1О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№360

гр. София, 26.05.2020 г.

В. К. С НА Р БЪЛГАРИЯ, СЪСТАВ НА В. Т. О в закрито съдебно заседание на седемнадесети март през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като взе предвид докладваното от съдия Иванова т. д. 2546 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

С. Б. Н. обжалва решение № 68 от от 01.08.2019 г. по т. д. 133/19 г. Апелативен съд Бургас в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска й с правно основание чл. 432 от КЗ за разликата над 36 500 лв до предявения размер от 75 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди, причинени й при ПТП на 22.02.2018 г. в [населено място].

Излага съображения, че решението е неправилно. Анализирайки доказателствата по делото сочи основание за необоснованост на съдебното решение. Освен това излага съображения, че въззивният съд не е мотивирал решението си. Не е изложил съображения за трайния характер на уврежданията.

Сочи нарушение на материалния закон – чл. 52 от ЗЗД. Определяйки размера на обезщетението, въззивният съд бил нарушил нормата на чл. 52 от ЗЗД, така както е разяснен в ППВС 4/68 г.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните правни въпроси:

1. Длъжен ли е съдът да вземе предвид фактите, настъпили след решението на първоинстанционния съд, които имат значение за спорното право, относими към приложението на чл. 235, ал. 3 ГПК? Как следва съдът да цени тези доказателства, в случай, че не са оспорени и представляват официални документи? Въпрос, разрешен в противоречие с решение № 178 /13.5.2011 г....