1ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№102

София, 26.05.2020 г.

В. К. С НА Р БЪЛГАРИЯ, СЪСТАВ НА В. Т. О в закрито съдебно заседание на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като взе предвид докладваното от съдия Иванова т. д. 2464 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

„М. Б на изгрева“ АД обжалва решение № 154/25.06.2019 г. по в. т.д. 170/19 г., Апелативен съд - Варна, в частта, с която е отменено решение № 874 от 13.11.2018 г. на Окръжен съд – Варна и вместо него е постановено друго, с което е осъден касаторът да заплати на „Извора“ ООД сумата от 1 250 лв - частичен иск от вземане в размер на 75 349, 63 лв, представляващо обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, определени по размер от стойността на унищоженото оборудване, негова собственост, находящо се в бирария постройка № 3 по одобрената схема по чл. 56, ал. 2 от ЗУТ за 2012 г., на плажната ивица на морски плаж „К. - север“ в резултат на неправомерно разрушаване на обекта от страна на ответника, на основание чл. 49, ЗЗД вр. чл. 51 ЗЗД и е потвърдено решението на Окръжен съд – Варна, в частта, с която е осъден касаторът да заплати на „Извора“ ООД сумата от 46 307, 74 лв - представляваща стойността на извършени в обект бирария на плажната ивица на морски плаж К. север, подобрения и ремонтни работи, съгласно поето задължение от ответника с приемо-предавателен протокол от 26.11.2013 г. на основание чл. 79 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на завеждане на исковата молба, както и сумата от 1 250 лв, частичен иск от вземане в размер на 670 195, 68 лв, представляваща обезщетение под формата на пропуснати ползи от нереализирани приходи при ползване на бирария на плажната ивица на морски плаж К. север за 2017 г. и за 2018 г. за периода от 4.5.2017 г. до 25.11.2018 г. в резултат на разваляне на договора от 18.2.2013 г. изменен и допълнен с договора от 25.11.2013 г. по вина на ответника, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 82 ЗЗД ведно със законната лихва върху главницата.

Излага съображения за незаконосъобразност на извода на въззивния съд за дължимост на сумата от 46 307, 74 лв. Конкретно оплакванията са насочени срещу преценката на доказателствата по делото и се излагат доводи за необоснованост на решението. Твърди се, че не е преценено значението на справка за вложени материали за ремонтни работи по сметка 602/15, тек. ремонт ла плая за 2013 г., както и Справка за изплатени възнаграждения за положен труд във връзка с ремонтните работи в обект бистро Ла плая по месеци от 20.2.2013 г. до 23.5.2013 г. и приложени към нея платежни ведомости, както и 4 броя декларации от В. Й. Н., Д. С. Д., М. С. Д. и С. Д. К.. Обстоятелството за получени възнаграждения, именно за тези ремонтни дейности било оспорено. Било доказано, че на тези лица са изплащани възнаграждения за други дейности. Не било доказано, че има заплатени възнаграждения за строителни работи.

Относно частта, с която е отменено решението за отхвърляне на иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД за сумата от 1250 лв частичен иск 349, 63 лв. Оспорва, че отговорността е негова, предвид издадена заповед на кмета за премахване на обекта. Бил добросъвестен, уведомявайки ищеца за това, че обектът е премахнат от схемата на преместваеми обекти. Счита, че не може да е отговорен за разрушаване на обекта. Освен това не била доказана стойността на повреденото имущество.

Относно иска за заплащане на сумата от 1 250 лв, част от иск0 195, 68 лв, представляваща обезщетение под формата на пропуснати ползи от нереализирани приходи при ползване на бирария за 2017 г. и 2018 г. От заповедта на кмета се установявало, че не било възможно да работи през сезони лято 2017 г и 2018 г. поради административна забрана на заповедта на кмета на [община], в която в т. 4 се разпореждало дружествата-доставчици на вода, ел. енергия да преустановят захранването на обекта.

Моли да се отмени решението.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи, че са налице основания по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ГПК, като сочи, че са разрешени следните правни въпроси:

1. Основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК по отношение на разрешения от въззивния съд правен въпрос: Процесуалноправния въпрос за задължението на въззивния съд да се произнесе по всички направени възражения на страните по делото и да обсъди всички събрани по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Сочи нарушение на константната практика на ВКС, формирана съгласно решение № 217 от 09.6.2011 г. по гр. д. 761/10 г., 4 ГО на ВКС, решение № 411 от 27.10.2011 г. по гр. д. 1857/10 г., 4 го, решение № 43 от 4.6.2014 г. по гр. д. 211/12 г. и решение № 221 от 7.12.2016 г. по т. д. 2849/15 г. 2 ТО.

Липсвало обсъждане на следните доказателства: В открито съдебно заседание, проведено на 5.7.2018 г. „Извора“ ООД представил писмени доказателства, сред които Справка за изплатени възнаграждения за положен труд във връзка с ремонтни работи в обект бистро Ла плая по месеци за периода 20.02.2013 г. до 23.5.2013 г. и приложени към нея платежни ведомости, както и 4 броя декларации от лицата В. Й. Н., Д. С. Д., М. С. Д. и С. Д. К.. Тази справка била оспорена от касатора, като тя съдържала информация относно обстоятелството, че трудовото възнаграждение на В. Н., Д. С., М. С. и на С. Д. К. са изплатени именно във връзка с ремонтните работи в обект бистро Ла плая по месеци за периода от 20.02.2013 г. - 23.05.2013 г. съдържанието на Справка за изплатени възнаграждения противоречало на представените с нея писмени доказателства, конкретно платежни ведомости. Видно от платежните ведомости нямало начислен и платен извънреден труд във връзка с допълнително възложени СМР извън основното им трудово възнаграждение за длъжностите, на които били назначени – салонен управител, барман и готвач. Възнаграждението на С. К. било по договор за управление. Тези доказателства не били обсъдени от въззивния съд.

Освен това от проверка в счетоводството на ищеца не било установено наличието на трудови договори по допълнително трудово правоотношение за тези лица. Тези констатации не били обсъдени също от въззивния съд.

Въззивният съд не бил обсъдил и т. 4, и т. 5 от заповедта на кмета на [община] за премахване на обекта, съгласно които било разпоредено на доставчиците на комунални услуги да спрат тока и водата.

Ответникът „Извора“ ООД оспорва допускането касационно обжалване на въззивното решение. Счита, че формалното посочване на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 от ГПК не може да обуслови допускане на решението до касационно обжалване. А по отношение на единствения поставен правен въпрос счита, че не е осъществено соченото основание, тъй като въззивният съд е изпълнил задълженията си да обсъди всички доказателства.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящият съдебен състав като взе предвид предмета на обжалване, намира, че касационната жалба частично е недопустима. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК на касационно обжалване подлежат само решения на въззивния съд, по които цената на иска е над 5 000 лв за гражданските дела и над 20 000 лв за търговските дела. В случая делото е търговско. Въззивният съд е бил сезиран с въззивна жалба срещу решение на Окръжен съд, с което са разгледани обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД за сумата 1 250 лв – частичен иск от цяло вземане в размер на 75 349, 43 лв. От значение е цената на частичния иск, така както е предявен, а не от вземането, част от която е предявено. В тази част решението на въззивния съд не подлежи на обжалване поради наличието на ограничение, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК. Като недопустима касационната жалба следва да се остави без разглеждане.

По отношение на касационната жалба на „М. Б на изгрева“ АД срещу решението на въззивния съд в частта, с която е разгледана въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд по искове за неизпълнение на договорни задължения за заплащане на сумата от 46 307, 74 лв - стойност на извършени подобрения и ремонтни работи, съгласно задължение на „Макситур бряг на изгрева“ АД на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД съгласно договор от 18.2.2013 г., изменен и допълнен с договор от 25.11.2013 г., и по иск за заплащане на пропуснати ползи, за сумата от 1 250 лв, част от вземане в размер на 670 195, 68 лв – обезщетение за пропуснати ползи от нереализирани приходи при ползването на бирария на плажната ивица на морски плаж К. за 2017 г. и 2018 г. в резултат на разваляне на договор от 18.2.2013 г., изменен и допълнен с договора от 25.11.2013 г., настоящият съдебен състав намира, че касационната жалба е допустима. Ограничението, предвидено в чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не се прилага когато между исковете е налице връзка по отношение на разглежданото основание. Доколкото исковете са основани на неизпълнение на задължение на един и същи договор, то тази връзка между исковете, дава основание да се приеме, че след като цената на единия от исковете е над 20 000 лв, а именно 46 307, 74 лв, то решението и по частичния иск за сумата от 1250 лв, част от вземане в размер на 670 195, 68 лв, подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд.

По изложените съображения частично следва да се остави без разглеждане касационната жалба на „Макситур – бряг на изгрева“ АД срещу решението на въззивния съд, постановено по въззивни жалби срещу решението на Окръжен съд Варна в частта по иска с правно основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от за сумата 1 250 лв – частичен иск от цяло вземане в размер на 75 349, 43 лв.

В останалата част касационната жалба следва да се разгледа по реда на чл. 288 от ГПК.

Въззивният съд, за да се произнесе по въззивната жалба на „Извора“ ООД в частта срещу решение на окръжен съд В., с което е отхвърлен иска му за унищожаване на оборудването и по въззивна жалба на „Макситурс бряг на изгрева“ АД срещу осъждането му да заплати сумата от 46 307, 74 лв и в частта, с която е осъден да заплати 1 250 лв частичен иск от вземане в общ размер 670 195, 68 лв, стойност на пропуснати ползи от нереализирани приходи в резултат на разваляне на договор от 18.2.2013 г. изменен и допълнен с договор от 25.11.2013 г. е приел, че между страните „Макситур бряг на изгрева“ АД в качеството му на търговец – коцесионер по договор за предоставяне на концесия върху част от крайбрежната плажна ивица морски плаж „К. север“ от 15.7.1999 г. и „Извора“ ООД [населено място], в качеството му на подизпълнител е сключен договор от 18.2.2013 г., с който подизпълнителят е поле задължението да организира работния процес, свързан с предлагане на съответните услуги на потребителите на снек бар Нуди с площ 105 кв. м. и Ѕ от площта на обекта павилион бюфет с площ 20 кв. м, съгласно одобрена схема на МРРБ за разполагане на обекти, находящи се на плажната ивица на Морски плаж К. север срещу договорена цена от 22 750 лв годишно. А с последващ договор от 25.11.2013 г. „Извора“ ООД е поел от изпълнителя задълженията на подизпълнител по смисъла на ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ), като се е задължил да осигури предоставяненто на посетителите на плажа разносна търговия на храни, безалкохолни напитки, кафе сладолед, сувенири, плажна козметика и разнос на вестници, както и да организира работния процес, свързан с предлаганите услуги на посетителите на плажа, в предоставен от възложителя обект: бирария с площ 105 кв. м и Ѕ от площта на обект: павилион – бюфет с площ 20 кв. м., съгласно одобрена схема от МРРБ, на обекти, находящи се плажната ивица на морски плаж К. север.

Предвид основанието на иска – предявен иск за неизпълнение на задължения, произтичащи от договор от 18.02.2013 г., изменен с договор от 25.11.2013 г., с който договор „Макситур бряг на изгрева“ АД в качеството му на концесионер, е възложил на „Извора“ ООД в качеството му на подизпълнител организация на работния процес, свързан с предлагане на съовтетните услуги на посетителите на обект снек бар „Нуди“ с площ 105 кв. м. и Ѕ от площта на обект: павилион-бюфет с площ 20 кв. м., съгласно дообрена схема на МРРБ за разполагане на обекти, находящи се на плажната ивица на Морски плаж – К. север“. С оглед това основание на иска се поставя правен въпрос, свързан с действителността на договора, доколкото предмет на същия е превъзлагане на дейност, за която Законът за устройство на черноморското крайбрежие във връзка със ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ) от 2006 г. предвижда предоставяне на концесия, респ. договор между концесионер и подпизпълнител като качеството на последния също се определя по реда на Закон за устройство на черноморското крайбрежие, във връзка със ЗКонц (ЗАКОН ЗА КОНЦЕСИИТЕ). Така установеният правен въпрос е свързан с действителността на договора, респ. неговата нищожност на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Ищецът основава иска си на така сключения договор и от значение за спора между страните е действителността на този договор.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, счита, че от значение при произнасянето по поставения от касатора правен въпрос е въпросът за това дали съдът служебно следи за нищожността на договорите, които са от значение за решаване на правния спор или следва да се произнесе по този въпрос, само, ако е направен съответен довод или възражение за нищожност от страните. По същия правен въпрос е налице образувано тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. Поради това и на основание чл. 229, т. 7 вр. чл. 292 от ГПК следва да бъде спряно произнасянето на настоящия съдебен състав до произнасяне на ОСГТК.

Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България

ОПРЕДЕЛИ

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на „Макситур бряг на изгрева“ АД срещу решение на Апелативен съд - Варна № 14 от 25.6.2019 г. по т. д. 170/19 г. в частта, с която е отменен решение № 874/13.11.2018 по т. д. 389/18 г. и вместо него е осъден „Макситур бряг на изгрева“ АД да заплати на „Извора“ ООД сумата от 1 250 лв, част от вземане в общ размер 75 349, 63 лв. на основание чл. 49, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за имуществени вреди стойност на оборудване, собственост на „Извора“ ООД в резултат на неправомерно разрушаване от ответника.

СПИРА производството по т. д. 2464/19 г., Върховен касационен съд на Р. Б, на основание чл. 229, т. 7 вр. чл. 292 от ГПК до приключване на тълкувателно дело 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС.

Определението, в частта, с която касационната жалба е оставена без разглеждане може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от връчването й на страната пред друг състав на Върховния касационен съд. В останалата част определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: