Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), [населено място] срещу решение № 162 от 05.07.2019 г. по в. т. д. № 9/2019 г. на Великотърновски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Габровски окръжен съд решение № 162 от 12.11.2018 г. по т. д. № 101/2017 г., с което е уважен предявеният от Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р С. Х“ ЕООД, [населено място] срещу НОЗК иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 201 330 лв., представляваща стойността на извършено лечение на пациенти по клинични пътеки за м. април, юни, юли, август, октомври и ноември 2015 г. по договор № 070247 от 20.02.2015 г. за оказване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска – 17.11.2017г. – и до окончателното й изплащане.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди, че решаващият състав не е съобразил установените в специалните нормативни актове правила, касаещи разходване бюджета на Националната здравноосигурителна каса, както и конкретните уговорки в сключения между страните договор. Оспорва дължимостта на исковата сума по съображения, че същата надвишава установените лимити в Приложение № 2 към договора. Изразява несъгласие с извода на съда, че поради липсата на конкретно определен размер на лимита за процесните месеци, ищецът не е бил в състояние да следи спазването му, като твърди, че лечебното заведение е било информирано ежеседмично за достигнатите стойности от лимита чрез ежеседмичните справки.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, касаторът обосновава допускането на касационното обжалване с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. Счита, че въпросът „Основателен ли е предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 59, ал. 1 ЗЗО“ е разрешен в противоречие с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на КС на РБ. Освен това, според касатора, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са въпросите за наличието на колизия между правни норми от един и същ порядък – между чл. 22 - 29 от ЗЗО (ЗАКОН ЗА ЗДРАВНОТО ОСИГУРЯВАНЕ), чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г., чл. 119 от ЗПФ (ЗАКОН ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ) и чл. 35 и чл. 81 от ЗЗ (ЗАКОН ЗА ЗДРАВЕТО).

Ответникът по касация – Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р С. Х“ ЕООД, [населено място] – не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.

В обжалваното въззивно решение е прието за установено, че: Между страните е сключен индивидуален договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 070247 от 20.02.2015 г., неразделна част от който е Приложение № 2 – „Стойности на дейностите на болнична медицинска помощ“, предвиждащо конкретно годишни, тримесечни и месечни стойности на медицинските дейности и медицинските изделия, вложени при оказаната медицинска помощ; Видно от представените по делото 21 допълнителни споразумения, това приложение е било променяно многократно през процесния период; През посочените шест месеца на 2015г. ищцовото лечебно заведение е реализирало медицинска дейност над лимитите по Приложение № 2 на стойност 201 330 лв., която сума Националната здравноосигурителна каса е отказала да му заплати.

За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявеният от „Многопрофилна болница за активно лечение „Д-р С. Х“ ЕООД, [населено място] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД против НЗОК е уважен изцяло, въззивният състав е приел, че ищецът, в качеството си на изпълнител по договора, е изправна страна, тъй като е изпълнил задължението си да окаже болнична медицинска помощ на здравноосигурените лица, поради което за него е възникнало правото да получи заплащане стойността на извършената медицинска дейност в пълния й размер.

Решаващият състав е преценил за неоснователно възражението на НЗОК за недължимост на исковата сума поради обстоятелството, че същата надхвърля установените в Приложение № 2 към договора лимити. Приел е, че за изпълнителя на болничната помощ не е било възможно да следи дали надвишава лимита за всеки от месеците за процесния период, тъй като в Приложение № 2 липсват конкретно посочени стойности за месеците от февруари до декември 2015 г. и че такава стойност е фигурирала само за м. януари 2015 г., докато за останалите месеци от годината стойностите са били установявани впоследствие с подписването на допълнителни споразумения, понякога няколко пъти в месеца. Въззивният съд не е споделил становището на НЗОК, че болницата е била информирана ежеседмично за достигнатите месечни стойности чрез изготвяните ежеседмични справки, като е счел, че не е недоказано тази информация да е достигнала до нея. Що се отнася до съдържащите се в заключението на вещото лице данни за начина на уведомяване на ищеца, съдебният състав е посочил, че същото не следва да бъде съобразявано, доколкото подобна задача не е била поставена на експертизата, а искането за поставянето й пред въззивната инстанция е оставено без уважение като преклудирано.

Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като по отношение на поставените от касатора въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно – въпросите да имат обуславящ за изхода на делото характер.

Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

В случая тези изисквания не са изпълнени. Очевидно е, че въпросът „Основателен ли е предявеният иск“ е относим към правилността на обжалваното решение. Отговорът на същия предполага произнасяне по всички заявени в касационната жалба оплаквания и извършване на преценка на събраните по делото доказателства и на релевираните от страните доводи и възражения, което обаче е възможно само при вече допуснато касационно обжалване, но не и в производството по допускането му. Отделно от това, не може да се счете за осъществено поддържаното по отношение на този въпрос основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.Тото от касатора противоречие с решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006г. на КС на РБ не е налице, доколкото в същото е даден отговор на въпроса дали нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закон за бюджета на НОЗК за 2007 г. са противоконституционни, а не на въпроса дали извършените от лечебните заведения медицински дейности, надхвърлящи определения лимит, подлежат на заплащане, който е спорният по делото въпрос.

Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, то е заявено бланкетно – чрез възпроизвеждане на разпоредбата на закона, без да е аргументирано наличието на формиращите го две кумулативни предпоставки (значение на въпроса за точното прилагане на закона и за развитието на правото), в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 4 от цитираното по-горе тълкувателно решение. Следва да се отбележи също, че това основание се поддържа по отношение на въпроси, които не само, че са формулирани твърде абстрактно, но и изобщо не са били предмет на обсъждане в мотивите на обжалвания акт и следователно не биха могли да бъдат преценени като обусловили изхода на спора.

С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 162 от 05.07.2019 г. по в. т. д. № 9/2019 г. на Великотърновски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЧЛЕНОВЕ: