ от 36 кв. м., състояща се от стая, кухня, дрешник, антре и баня-тоалетна, заедно с жилищно помещение от 9 кв. м., находящо се на приземен етаж, заедно с второстепенна сграда със застроена площ от 81 км. м. и гараж със застроена площ от 41 кв. м.

Ответниците са оспорили иска за делба на самостоятелния обект в сграда с идентификатор. ..., съставляващ жилище на втория етаж с идентификатор. ..., като придобит от тях по давност. Представили са нотариален акт №. ... г., с който са признати за собственици на този имот по давност и наследство. Въвели са твърдения, че през 1973 г. братята Б. и Т. заедно с родителите си постигнали съгласие да се поделят, т. е. да образуват отделни домакинства. Разбрали се, който вземе пристройката, сега сграда с идентификатор. ..., представляваща самостоятелно жилище, да вземе и първи /приземен етаж/. През 1973 г. вторият етаж не е представлявал самостоятелно жилище, защото не е имал баня с тоалетна - те били построени впоследствие от Т. и семейството му като пристройка към жилището, което е владяно от тях от 1973 г. до днес. Въвели са твърдение, че на основание придобивна давност са станали собственици и на гараж - обект с идентификатор. ..., построен през 1984 г. въз основа на дадено от С. Т. съгласие от 02.10.1981 г., протокол за строителна линия от 01.01.1984 г. и строително разрешение № 5667/10.01.1984 г. Оспорили са квотите, при които е поискана делба, като са представили нотариален акт №. ... г., с който К. С. Д. продал на С. В. Т. собствената си 1/2 ид. ч. от парцел. ... от кв.. ..., поради което дарението от К. и И. Д. в полза на Б. В. по нотариален акт №. ... г. за 1/2 ид. ч. от дворното място и от сградите е извършено от несобственици и не е прехвърлило права, респ. прехвърлителната сделка от Б. и Е. В. в полза на ищците с нотариален акт №. ... г. не е прехвърлила права в размер на 1/2 ид. ч.

По повод отговора на исковата молба ищците са депозирали молба-становище вх. № 1107099/08.07.2016 г., с която не са оспорили твърдението на ответниците за постигнато съгласие семейството на Б. В. да живее в пристройката с идентификатор. ..., семейството на Т. В. да живее на втори етаж, а родителите - в сутерена на къщата, наричан първи етаж, но това съставлявало разпределение на ползването, а не разпределение на собствеността или владението. Оспорили са твърдението на ответниците да са придобили собствеността на втория етаж на основание придобивна давност. По повод нотариален акт №. ... г., с който съсобственикът на С. Т. му продал собствената си 1/2 ид. ч. от дворното място, ищците са въвели твърдение, че при приемането на дарението по нотариален акт №. ... г. Б. В. е бил убеден, че придобива идеалните части от имота и впоследствие ги е владял със съзнанието на собственик, незнаейки за съществуването на сделката от 1961 г., при което като добросъвестен владелец е придобил дарените идеални части на 06.10.1999 г., а ако не бъде счетен за добросъвестен владелец, ги е придобил най-късно на 06.10.2004 г. Това явно, непрекъснато и необезпокоявано владение е продължено от ищците до настоящия момент.

Въззивният съд приел, че жилищната сграда с идентификатор. ..., в която се намират двата самостоятелни обекта с идентификатори. ... и. ..., е построена от общия наследодател на страните С. Т. през 1965 г. върху дворното място, предмет на делбата. До 1973 г. в сградата са живели трите семейства. След раждането на ответницата Н. В. /р. 1973 г./ С. Т. с помощта на синовете си изградил пристройка от 36 кв. м., обособена като отделно жилище. Било постигнато съгласие семейството на Б. да живее в пристройката - сграда с идентификатор. ..., семейството на Т. да живее на т. нар. втори етаж на къщата - обект с идентификатор. ..., а родителите да живеят в сутерена - обект с идентификатор. ... Въззивният съд приел, че по този начин е извършено устно разпределение на ползването на къщата и пристройката, а не разпределение на собствеността. Всички обитатели са били наясно, че между тях съществува съсобственост и всеки от тях ползва определена част като държател. Всеки е имал свободен достъп до цялата къща и е бил наясно, че всички помещения и постройки са съсобствени. Съдът приел, че ответниците не са придобили самостоятелния обект с идентификатор. ... по давност, тъй като нито са владели имота, нито владението е било непрекъснато, нито са манифестирали по отношение на останалите съсобственици намерението си за своене. За този извод съдът се позовал на показанията на свидетеля В., според когото след смъртта на Т. през 1989 г. съпругата и децата му продължили да живеят на втория етаж на къщата още около година, след което съпругата се изнесла и оставила в имота децата си - по това време тийнейджъри. От своя страна те също напуснали имота след година-две, защото отишли да учат в София и живели в квартири. Баба И. и майката на ищците Е. се грижели за цялата къща, включително за втория етаж, почиствали и поддържали, за да има къде да спят децата, когато дойдат. През 2001 г. - 2002 г. ответницата С. П. и съпругът й дошли да живеят на втория етаж със съгласието и позволението на Б. В. - баба И. помолила Б. С. и мъжът й да живеят на втория етаж, докато построят своята къща. Те живели в имота до 2008 г., след което напуснали, като оставили багаж и до момента там не живее никой, Е. и Б. не са влизали на етажа. Съдът посочил, че показанията на свидетеля В. се потвърждават от свидетеля П., според когото във времето, когато никой не е живеел на втория етаж, майката на ищците Е. е имала достъп и е чистела. Свидетелите на ответницата Л. и Ц. са установили, че на втория етаж са живели ответниците и баща им преди да почине; след като С. и семейството й напуснали жилището, го заключили.

Въз основа на горното въззивният съд заключил, че ответниците не са доказали да са извършвали действия, с които да са започнали да владеят идеалните части на останалите съсобственици с намерение да ги своят и да са манифестирали намерението си за своене, нито да са отблъснали тяхното владение. Родителите на ищците и техни праводатели Б. и Е. В. свободно и необезпокоявано са посещавали имота, извършвали са дейности, характерни за собственик и никога не са били недопускани или отстранявани от имота от ответниците. След като ответниците не са придобили собствеността върху самостоятелния обект с идентификатор. ..., то правилно първоинстанционният съд е допуснал делба и на този обект. По отношение индивидуализирането му въззивният съд посочил, че едноетажната жилищна сграда по нотариален акт №. ... г., описана като жилище с площ 74 кв. м. от две стаи, хол, кухня, антре и тераса, построена върху две избени помещения, и жилището, представляващо целия втори етаж, застроено на 74 кв. м., от две стаи, хол, кухня, баня-тоалетна, антре и тераса, по нотариален акт №. ... г., касаят именно този обект.

Въззивният съд приел, че правилно са определени и квотите в съсобствеността. Като обсъдил нотариален акт №. ... г., който според ответниците увеличава техните квоти в съсобствеността, съдът посочил, че дори К. Д. да е прехвърлил на Б. В. идеални части от имота, които не притежава, В. ги е придобил по силата на добросъвестно давностно владение на 06.10.1999 г., евентуално най-късно на 06.10.2004 г. Ето защо с нотариален акт №. ... г. Б. В. и Е. В. са дарили на ищците придобитите от тях 11/12 ид. ч. от процесните имоти, ако не по силата на разпоредителните сделки, то по давност и наследство. Това явно и непрекъснато владение на посочените идеални части е продължено след това от ищците до настоящия момент.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите поставят следния въпрос: допустима ли е делба на двор, принадлежност към сгради на различни собственици, в хипотезата, когато сграда - самостоятелен обект, застроена в двора, не е обект на делба. Въпросът се поставя поради виждането на жалбоподателите, че в процесното дворно място, допуснато до делба, се намира гараж, тяхна индивидуална собственост.

По този въпрос жалбоподателите сочат, че делбата на дворното място е недопустима на основание чл. 38, ал. 3 ЗС, тъй като то се явява обща част по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС.Пват се на практика на ВКС в този смисъл - решение № 242 от 20.12.2011 г. по гр. д. № 1459/2010 г. на II-ро г. о., решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр. д. № 825/2010 г. на II-ро г. о., решение № 99 от 24.02.2009 г. по гр. д. № 1162/2008 г. на V-то г. о., както и Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС. Освен това поддържат, че за делбата на дворното място трябва да се спази разпоредбата на чл. 201 ЗУТ и процедурата по изменението на плана трябва да се извърши преди допускане на делбата, тъй като тя има значението на изключване на земята от режима на общите части в етажната собственост - чл. 37 и сл. ЗС, и обособяването й в имоти, всеки от които обслужва отделна сграда. Такава процедура в случая не е проведена. Позовават се на следната практика на ВКС: определение № 618 от 24.07.2012 г. по гр. д. № 185/2012 г. на І-во г. о., определение № 110 от 13.03.2013 г. по гр. д. № 2/2013 г. на ІІ-ро г. о., решение № 88 от 27.02.2003 г. по гр. д. № 492/2002 г. на І-во г. о., и решение № 1132 от 07.10.2008 г. по гр. д. № 4813/2007 г. на V-то г. о., както и на практика на ВС: Постановление № 2 от 04.05.1982 г. - т. 1, б. „д” на Пленума, решение № 691 от 16.03.1978 г. по гр. д. № 3158/1977 г. на І-во г. о., и решение № 504 от 24.09.1996 г. по гр. д. № 376/1996 г. на І-во г. о.

По поставения въпрос не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Представяйки н. а. №. ... г. за собственост по давност и наследство на гараж, изграден в северозападната част на поземления имот, със застроена площ от около 40 кв. м., ответниците /сега касатори/ не са въвели твърдение като част от спорния предмет, че за този обект /който не е предмет на иска за делба/ следва да бъдат определени съответните припадащи се идеални части от дворното място. По тази причина и доказателства в тази насока не са събирани. Въпросът е извън предмета на делото и по него съдът не се е произнасял, ето защо не се и констатира наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване. Отделно от това - в практиката на ВКС се приема, че когато до делба е допуснато застроено дворно място, като обособяването на етажната собственост ще се реализира във втората фаза на делбата, в резултат на различни способи /възлагане, изнасяне на публична продан, разпределение/, то принципът, че дворното място следва да остане обща част като принадлежност на всеки един от обектите, за да може последните да отговарят на критерия за обект на основно застрояване със съответните принадлежности - прилежащ терен /акцесорум/, следва също да бъде съблюдаван. Когато във втората фаза на делбата всеки от съделителите получи в дял отделна сграда или отделен обект от сграда в допуснатото до делба съсобствено дворно място, то се превръща в обща част със самото решение по извършване на делбата. В този случай съдът не извършва делба на дворното място, въпреки че делбата му е допусната с решението от първата фаза - решение № 145 от 11.07.2013 г. по гр. д. № 1986/2013 г. на ВКС, II-ро г. о., решение № 229 от 30.11.2015 г. по гр. д. № 1755/2015 г. на ВКС, I-во г. о., решение № 97 от 10.07.2018 г. по гр. д. № 3845/2017 г. на ВКС, I-во г. о.

На последно място - дори делбата на дворното място да е недопустима, това не води до недопустимост на въззивното решение, поради което не е налице и основание по чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос.

Не е налице и друго основание за допускане на касационно обжалване за проверка на допустимостта на въззивното решение - чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК. Жалбоподателите свързват това основание с виждането си, че въззивният съд се е произнесъл по ненаведено от ищците възражение за придобиване по давност на 1/2 ид. ч. от процесния имот, която К. Д. и И. Д. са дарили на Б. В. с нотариалния акт от 1994 г. и която прехвърлителите не са притежавали към този момент поради предходно разпореждане с нея през 1961 г.

На първо място - дори съдът да се е произнесъл по ненаведено възражение за придобиване по давност на 1/2 ид. част от процесния имот, това не би могло да доведе до недопустимост на въззивното решение, а само до неправилност по отношение на квотите в съсобствеността, тъй като останалата 1/2 ид. ч. от имота е съсобствена между страните поради наследяване от С. Т.. Освен това - в случая въпросът не кореспондира с данните по делото. В исковата молба ищците не биха могли да се позоват на придобивна давност по отношение на 1/2 ид. ч. от процесния имот, тъй като няма доказателства към този момент те да са знаели за предходното разпореждане на К. Д. с тази идеална част. Нотариалният акт от 1961 г., с който е извършено това разпореждане, е представен от ответниците едва с отговора на исковата молба. Позоваването на придобивната давност върху идеалната част е извършено от ищците в молба-становище от 08.07.2016 г. Налице е редовно и своевременно въведено възражение за придобивна давност, по което съдът валидно се е произнесъл.

Не са налице и основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК във връзка с извода на съда, че праводателят на ищците е придобил по давност въпросната идеална част. От една страна Б. В. не е станал собственик на 1/2 ид. ч. от имота посредством дарението с нотариалния акт от 1994 г., тъй като праводателите му не са били собственици. Затова няма пречка той да придобие дарената 1/2 ид. ч. на друго правно основание - придобивна давност. В тази част въззивното решение не противоречи на посоченото от жалбоподателите решение № 161 от 14.12.2017 г. по гр. д. № 475/2017 г. на ВКС, I-во г. о., в което действително се приема, че не може да се придобие по давност имот, който лицето притежава на друго правно основание. В настоящия случай няма друго валидно придобивно основание - нотариалният акт от 1994 г. не прехвърля собственост. Липсва и противоречие между обжалваното въззивно решение и ТР № 1/06.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.Онието, на което е установена фактическата власт върху процесната 1/2 ид. ч. от Б. В. - нотариалният акт от 1994 г., изключва съвладението на тази идеална част, съответно - не се налага демонстриране и отблъскване на владението на ответниците по отношение на нея. По този въпрос не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като липсва прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на въззивното решение или нарушение на правилата на формалната логика.

Основанието очевидна неправилност - чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК не е налице и по въпроса за придобивната давност на обект с идентификатор. ... Въззивният съд е изложил обосновани мотиви защо постигнатата договореност от 1973 г. за разпределяне ползването на отделните жилища в имота между бащата С. Т. и двамата му сина не представлява основание за осъществяване на владение върху втория етаж от жилищната сграда от сина Т. В., наследодател на ответниците. Не е налице и различен подход на въззивния съд при мотивирането на придобивната давност, по отношение на която се позовават ищците и ответниците. Налице са различни факти, които обосновават различните правни изводи. Владението, установено от Б. В. върху 1/2 ид. ч. от имота, произтича от придобивна сделка с несобственик, без знанието, че праводателят не притежава права. Този начин на установяване на владението изключва съвладение върху въпросната 1/2 ид. ч. и съответно необходимостта да се преобръща държането във владение. Обратно - фактическата власт върху обект с идентификатор. ... е установена от Т. В. въз основа на предоставено ползване от собственика С. Т. и не представлява владение, съответно - не може да доведе до придобиване на този имот по давност.

При този изход на делото на ответниците по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 400 лв. по договор за правна защита и съдействие от 02.04.2019 г.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 8054 от 20.12.2018 г. по в. гр. д. № 2255/2018 г. на Софийския градски съд, ГО, ІV-ти А въззивен състав.

ОСЪЖДА Ц. А. В., С. Т. П. и Н. Т. В., трите от [населено място], [улица], да заплатят на В. Б. А. от [населено място], [улица] на Е. Б. В.-Д. от [населено място], [улица], сумата от 400 /четиристотин лв./ лева разноски за касационното производство.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: